Решение № 27 от 24.02.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 321/2024
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 24.02.2025
- В сила
- 24.02.2025
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1, т. 10 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 153, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 1, т. 4 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Варна, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500321 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 1712/20.05.24г. по описа на ОС-Силистра, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез надлежен процесуален представител, против решение № 68/24.04.24г., по гр. д. № 28/23г. на ОССилистра, с което е отхвърлен предявения от Комисията иск против Е. Д. Д. от с. Б., общ. С., на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 141 и чл. 149 от ЗОНПИ, за отнемане в полза на Държавата на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № *; и Комисията е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Силистра, сумата от 641.30 лв., представляваща дължима за производството държавна такса. Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона по подробно изложени съображения.
Счита се, че в нарушение на съдебната практика съдът е приел, основавайки се на ТР № 4/21г. на ОСГК на ВКС, че за да е налице несъответствие, следва да е установена разлика между имуществото в началото и в края на проверявания период, надхвърляща 150 000 лв. Поддържа се, че значителното несъответствие според закона е наличието на превишение от поне 150 000 лв. на стойността на имуществото над стойността на нетния доход за проверявания период. Законодателят е бил наясно с факта, че при липсата на законни средства за издръжката, при пресмятането на нетния доход ще се получи величина в отрицателен размер, но въпреки това е приел, че следва да 1 се извърши съпоставка между доходите и разходите. Поради това законът не предвижда съпоставка само на имуществото в началото и в края на проверявания период, а имуществото като съвкупност за целия проверяван период. Поради това се счита, че следва да се кредитира заключението на СИЕ, според което несъответствието в случая е в размер на 154 433.84 лв.
Претендира се отмяна на решението.
В предвидения срок не е бил депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Г. Т. Д. и Е. Д. Д..
С посоченото първоинстанционно решение е било прекратено исковото производство по отношение на ответницата Г. Т. Д., основано на отказ от предявените от КОНПИ против същата искове. Прекратителното определение е било обжалвано от Комисията с частна жалба пред настоящия съд. С определение № 436/16.07.24г. по в. ч. гр. д. № 320/24г. на ВАпС същото е било отменено и е разпоредено делото в тази му част да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на производството по същата.
С решение № 178/01.11.24г. първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от КОНПИ иск против Г. Т. Д., на основание чл. 142, ал. 2. т. 5 във връзка с чл. 141 и чл. 149 от ЗОНПИ, за отнемане в полза на Държавата на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № *, придобит на 15.10.2020г.
Срещу новопостановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 4323/19.11.24г. по описа на ОС-Силистра, подадена от КОНПИ. В същата се поддържат аналогични на изложените в първата въззивна жалба съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Допълва се, че след като паричните средства не са налични и не са преобразувани в реални активи, то същите са били изразходвани и представляват „разход“ на проверяваните лица, който следва да намери отражение при извършването на икономическия анализ. Поради това, правният извод, че нетният доход може да бъде само нулева, но не и отрицателна величина, противоречи на правната и житейска логика. Установеният недостиг на парични средства показва, че доходите, приходите или източниците на финансиране на проверяваното лице и членовете на семейството му, не съответстват на финансовото му състояние, което е съществено обстоятелство за преценка на несъответствието, което в случая е налице. Поради това се претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.
В предвидения срок не е бил депозиран отговор и на тази въззивна жалба от насрещните страни Г. Т. Д. и Е. Д. Д..
Изразените в двете въззивни жалби становища се поддържат пред въззивния съд чрез процесуален представител на Комисията. Въззиваемите не се явяват и не изразяват становище пред настоящата инстанция.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.
За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Първоинстанционното производство е образувано по подадената на 25.01.23г. искова молба, с която Комисията е предявила против ответниците Г. Т. Д. и Е. Д. Д., на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ (с променено понастоящем наименование ЗОНПИ), иск за отнемане на имущество на обща стойност от 3 000 лв. (след частичен отказ от първоначално предявената претенция с молба вх. № 2652/23.08.23г., въз основа на Решение № 702/16.08.23г. на КПКОНПИ, и след постановено определение № 380/23.08.23г. за частично прекратяване на производството по част от предявеното искане за отнемане от ответниците на сума в размер на 13 032.60 лв., представляващи получени парични преводи от трети лица), съставляващо стойността на описания по-горе л. а. марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № *.
