Решение № 385 от 30.11.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. гр. Д.град, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора М. Петрова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело № 20225610101529 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, срещу З. Д. Д., ЕГН **********, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че З. Д. Д., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, следните суми, главница в размер на 2769,63 лева, договорно възнаграждение в размер на 1034,88 лева, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 656,25 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1599,91 лева, лихва за забава в размер на 265,08 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 378/29.06.2022 г. по ч.гр.д. № 801/2022 г. по описа на Районен съд – Д.град.

Ищецът твърди, че между страните на 09.12.2020 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40002352736, по силата на който на ответника е предоставена в заем сума в размер на 3000 лева, като същият е поел задължение да я върне съгласно погасителния план, част от договора, на 24 месечни вноски, всяка в размер на 287,59 лева, с падеж 25-то число на месеца.

Поддържа, че ответникът е пожелал с част от отпуснатия му кредит да бъде рефинансирано друго негово задължение към ищеца в размер на 1506,03 лева.

Посочва, че на 09.12.2020 г. ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата от 1493,97 лева, представляваща разликата до пълния размер на отпуснатия кредит. Твърди, че по искане на ответника сключеният между страните договор бил изменен с Анекс № 1/27.01.2021 г., ведно с приложен към него нов погасителен план, по силата на който страните са се договорили вноска № 2 да бъде отложена, като същата да бъде заплатена в края на погасителния план, а броят на погасителните вноски е променен от 24 на 25.

Твърди, че страните са уговорили договорно възнаграждение, предварително посочено в погасителния план, като се претендира същото в размер на 1034,88 лева, за периода от 25.03.2021 г. /датата на първата падежна вноска/ 1 до 05.04.2022 г. /датата на предсрочната изискуемост/. Посочва, че при сключването на договора, ответникът изрично заявил, че желае да закупи пакет допълнителни незадължителни услуги, за които дължи възнаграждение в размер на 750 лева за услуга „Фаст“ и 1800 лева за услуга „Флекси“.

Обосновава дължимостта на двете вземания за допълнителни услуги, като посочва, че в случай на закупуването им ответникът разполага с възможността да се възползва от приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежната дата на вноските. В тази връзка посочва, че ответникът се е възползвал от приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредита, както и от отлагане на определен брой погасителни вноски. Поддържа, че поради неизпълнение на задълженията на ответника по сключения между страните договор, вземанията по него са били обявени за предсрочно изискуеми, за което длъжникът бил уведомен. Посочва, че от датата на сключване на договора до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжникът заплатил 917,80 лева, от които 656,52 лева са отнесени за погасяване на задълженията по договора, 221,28 лева – за погасяване на лихвите за забава, 30 лева – за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и 10 лева – за погасяване на част от законната лихва, дължима от датата на предсрочна изискуемост до входиране на заявлението. Поддържа, че след входиране на заявлението от длъжника е постъпило плащане, с което е погасена претендираната в заповедното производство законна лихва, дължима за периода от 05.04.2022 г. до 28.06.2022 г., поради което това вземане не се претендира от ищеца.

Представя доказателства и прави искания. Претендира разноски.

Във връзка с дадени от съда указания, с уточнителна молба, ищецът посочва, че претендира лихва за забава за периода от 26.12.2020 г. до 05.04.2022 г. в общ размер на 265,08 лева, от които върху вземането за главница в размер на 121,14 лева, върху вземането за договорно възнаграждение – в размер на 45,26 лева, върху вземането за услуга Фаст – в размер на 28,70 лева и върху вземането за услуга Флекси – в размер на 69,98 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Не оспорва, обстоятелството, че между страните на 09.12.2020 г, е сключен договор за потребителски кредит № 40002352736, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сума в размер на 3000 лева, като последният се задължил да му върне сума в размер на 4351,13 лева със срок за погасяване – 24 месеца. Оспорва сумите, претендирани от ищеца за услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“, като поддържа, че чрез уреждащите ги клаузи всъщност се постига скрито оскъпяване на договора, както и че същите са нищожни, тъй като въвеждат в заблуждение потребителя, несправедливи и подвеждащи са и нарушават правото му на свободно договаряне. Отделно от това в отговора се твърди и че ответникът не е бил запознат с обстоятелството, че може да се откаже да закупи тези две услуги, тъй като договорът е бил сключен по предварително предоставени и изготвени от ищеца документи. Поддържа, че ответникът в качеството му на потребител нито е искал, нито е използвал горепосочените услуги. Излага 2 подробни аргументи в подкрепа на тезата, че нищожността на клаузите, уреждащи тези услуги, води до нищожност на целия договор, като поддържа, че по естеството си същите представляват неравноправни клаузи. Сочи, че сумите за процесните услуги водят до неправилно и незаконосъобразно увеличение както на погасителната вноска, така и на лихвите. Моли съда да отхвърли иска изцяло. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Обявено за безспорно между страните и поради това ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че между тях на 09.12.2020 г. е сключен договор за Договор за потребителски кредит № 40002352736, изменен с Анекс № 1 от 26.01.2021 г. От съдържанието на представения по делото договор се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД и З. Д. Д. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството-ищец се е задължило да предостави на ответника в заем парична сума в размер на 3000,00 лева срещу насрещното задължения на последния да я върне на двадесет и три равни месечни вноски и една последна изравнителна, считано от 25.12.2020 г. с падеж на последната вноска – 25.11.2022 г. Установява се още, че страните са уговорили обща дължима сума по кредита, възлизаща на 4351,13 лева, както и годишен процент на разходите (ГПР) 48,98 %, годишен лихвен процент (ГЛП) 41,00 % и лихвен процент на ден – 0,11 %. Видно от договора е и, че потребителят е закупил пакет от допълнителни услуги в общ размер на 2550 лева, 750 лева от които за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и 1800 лева – за допълнителна услуга „Флекси“, като заплащането на възнаграждението за тези услуги е било разсрочено за 24 месеца и калкулирано към месечните вноски за погасяване на кредита, съгласно уговореното между страните. Установява се също, че при така уговореното между страните, общата стойност на задължението по кредита възлиза на 6901,13 лева, а общата вноска в размер на 287,59 лева.

