Решение № 87 от 19.10.2022, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Гражданско дело 62/2022
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 19.10.2022
- Състав
- Веселина Иванова Димчева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 5, ал. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45г · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. Златоград, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20225420100062 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба депозирана от Т. Б. К. срещу О.
З.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е син на Б. М. К., починал на 05.06.2018 г., който притежавал недвижим имот, находящ се с село С. с площ от около 1 500 кв.м., който по кадастралния план от 1978 г. е с пл. № 549, при граници: път и имот пл. № 548. Имотът бил придобит от неговия баща М.Х.К., който след като се заселил в с. С., приживе поделил притежаваните от него имоти между децата си. Владението на имота било предадено от дядото на ищеца на неговия баща през 1970 г., за да построи къща, която Б. К. изградил до 1971 г. Ищецът сочи, че от тогава процесният поземлен имот бил владян от баща му, което владение осъществявал явно, публично, спокойно и необезпокоявано от никого със съзнанието за единствен и изключителен собственик на имота до смъртта си, настъпила на 05.06.2018 г. излагат се съображения, че поземленият имот и къщата, които са с административен адрес: с.С., ул. „И.“ № *, са нанесени в плана от 1978 г., декларирани са от баща на ищеца и за тях е заплащал съответните данъци и такси. Сочи, че имотът е електрифициран и водоснабден, в него е извършено допълнително застрояване на друга сграда, теренът е облагороден и поддържан, оформен е подход към имота с трайна настилка, засяти са овощни дръвчета, частично е ограден и се ползва като дворно място към къщата им. По КККР на с.С., община З., одобрени със Заповед № РД-18-116/15.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК - С., процесния имот бил с площ от 1 572 кв.м. и попадал в поземлен имот с 1 идентификатор ***, целият с площ от 1 981 кв.м., с адрес на поземления имот: с. С., местност М. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9 (девета), номер по предходен план: 005394, при съседи: ***, ***, *** и ***. В исковата молба се сочи още, че след смъртта на неговия баща и към настоящия момент ищецът владее процесния имот, като продължил осъществяваното от него владение. В случая той бил единствен негов наследник, тъй като майка му Н. Е. К., ЕГН ********** и сестра му Т. Б. П., ЕГН ********** направили отказ от наследството, вписан PC З., съответно под № 24/06.12.2018 г. и № 25/06.12.2018 г., съгласно чл. 52, вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. Имотът бил предеклариран на негово име след смъртта на баща му и до настоящия момент е заплащал съответните местни данъци и такси. На тези основания - неформална делба, наследство от Б. М.К. и давностно владение, считано от 05.12.1971 г., към което при условията на 82 от ЗС е присъединено и владението на наследодателя ми, ищецът счита, че е собственик на процесния поземлен имот, представляващ реална част с площ 1 572 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1981 кв.м., с адрес: с.С., местност М. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9 (девета), номер по предходен план: 005394, при съседи: ***, ***, *** и ***. Тъй като не разполагал с документ за собственост за поземления имот и сградите в него, ищецът започнал процедура за снабдяване с нотариален акт по давностно владение. В началото на 2022 г. поискал от СГКК-С. да му издаде скица на поземления имот, от която установил, че в скицата като собственик на имота е записан ответника Община З., на основание протокол на ПК за представяне на земи за стопанисване от общината по чл.19 от ЗСПЗЗ №1 от 24.07.2008 г., издаден от ОСЗ З. По този повод възложил на лицензирана фирма да извърши геодезическо заснемане на имота и в тази връзка била изготвена скица проект от 23.02.2022 г., заверена от лицензиран геодезист инж.Й. Ц., рег.
№0653 на КИИП. По тези съображения ищецът сочи, че е налице спор за материално право, тъй като ответникът Община З. неоснователно оспорва правата му на собственост върху имота, който имал селищен характер, тъй като попада в границите на населеното място (околовръстен полигон). Сочи се, че имотът не е обобществяван като земеделска земя, не е бил в границите и не е обработван от ТКЗС, поради което същият не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, както и че не е бил и отчуждаван и за него не е заплащано обезщетение. Ищецът сочи, че имотът е частна собственост, владян е от баща му и се владее от него в реалните му граници, необезпокоявано от никого от 1971 г., и до настоящия момент и никой не е имал претенции към него.
При тези твърдения моли съда да признае за установено по отношение на ответника Община З., че ищецът е собственик на поземлен имот, находящ се в с. С., ул. “И.“ № *, с площ от 1 572 кв.м., при граници: имоти ***, ***, *** и ***, съгласно скица - проект от 23.02.2022 г., изготвена от лицензиран геодезист инж. Й.Ц., рег. №0653 на КИИП, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 1 981 кв.м., с адрес: с. С., местност М.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9 (девета), номер по предходен план: 005394, при съседи:
2
***, ***, *** и ***, съгласно скица на поземлен имот № 15-7875 -06.01.2022 г., издадена от СГКК - С.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Ответникът Община З. сочи, че с Протоколно решение от 24.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал.
