Определение № 415 от 03.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Ямбол, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500217 по описа за 2025 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на Н. О. Г. от гр.*******, заявител по ч.гр.д. № 810/2025 г. по описа на ЯРС против Определение № 1048/28.05.2025 г., постановено по делото, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е прекратено производството по делото. Съображенията на частния жалбоподател са за това, че първоинстанционният съд извършил служебна проверка има ли предявена искова претенция в законоустановения срок, поради което е постановил обжалваното определение при неправилно приложение на материалния закон.

В срока по чл.276 от ГПК отговор на частната жалба е депозиран от длъжниците „Димекс 2007“ ЕООД и Д. А. Д. чрез адв. Х., с който се счита частната жалба за неоснователна и се желае да бъде оставена без уважение. Иска се и присъждане на направените по делото разноски. Според длъжниците обжалваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, а възраженията на жалбоподателя са изцяло безпочвени и лишени от всякаква правна логика. Към датата на постановяване на процесното определение е действаща разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК в редакцията й от бр.11 на ДВ, в сила от 01.07.2024 г., според която когато заявителят не предяви иска в посочения срок съдът обезсилва заповедта, както и изпълнителния лист. Законодателят не е предвидил задължение на съда да следи служебно за предявяване на иска, поради което заявителят е предупреден от съда, че следва да представи доказателства за това, както и че при непредставянето им заповедта ще бъде обезсилена.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател и на насрещната страна, както и с делото на ЯРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 810/2025 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител Н. О. Г. чрез пълномощник адв. М. против длъжници „Димекс 2007“ ЕООД гр. Ямбол и Д. А. Д. от гр.****** за парично задължение в размер 3577 лв., с лихва 415.77 лв. Заявлението е уважено от съда, който е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК рег. № 497/18.03.2025 г. като е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на кредитора претендираните в заявлението суми и разноски. Двамата длъжници са получили заповедта по чл.410 от ГПК на 25.03.2025 г. и в срока по чл.414 от ГПК са депозирали възражение, всеки поотделно на 08.04.2025 г. за 1 това, че не дължат изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.415, ал.1 т.1 от ГПК и е постановил разпореждане с указание на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск против длъжниците за установяване на вземането си, като довнесе дължимата такса. Със същото разпореждане съдът е уведомил заявителя, че ако не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. Заявителят Г. е получил съобщението за това на 21.04.2025 г., т.е. срокът за предявяване на иска по чл.422 от ГПК е изтекъл на 21.05.2025 г. По делото липсват доказателства за предявяване на установителния иск, поради което съдът е постановил определение рег. № 1048/28.05.2025 г., с което е обезсилил заповедта по чл.410 от ГПК и е прекратил производството по делото.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, предвид действащата към момента на постановяването му редакция на чл.415 ал.5 от ГПК, ДВ бр.11 от 2.02.2023 г. Съгласно ал.5 на тази разпоредба, когато заявителят не предяви иска в посочения срок съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист издаден по чл.418 от ГПК. В тази редакция на разпоредбата законодателят не е предвидил съдът да следи служебно за предявяване на иска, каквото е вменено като негово задължение с изменение на същата разпоредба с добавяне на още едно изречение – „За предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно“. Това допълнение е в сила от 01.07.2025 г., което го прави неприложимо към момента на постановяване на определението за обезсилване на заповедта. Поради това съдът счита, че задължението за уведомяването на заповедния съд за предявения установителен иск и представяне на доказателства за това, е в тежест на заявителя. За това свое задължение същия е надлежно уведомен от съда, когато му е указано, че в едномесечен срок може да предяви установителния иск и да представи доказателства за това. След като заявителят не е представил доказателства в дадения му срок за предявяване на установителен иск следва издадената вече заповед по чл.410 от ГПК да бъде обезсилена, както е сторил и заповедния съд с обжалваното определение.

След като не се установи определението, с което районният съд е обезсилил заповедта за изпълнение да е неправилно, съдът счита, че частната жалба против същото следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на длъжниците – насрещна страна по частната жалба направените в настоящото производство разноски по 600 лв. за всеки, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и договорите за правна защита и съдействие от 19.06.2025 г., с които е удостоверено плащането.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. О. Г. от гр.*******, заявител по ч.гр.д. № 810/2025 г. по описа на ЯРС против Определение № 1048/28.05.2025 г., постановено по делото.