Комисията е твърдяла, че посоченото имущество е незаконно придобито през периода на извършената против ответника Г. Д. проверка от 10.11.2011г. до 10.11.2021г. В исковата молба Комисията е посочила, че е образувала проверката въз основа на постъпило уведомление с вх. рег. № УВКПКОНПИ1747/04.11.21г. от РП-Габрово за привличането на Д. като обвиняема по ДП № 1752 ЗМ 774/18г. по описа на РУ на МВР-Габрово, пр. преписка № 1753/18г. на РП-Габрово, за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По внесено обвинение срещу ответницата е било образувано НОХД № 521/22г. на РС-Габрово, по което е бил предявен граждански иск от пострадалото лице за сумата от 19 562 лв. (сбора от заплатени на ответницата от пострадалото лице суми за посочени периоди през 2018г., основани на възбудено и поддържано заблуждение, че ще й развали направена черна магия и че ще й помогне на намери изгубен портфейл с лични документи).
Посоченото престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ. С Протокол № 13191/10.11.2021г. е била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Д. през проверявания период, а с решение № 3006/06.10.22г. на Комисията е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С решение № 33/18.01.23г. на Комисията е прието да се внесе искане в съда за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците (л. 17-29 от делото). Цитираните в исковата молба уведомление с вх. рег. № УВКПКОНПИ-1747/04.11.21г. от РП-Габрово и Протокол № 13191/10.11.2021г. също са приложени към исковата молба.
За да обоснове основателността на предявения иск Комисията е твърдяла, че по справки в НБД „Население“ е било установено, че проверяваната Г. Д. е неомъжена, но има три деца – дъщери Д. (родена на *г.) и Е. (родена на *г.) и син Кр. (роден на *г.), които са от съвместното й съжителство с ответника Е. Д. Д., продължило и през целия проверяван период. Комисията е посочила, че към началото на проверявания период е било установено притежавано имущество от Е. Д. в размер на сумата от 5.39 лв., налична по посочена банкова сметка, която е била закрита на 13.03.15г.
Установеното имущество, което е налично в края на проверявания период се състои от описания по-горе лек автомобил, придобит от ответника Д. с 3 договор от 15.10.20г. за сумата от 250 евро или 488.96 лв. Според Комисията пазарната стойност на автомобила към датата на закупуването му е била в размер на 4 000 лв., а към момента на подаване на исковата молба – 3 000 лв.
С депозираното с молбата за частичен отказ от иска Решение № 702/16.08.23г. на Комисията (л. 284-287), последната е приела, че проверяваното лице и членовете на семейството й за целия проверяван период са имали доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 11 278.97 лв., обичайните им и извънредни разходи са възлизали в общ размер на 163 062.80 лв. (установен недостиг на средства в размер на 151 783.83 лв.), но са придобили имущество на обща стойност от 4 000 лв ., изразяващо се в придобиването на описаното МПС. Поради това се е поддържало, че установеното несъответствие между нетния доход и имуществото е в размер на общо 155 783.83 лв. (сбора от стойността на посоченото имущество и отрицателния размер на нетния доход), което е значително по смисъла на приложимия към момента на подаване на исковата молба закон. Основавайки сe на разпоредбите на посочения нормативен акт, Комисията е поддържала, че е налице обосновано предположение, че имуществото на ответниците е незаконно придобито. Поради това след частичния отказ от исковете е отправена претенция за отнемане на наличното МПС от ответника Д., за което се поддържа, че е придобито с незаконни източници на доходи или приходи на средства.
В депозирания в срок отговор на исковата молба, ответниците чрез общия си процесуален представител, са оспорили допустимостта и основателността на предявения иск. Поддържаното становище е било, че липсва наличието на изискуемото от закона несъответствие, което да надхвърля приетата в закона сума. Освен това описаното МПС е било придобито от ответника с дарени му парични средства. Със законен източник били и получените средства в размер на 13 032.60 лв., които в края на проверявания период не са били налични в патримониума на ответниците.
В с.з. пред настоящата инстанция е представено копие от влязлата в сила на 28.06.24г. присъда № 83/18.12.23г. по НОХД № 521/22г. на РС-Габрово, с която ответницата Д. е била призната за виновна в извършването на престъплението, за което е била привлечена като обвиняема.
Съобразно наведените в исковата молба твърдения по фактите и отправения до съда петитум, следва да се приеме, че приложимият закон е ЗОНПИ и правната квалификация на предявения иск е по чл. 153, ал. 1 от същия.
Съдебното производство се явява допустимо с оглед представените писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата за привличането на ответника Д. като обвиняема в извършването на престъпление, посочено в списъка по чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗОНПИ, за постановяването на надлежни актове за образуване на проверка за установяване на незаконно придобито имущество, за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на 4 искане за отнемане на такова имущество от ответниците.
Съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
По приложението на ЗОНПИ е налице постановено ТР № 4/18.05.23г., по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. За да приеме горното задължително тълкуване на закона, ВКС е съобразил, че незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“.
Разпечатката съдържа 32 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6de3294-5c21-4fe0-a145-c568b9c848a6