Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15105 от 28.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3237/2026
Вид
Решение № 15105
Подписан
28.07.2026
В сила
28.07.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15105 гр. С., 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110103237 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 238 - чл. 239 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Е. П.“ ЕАД, ЕИК ......, срещу П. Л. Д., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1069,16 евро (с левова равностойност 2091,09 лв.), представляваща задължение за потребена електрическа енергия и мрежови услуги за обект с клиентски № 310280858166, находящ се в с. М., ул. „В. Л./М.ско шосе“ № 34, за периода 03.12.2024 г. - 02.05.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 30,22 евро (с левова равностойност 59,11 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 24.01.2025 г. - 28.05.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.07.2025 г. по ч. гр. д. № 35033/2025 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата по отношение на процесния имот с клиентски № 310280858166, въз основа на договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия. Поддържа, че е доставил за процесния период до имота на ответницата електрическа енергия и мрежови услуги, като тя не е заплатила дължимата цена, за която са издадени фактури, както следва: фактура № 391037786/09.01.2025 г. на стойност 541,91 лв., с период на потребление 03.12.2024 г. 02.01.2025 г., фактура № 392774157/10.02.2025 г. на стойност 551,03 лв., с период на потребление 03.01.2025 г. - 01.02.2025 г., фактура № 394645288/12.03.2025 г. на стойност 512,99 лв., с период на потребление 02.02.2025 г. – 04.03.2025 г., фактура № 396084669/10.04.2025 г. на стойност 379,42 лв., с период на потребление 05.03.2025 г. – 1

02.04.2025 г., фактура № 397888951/11.05.2025 г. на стойност 105,74 лв., с период на потребление 03.04.2025 г. – 02.05.2025 г. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия абонатът разполага с десет дни да заплати консумираната електрическа енергия, след който срок вземането става годно за принудително изпълнение (чл. 19, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. П.“ ЕАД). Поради неплащане на задълженията в срок ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и мораторна лихва, формирана както следва: по фактурата от 09.01.2025 г. – мораторна лихва в размер на 24,36 лв. за периода 24.01.2025 г. - 28.05.2025 г., по фактурата от 10.02.2025 г. – мораторна лихва в размер на 18,63 лв. за периода 25.02.2025 г. – 28.05.2025 г., по фактурата от 12.03.2025 г. – мораторна лихва в размер на 11,44 лв. за периода 27.03.2025 г. – 28.05.2025 г., по фактурата от 10.04.2025 г. - мораторна лихва в размер на 4,64 лв. за периода 25.04.2025 г.

– 28.05.2025 г., по фактурата от 11.05.2025 г. – мораторна лихва в размер на 0,04 лв. за 28.05.2025 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца претендираните вземания в посочените размери. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответницата.

В откритото съдебно заседание същата не се явява и не изпраща представител, както и не е поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия между него и ответницата, по силата на което е доставил електрическа енергия в твърдените количества и достъп до разпределителната мрежа и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер (в това число задължения за заплащане на предоставени мрежови услуги „достъп и пренос на електрическа енергия до електроразпределителната мрежа“).

В тежест на ответницата (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на 2 неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответницата, на която препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на 20.02.2026 г. не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК, уведомена е за последиците по чл. 238 ГПК (с разпореждането по чл. 131 ГПК № 20348/12.02.2026 г.), не е изпратила представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призована е и не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение (в открито съдебно заседание на 08.07.2026 г. процесуалният представител на ищеца – адв. К. е заявила, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответницата); от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.06.2025 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр. д. № 35033/2025 г. по описа на СРС, 48 състав в общ размер на 144,70 евро (с левова равностойност 283 лв. (43 лв. - държавна такса и 240 лв. адвокатско възнаграждение)), както и в исковото производство в общ размер на 337,98 евро (21,99 евро - държавна такса и 315,99 евро - адвокатско възнаграждение).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Е. П.“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. шосе“ № 28, срещу П. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Г. М.“, бл. 251А, ет. 4, ап. 14, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1069,16 евро (с левова равностойност 2091,09 лв.), представляваща задължение за потребена електрическа енергия и мрежови 3 услуги за обект с клиентски № 310280858166, находящ се в с. М., ул. „В. Л./М.ско шосе“ № 34, за периода 03.12.2024 г. - 02.05.2025 г., за която сума са издадени фактури, както следва: фактура № 391037786/09.01.2025 г. на стойност 541,91 лв., с период на потребление 03.12.2024 г. – 02.01.2025 г., фактура № 392774157/10.02.2025 г. на стойност 551,03 лв., с период на потребление 03.01.2025 г. – 01.02.2025 г., фактура № 394645288/12.03.2025 г. на стойност 512,99 лв., с период на потребление 02.02.2025 г. – 04.03.2025 г., фактура № 396084669/10.04.2025 г. на стойност 379,42 лв., с период на потребление 05.03.2025 г. – 02.04.2025 г., фактура № 397888951/11.05.2025 г. на стойност 105,74 лв., с период на потребление 03.04.2025 г. – 02.05.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 30,22 евро (с левова равностойност 59,11 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 24.01.2025 г. - 28.05.2025 г., както следва: по фактурата от 09.01.2025 г. – мораторна лихва в размер на 24,36 лв. за периода 24.01.2025 г. - 28.05.2025 г., по фактурата от 10.02.2025 г. – мораторна лихва в размер на 18,63 лв. за периода 25.02.2025 г. – 28.05.2025 г., по фактурата от 12.03.2025 г. – мораторна лихва в размер на 11,44 лв. за периода 27.03.2025 г. – 28.05.2025 г., по фактурата от 10.04.2025 г. мораторна лихва в размер на 4,64 лв. за периода 25.04.2025 г. – 28.05.2025 г., по фактурата от 11.05.2025 г. – мораторна лихва в размер на 0,04 лв. за 28.05.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.07.2025 г. по ч. гр. д. № 35033/2025 г. по описа на СРС, 48 състав.

ОСЪЖДА П. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Г. М.“, бл. 251А, ет. 4, ап.

14, да заплати на „Е. П.“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. шосе“ № 28, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 144,70 евро, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 35033/2025 г. по описа на СРС, 48 състав, както и сумата от 337,98 евро, представляваща разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване - арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4