Решение № 262648 от 04.08.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,

04.08.2022 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на девети декември, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

С. КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Румяна

Григорова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 5776 по описа на състава за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК и обективно съединени с него, при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ.

Съдът е сезиран с искове, които са предявени от „Б.Д.“ ЕАД срещу М.А.Т., които са насочени към установяване съществуването на вземането на ищеца, срещу ответника, за следните суми: за сумата от 171 760,73 лева, главница по Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г., който е обявен за предсрочно изискуем, заедно с договорна и санкционираща лихва за периода от 09.03.2011г. до 12.07.2011г. в размер на 24 391,01 лева, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на издадената заповед за изпълнение - 13.07.2011г. до деня на окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.09.2011г. по ч.гр.д.№ 30527/2011г. на СРС, 28 състав.

При условията на евентуалност, ако посочения по- горе иск за установяване съществуването на вземането бъде отвърлен, поради ненадлежно упражнено право на обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното задължение - преди предявяването на установителния иск ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати следните суми: главница в размер на 171 700,73 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяването на иска на 25.04.2019г. до деня на окончателното плащане; договорна лихва в размер на 151 793,20 лева, начислена за периода 30.11.2010г. – 24.04.2019г.; лихва за забава в размер на 49,04 лева, начислена за периода 02.10.2010г. – 24.04.2019г. и заемни такси в размер от 1 787,86 лева.

Ищцовото дружество „Б.Д.“ ЕАД твърди, че на

30.09.2008г. между него и ответника, в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за ипотечен кредит, в изпълнение на който банката предоставила на ответника парична сума в размер на 174 000 лева, с цел да бъде финансирана сделка за покупко-продажба на недвижим имот. Срокът на погасяване на кредитното задължение бил уговорен за 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 02.10.2008г. Съгласно уговорените условия по кредитната сделка, кредитополучателят поел задължение да заплаща за период от първите три години - лихвен процент, формиран като сбор от БЛП /4,69% към датата на сключване на договора/ и надбавка в размер от 1.9 процентни пункта, а за останалия период на действие на договора следвало да заплаща сбор от БЛП и надбавка подлежаща на намаления, при преференциални условия. Задълженията по кредита следвало да се погасяват чрез заплащането на равни месечни вноски, съгласно предоставения погасителен план. С Допълнително споразумение от 29.11.2010г., страните уговорили преструктуриране на дълга, като към датата на сключване на споразумението, дължимият остатък възлизал общо на 182 069 лева, а приложимият лихвен процент бил уговорен в размер - 7,59%. Задълженията по кредита били погасявани напълно и в срок от ответника - само до м. 10 на 2010г.

Вследствие на допуснато договорно неизпълнение от страна на ответника- кредитополучател, на основание т. 20.2 т Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити, банката упражнила правото - да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от

09.03.2011г. До предявяване на исковата претенция на основание чл.20.2 от Общите условия върху дължимия остатък по кредита била начислявана договорна лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. По силата на издадената на 12.09.2011г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 30527/2011г. на СРС, 28 състав - длъжникът М.Т. бил осъден да заплати на банката- ищец сумата от 177 760,73 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г., обявен за предсрочно изискуем, заедно с договорна и санкционираща лихва за периода от 09.03.2011г. до 12.07.2011г. в размер на 24 391,01 лева, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 13.07.2011г. до окончателното изплащане.

Тъй като ответникът възразил срещу посоченото свое задължение, в качеството на кредитор – банката била надлежно процесуално легитимирана да предяви иск за установяване на своето вземане.

Независимо от изложеното, ищецът твърди, че е надлежно материално легитимиран, на самостоятелно правно основание, да поиска осъждане на ответника, да реализира изпълнение на кредитното си, задължение, което произтичало от вече споменатия Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г. Както се посочва в исковата молба, задълженията за погасяване на главницата и лихвата по кредита били изпълнявани надлежно само до м.10 на 2010г., а кредитополучателят /ответник по иска/ се съгласил още при сключване на договора за кредит, че в хипотезата на допусната от него забава за период по- дълъг от 90 дни, кредитното задължение ще бъде обявено за предсрочно изискуемо. По изложените съображения, доколкото приема предявяването на иска, като волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита, ищцовото дружество приема кредитното задължение за изцяло предсрочно изискуемо, считано от датата на завеждане на исковата претенция – 25.04.2019г. и в тази връзка - претендира за осъждане на ответника, да му заплати следните задължения, произтичащи от процесното кредитно правоотношение, след настъпването на правните последици на предсрочната изискуемост: главница в размер на сумата от 171 700,73 лева, ведно със законна лихва, считано от 25.04.2019г. до окончателното плащане; договорна лихва в размер на 151 793,20 лева, начислена за периода 30.11.2010г. – 24.04.2019г.; лихва за забава в размер на 49,04 лева, начислена за периода 02.10.2010г. – 24.04.2019г. и заемни такси в размер от 1 787,86 лева. С оглед очаквания благоприятен изход на съдебния процес, ищцовото дружество претендира и за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни и деловодни разноски.