ОСЪЖДА Н. О. Г., ЕГН ********** от гр.******, район ********, ул.******№** на основание чл.78 ал.3 вр.чл.81 от ГПК да заплати на „Димекс 2007“ ЕООД, ЕИК 128626064, представлявано от управителя Д. А. Д., със седалище и адрес на управление гр.******, ул.******№**ап.* и на Д. А. Д., ЕГН ********** от гр.******, ул.******№**ап.* 2 направените по настоящото дело разноски в размер по 600 лв. за всеки.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Ямбол, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500217 по описа за 2025 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на Н. О. Г. от гр.*******, заявител по ч.гр.д. № 810/2025 г. по описа на ЯРС против Определение № 1048/28.05.2025 г., постановено по делото, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е прекратено производството по делото. Съображенията на частния жалбоподател са за това, че първоинстанционният съд извършил служебна проверка има ли предявена искова претенция в законоустановения срок, поради което е постановил обжалваното определение при неправилно приложение на материалния закон.

В срока по чл.276 от ГПК отговор на частната жалба е депозиран от длъжниците „Димекс 2007“ ЕООД и Д. А. Д. чрез адв. Х., с който се счита частната жалба за неоснователна и се желае да бъде оставена без уважение. Иска се и присъждане на направените по делото разноски. Според длъжниците обжалваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, а възраженията на жалбоподателя са изцяло безпочвени и лишени от всякаква правна логика. Към датата на постановяване на процесното определение е действаща разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК в редакцията й от бр.11 на ДВ, в сила от 01.07.2024 г., според която когато заявителят не предяви иска в посочения срок съдът обезсилва заповедта, както и изпълнителния лист. Законодателят не е предвидил задължение на съда да следи служебно за предявяване на иска, поради което заявителят е предупреден от съда, че следва да представи доказателства за това, както и че при непредставянето им заповедта ще бъде обезсилена.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател и на насрещната страна, както и с делото на ЯРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 810/2025 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител Н. О. Г. чрез пълномощник адв. М. против длъжници „Димекс 2007“ ЕООД гр. Ямбол и Д. А. Д. от гр.****** за парично задължение в размер 3577 лв., с лихва 415.77 лв. Заявлението е уважено от съда, който е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК рег. № 497/18.03.2025 г. като е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на кредитора претендираните в заявлението суми и разноски. Двамата длъжници са получили заповедта по чл.410 от ГПК на 25.03.2025 г. и в срока по чл.414 от ГПК са депозирали възражение, всеки поотделно на 08.04.2025 г. за 1 това, че не дължат изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.415, ал.1 т.1 от ГПК и е постановил разпореждане с указание на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск против длъжниците за установяване на вземането си, като довнесе дължимата такса. Със същото разпореждане съдът е уведомил заявителя, че ако не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. Заявителят Г. е получил съобщението за това на 21.04.2025 г., т.е. срокът за предявяване на иска по чл.422 от ГПК е изтекъл на 21.05.2025 г. По делото липсват доказателства за предявяване на установителния иск, поради което съдът е постановил определение рег. № 1048/28.05.2025 г., с което е обезсилил заповедта по чл.410 от ГПК и е прекратил производството по делото.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, предвид действащата към момента на постановяването му редакция на чл.415 ал.5 от ГПК, ДВ бр.11 от 2.02.2023 г. Съгласно ал.5 на тази разпоредба, когато заявителят не предяви иска в посочения срок съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист издаден по чл.418 от ГПК. В тази редакция на разпоредбата законодателят не е предвидил съдът да следи служебно за предявяване на иска, каквото е вменено като негово задължение с изменение на същата разпоредба с добавяне на още едно изречение – „За предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно“. Това допълнение е в сила от 01.07.2025 г., което го прави неприложимо към момента на постановяване на определението за обезсилване на заповедта. Поради това съдът счита, че задължението за уведомяването на заповедния съд за предявения установителен иск и представяне на доказателства за това, е в тежест на заявителя. За това свое задължение същия е надлежно уведомен от съда, когато му е указано, че в едномесечен срок може да предяви установителния иск и да представи доказателства за това. След като заявителят не е представил доказателства в дадения му срок за предявяване на установителен иск следва издадената вече заповед по чл.410 от ГПК да бъде обезсилена, както е сторил и заповедния съд с обжалваното определение.