Решение № 154 от 02.07.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. С., 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Илка Й. Илиева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Частно наказателно дело № 20262200200355 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.1- 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по повод на получено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че с решение за налагане на финансова санкция №96/172578-24 от 15.11.2024г., влязло в сила на 16.12.2025г., постановено от съдебен орган Rechtbank Den Haag, К.Н., с което по отношение на българския гражданин Н. М. И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Н.З., ул. „М.С.“, №50в е наложена финансова санкция в размер на 110 Евро по реда на чл.2:48, параграф 1 от Наредбата за обществения ред на гр. Х. от 2013г., затова че на 20.05.2024г. в Viljoenstraat, 'sGravenhage консумирал алкохолна напитка (бира) в пътен участък от зона посочена от кмета и общинските съветници като обособена.

Изпратеното удостоверение е на български език и е издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура- С. заявява, че са налице всички изискуеми условия за признаване решението за 1 налагане на финансовата санкция, поради което пледира за признаване на решението на съдебния орган на К.Н..

Засегнатото лице Н. М. И., нередовно призовано, не се явява в съдебно заседание. Съдът му назначи защитник, който се явява в съдебно заседание.

Придържа се към казаното от прокурора и също счита, че са налице условията за признаване на решението на несъдебния орган на К.Н., с което е наложена финансова санкция на Н. М. И..

Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за установено следното:

Засегнатото лице Н. М. И. е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. Н.З., ул. „М.С.“, №50в, поради което компетентен да разгледа делото съобразно чл.31, вр. чл.6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е С.ски окръжен съд.

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №96/172578-24 от 15.11.2024г., влязло в сила на 16.12.2025г., постановено от съдебен орган Rechtbank Den Haag, К.Н., с което по отношение на българския гражданин Н. М. И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Н.З., ул. „М.С.“, №50в е наложена финансова санкция в размер на 110 Евро по реда на чл.2:48, параграф 1 от Наредбата за обществения ред на гр. Х. от 2013г., затова че на 20.05.2024г. в Viljoenstraat, 's- Gravenhage консумирал алкохолна напитка (бира) в пътен участък от зона посочена от кмета и общинските съветници като обособена, с левова равностойност 215,14 лева.

От Удостоверението по чл.4 е видно, че обстоятелствата на извършване на нарушението от засегнатото лице са следните, а именно на 20.05.2024г. в Viljoenstraat, 's- Gravenhage е извършил нарушение като е консумирал алкохолна напитка (бира) в пътен участък от зона посочена от кмета и общинските съветници като обособена.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на съдебен орган на държава- членка на Европейския съюз- К.Н., за налагане на задължение за плащане на глоба.

От описанието на извършеното от И. нарушение следва извод, че деянието му представлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава. Констатираното нарушение не е оспорено от заинтересованото лице И. при определяне на санкцията от компетентния орган в Нидерландия, въпреки че е уведомен. Поради изложеното настоящият 2 състав на съда приема, че И. е извършил описаното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, решенията за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държавачленка на Европейския съюз се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. В настоящия случай описаното деяние съставлява административно нарушение и по българското законодателство, доколкото в Наредбата за обществения ред и ползване на публична собственост на територията на Община Н.З. е предвидена забрана за употреба на алкохолни напитки извън определените по съответния ред обществени места (чл.9, ал.4 от Наредбата).

Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено копие от органа, който го е издал и е придружено с Удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.

От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити, предвидени както в чл.4 от цитираното по- горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на Приложение №2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция. В случая се касае за признаване на решение, влязло в сила, постановено от съдебен орган на държава членка на Европейския съюз, отнасящо се за наложена финансова санкция от този орган на българския гражданин Н. М. И. с ЕГН **********, роден на 31.01.2001г. с постоянен и настоящ адрес гр. Н.З., ул. „М.С.“, №50в.

Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението 3 недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция не е по- малка от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че решението е било връчено лично на засегнатото лице и то е било изрично уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото на повторно разглеждане или обжалване на делото, както и за сроковете на обжалване.

С оглед на така констатираното по- горе, настоящият съд направи извод, че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, издадено от съдебен орган- Rechtbank Den Haag, К.Н.. С решението на съдебния орган, българският гражданин Н. М. И. е осъден да заплати глоба в размер на 110 Евро, чиято левова равностойност към 15.11.2024г., датата на постановяване на решението в издаващата държава е 215,14 лева.

След признаване на цитираното по- горе решение, същото заедно с препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното следва да се изпратят на органите на Националната агенция за приходите за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, С.ски окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение №96/172578-24 от 15.11.2024г., влязло в сила на 16.12.2025г., постановено от съдебен орган Rechtbank Den Haag, К.Н., с което по отношение на българския гражданин Н. М. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Н.З., ул. „М.С.“, №50в е наложена финансова санкция в размер на 110 Евро по реда на чл.2:48, параграф 1 от Наредбата за обществения ред на гр. Х. от 2013г. с левова равностойност 215,14 лева (двеста и петнадесет лева и четиринадесет стотинки).

ИЗПРАЩА Решение №96/172578-24 от 15.11.2024г., влязло в сила на 16.12.2025г., постановено от съдебен орган Rechtbank Den Haag, К.Н., ведно с 4 препис от настоящото решение на органите на НАП за изпълнение, незабавно след влизането на последното в сила.

Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано пред Апелативен съд- Бургас в 7- дневен срок, считано от днес.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава като копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________

5