Ответникът М.А.Т. оспорва преди всичко допустимостта, а при условията на евентуалност /ако съдът приеме че исковете са допустими/ - оспорва основателността на насочените срещу него претенции на ищеца. Релевира доводи срещу твърдението за настъпване на предсрочна изискуемост по кредитното задължение, поради факта, че не е имало надлежно връчване на уведомлението от страна на кредитора в такава насока. Въпреки обстоятелството, че в продължителен период от време, ответникът имал постоянен и настоящ адрес на територията на страната, то към 03.11.2019г. била реализирана промяна в адресната му регистрация, а това било станало без негово знание. В резултат на едностранното увеличение на размера на дължимите погасителни вноски, въведено от страна на банката, на основание приложение на неравноправни договорни клаузи – чл.7 и чл.14 от Договора за кредит и т. 9.1, т. 9.4 и т. 24.3 от Общите условия на договора, било допуснато принудителното му поставяне в неравноправно положение. Ответникът бил принуден да заплаща недължимите суми при действието на посочените неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 вр. с чл.146 от ЗЗП. Ответникът оспорва по същество и претенцията за присъждане на договорна и санкционна лихва, начислени за периода след настъпване на предсрочна изискуемост, като поддържа тезата за тяхната недължимост. Излага доводи за прилагане на анатоцизъм по отношение на нетърговец вследствие на извършеното капитализиране на дължими лихви към остатъчната главница по силата на допълнително споразумение от 29.11.2010г. Същевременно въз основа на изложените доводи за неравноправност на клаузи от съдържанието на договора за кредит, обосновава извод за недействителност на сключеното допълнително споразумение по смисъла на чл. 366 от ЗЗД. Поради обстоятелството че към датата на сключване на договора ответникът не владеел български език, той не бил способен да възприеме смислово съдържанието на договора, следователно имало обективна пречка да го изпълни. Ответникът релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност, по отношение на вземанията, предмет на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. Същевременно ответникът противопоставя и възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на вземанията, чието установяване се търси чрез предявения главен иск, в периода от датата на издаване на изпълнителния лист въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до предявяването на иска по чл.422 от ГПК. Ненадлежното връчване на покана за доброволно изпълнение по образуваното изп. дело №20127860404093 по описа на ЧСИ М.М.имала за последица възникване на незаконосъобразност на всички последващи изпълнителни действия, съответно давността не следвало да се счита за прекъсната.

С допълнителна искова молба, подадена по реда на чл. 372 от ГПК, ищецът поддържа изложените твърдения и направените доказателствени искания. Не възразява образуваното исково производство да бъде разгледано по реда на глава XXXII от ГПК. Излага доводи срещу въведеното възражение за недопустимост на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск като се позовава на задължителната тълкувателна практика на ВКС.

Поддържа становище срещу въведените оспорвания от ответника за неравноправност на посочените клаузи в съдържанието на договора за кредит. Оспорва твърденията на ответника относно невъзможността на последния да разбере съдържанието на договора за кредит поради невладеене на български език, както и факта на промяна на адресната му регистрация извън територията на страната.

В представения отговор на допълнителна искова молба, ответникът поддържа изложените твърдения, възражения и доказателствени искания.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и от събраните по делото доказателства се установява, че посредством приетия като доказателство Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г.

„Б.Д.“ ЕАД и М.А.Т. са постигнали споразумение за отпускане на кредит в размер на общо 174 000 лева, предназначен за заплащане на продажната цена на недвижим имот. Кредитът е предоставен за 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В клаузата на чл.11 от договора за кредит се посочва, че към съдържанието му ще намерят пряко приложение Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема за приложими, в момента на пописването на договора. Неразделна част от съдържанието на договора са приетите като доказателства преписи от погасителен план /стр. 9-13 от делото/, Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити /стр. 14-16 от делото/ и Тарифа за банковите такси.

С прието като доказателство Допълнително споразумение от 29.11.2010г. към договор за ипотечен кредит/стр. 19-20 от делото/, страните уговорили преструктуриране на дълга, като към датата на сключване на споразумението, дължимият остатък възлизал общо на 182 069 лева, а страните се съгласили приложимият лихвен процент да бъде изменен до размер - 7,59%. С допълнителното споразумение, страните се съгласили да прилагат към кредитното правоотношение актуализирана редакция на Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и Тарифа за банковите такси/стр. 30-37 от делото/.

Страните не спорят по отношение на твърденията на ищеца, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 13.07.2011г., заявителят „Б.Д.“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу М.А.Т.. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 30527/2011г. по описа на 28 с-в при СРС. От самото съдържание на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от съдържанието на приложения към него документ по чл. 417 от ГПК /извлечение от счетоводни книги на банката/ се установява, че източникът на заявеното вземане за главница и лихви е процесният Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г., за който се твърди да е станал предсрочно изискуем „автоматично предсрочно изискуем на 09.03.2011г.“ /цит./ на основание т.20.2 от ОУ на договора. По силата на издадената на 12.09.2011г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 30527/2011г. на СРС, 28 състав - длъжникът М.Т. бил осъден да заплати на банката- ищец сумата от 177 760,73 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г., обявен за предсрочно изискуем, заедно с договорна и санкционираща лихва за периода от 09.03.2011г. до 12.07.2011г. в размер на 24 391,01 лева, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение – на 13.07.2011г. до деня на окончателното изплащане.