2 и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 32/28.07.2008 г. на Директор на ОД „З.” - гр. С., Приложение № 8 - имот № 005394 (ПИ ***) в местността М. м., начин на ползване: Нива, категория IX, с площ 1,981 дка, с начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници, е определен, като земя - общинска собственост на основание чл.19, ал. 1 ЗСПЗЗ.
За имота бил съставен Акт за частна общинска собственост № 2197 от 13.04.2022 г., вписан в Служба по вписвания при Районен съд З. с вх. peг.
№183/20.04.2022г. том 1-126, дело 88, партида: 5532. Ответникът счита, че ищецът не доказва твърдяното в исковата молба, обстоятелство, че претендираният имот е негова собственост, тъй като не е представил доказателства този имот да е бил негова собственост или да е получил имота в наследство. Претендираният имот е бил неурегулиран, т.е. земеделска земя, до приемането на регулационния план на с. С., община З. от 07.03.1978 г.
Поради това ответникът сочи, че дори да е бил собственик, до одобряването на регулационния план и включването на земеделската земя, тя не подлежи на възстановяване, а единствено на обезщетение, по реда на чл.106, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), поради обстоятелството това, че тези площи вече са застроени. Излагат се съображения, че възстановяването на собствеността и обезщетяването за земеделски земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ, с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ (ОСЗГ, ПК), които имат конститутивно действие.
Разпоредбата на чл.108, ал.1 от ППЗТСУ (в редакцията относима с оглед периода на извършване на строежа - ДВ, бр.24 от 1975 г.) извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство, съгласно строителните правила, норми и нормативи. Тези строежи се разрешават въз основа на застроително решение, съобразно съответните териториално-устройствени планове и действащите разпоредби по проектирането и строителството - чл.108, ал.2 ППЗТСУ (отм.).
Разпоредбата на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ (Нова - ДВ, бр. 24 от 1975 г.) предвижда, че в местата, предоставени за земеделско ползване при условията и реда на действащите специални разпоредби и в личните селскостопански имоти, извън регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 20 кв.м. и височина З м. стряха, при максимален наклон на покрива до 30 градуса, без зимник, бетонни или стоманобетонни основи и железни конструкции. Постройките се изграждат по типови проекти, одобрени от Министерството на строежите и архитектурата. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет определят зоните, в които може да се разрешава строителството на такива постройки. Строителството им се извършва по утвърдени проекти и с разрешение за строеж. Съгласно действалата в този период редакция на чл.108, ал.1 ППЗТСУ извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи в земеделски земи съгласно Наредба № 2 за застрояване в земеделски земи, когато: 1. обектите са 3 съвместими с основното предназначение на земите; 2. в земеделски земи, чието предназначение се променя - след провеждане на съответните процедури по Закона за опазване на земеделските земи и правилника за прилагането му; 3. в други територии - съгласно нормите и реда за застрояване на такива територии.
Ответникът Община З., счита за безспорно, че имотът върху който е построена жилищната сграда с урегулирането му става държавна собственост, а с влизане в сила на Закона за общинската собственост през 1996 г., тя вече е общинска собственост. Сочи, че към настоящия момент единственият собственик на ПИ ***, находящ се в землището на село С., местността „М. м.”, с площ на имота 1572 кв.м. е Община З., тъй като по силата на параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ.бр.96 от 04.11.1999г.) застроените и незастроени парцели и имоти - държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащия към датата на влизане в сила на този закон подробни благоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
По тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.
С протоколно определение от 20.09.2022 г., съдът на осн. чл. 214 ГПК е приел изменение на иска, съобразно приетото по делото заключение на СТЕ и писмена молба в този смисъл, депозирана в о.с.з, като същият да се счита предявен както следва: съдът да признае за установено по отношение на ответника Община З., че ищецът Т. Б. К. е собственик на реална част с площ от 1490 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на с. С., общ. З., обл. С., целият с площ от 1981 кв.м., находящ се на ул. „И.“ № *, в с.
Старцево, местност „М. м.“, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 9 (девета), с номер по предходен план: 005394, при съседи: ***; ***;
*** и ***, повдигната в жълт цвят ма комбинирана скица към заключение на СТЕ, прието по делото, изготвено от в.л. инж. М. Т.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за установяване правото на собственост на ищеца Т.
Б. К., спрямо ответника Община З., по отношение на реална част с площ от 1490 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на с. С., общ. З., обл.
С., целият с площ от 1981 кв.м., находящ се на ***, в с. С., местност „М. м.“, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 9 (девета), с номер по предходен план: 005394, при съседи: ***; ***; *** и
***, повдигната в жълт цвят на комбинирана скица към заключение на СТЕ, прието по делото, изготвено от в.л. инж. М. Т..
За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно правото си на собственост 4 върху процесния имот, придобито на въведеното основание - наследство, неформална делба и давностно владение (упражнявана в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота, с намерение за своене).