Съгласно чл. 12 от приложимите към договора общи условия, представени и приети като доказателство по делото, кредиторът разполага с възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем при просрочено плащане на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, като изпрати писмено уведомление до кредитополучателя.

Като доказателство по делото е приложен и Анекс № 1/27.01.2021 г., съгласно който вноска № 2, с падеж съгласно погасителния план – 25.01.2021 г. се отлага и се добавя като допълнителна вноска в края на погасителния план. В тази връзка е изготвен и нов погасителен план, а другите условия по сключения договор са останали непроменени.

По делото е представено и прието преводно нареждане, от което се установява, че ищецът е превел по банкова сметка на ответника сума в размер на 1493,97 лева, като в основанието за плащане е посочен номерът на договора за кредит, сключен между страните.

В исковата молба се съдържа изрично признание на ищеца, че във връзка с процесния договор, ответникът, до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е заплатил 3 сума в общ размер на 917,80 лева, като със сумата от 656,52 лева е погасено номинално задължение по договора за кредит, 228,28 лева са отнесени за погасяване на лихви за забава, със сумата от 10,00 лева е погасена част от законната лихва, а 30,00 лева са отнесени за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. От представеното по делото извлечение от сметка към Договор за потребителски кредит № 40002352736, което е прието от съда и не е оспорено от ответника, се установява, че заплатените суми от ответника са отнесени, както следва: от заплатена на 29.12.2020 г. сума в размер на 287,59 лева – 143,76 лева са отнесени за погасяване на дължимата по договора главница, 37,58 лева – за погасяване на дължимата лихва, 106,25 лева – за погасяване на вноската по закупени допълнителни услуги, от заплатена на 07.05.2021 г. сума в размер на 257,59 лева – 86,61 лева са отнесени за погасяване на дължимата по договора главница, 94,73 лева – за погасяване на дължимата лихва, 106,25 лева – за погасяване на вноската по закупени допълнителни услуги, както и от заплатената на непосочена в извлечението дата, сума в размер на 81,34 лева – отнесена за погасяване на дължимата по договора главница по вноска № 4.

Към исковата молба е приложено и писмо, видно от което ищецът уведомява ответника, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 05.04.2022 г. От приложената обратна разписка се установява, че пратката е върната на изпращача като непотърсена.

Въз основа на депозирано от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 801/2022 г. по описа на Районен съд – Д.град, като в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответникадлъжник.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Същите са допустими – предявени са от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

За да бъде уважена претенцията на ищеца, в съответствие с разпределената от съда на основание чл. 146, ал. 1 ГПК, същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валиден договор за заем, по силата на който е предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък на задължението по пера, както и законосъобразното изчисляване на ГПР.

В настоящия случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че страните са сключили процесния договор при посочените в него параметри. Това обстоятелство, с доклада по делото, е и обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Съдът намира, че заемната сума, предмет на договора е реално предадена на кредитополучателя, доколкото по делото е представено преводно нареждане за сума в размер на 1493,97 лева, от една страна, а в 4 договора е предвидено със сумата от 1506,03 лева да бъде рефинансирано друго съществуващо задължение на ответника към ищеца, от друга страна, като ответникът и не оспорва факта на получаване на заемната сума.

По делото се установява още и че задълженията по процесния договор не са погасени изцяло от кредитополучателя, доколкото извършените от него плащания не са достатъчни да покрият дължимото, като следва да се отбележи още и че плащанията са извършвани след падежа на вноските, поради което и неизправната страна, а именно кредитополучателят, е била задължена към кредитора си и за лихви за забава.