Решение № 367 от 11.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Благоевград, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20241200500412 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от И.

В. Г., гражданин на Руска федерация, с адрес в Република България: гр. Б., ул. „**, чрез адв. Г. П., съдебен адрес: гр. София, бул. „** срещу Решение № 359/03.11.2023 г., постановено по гр.д. № 507/2022 г. по описа на РС- Петрич в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Ю. Ю. К. искове за заплащане на следните суми: 12 000 евро - неплатена печалба за 2018 г., дължима до края на месец февруари 2019 г., по договор за инвестиция при сътрудничество и съвместна дейност, сключен на 19.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в първоначално сезирания съд -16.11.2021 г., до погасяването; 3 300 евро - мораторна лихва върху посочената главница по визирания договор за инвестиция при сътрудничество и съвместна дейност, начислена за периода от 28.02.2019 г. до 16.11.2021 г. и 900 евро възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г., претендирана по договор за заем от 02.02.2017 г., сключен между жалбоподателя (като заемодател) и въззиваемата (като заемополучател).

Недоволен от решението в обжалваната част е останал жалбоподателят, който го счита за неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и противоречие със закона.

Оспорва се определената от първостепенния съд правна квалификация на предявените искове. Според жалбоподателя съдът неправилно бил приел, че е налице договор за дружество по ЗЗД, вместо договор за заем. Както в исковата молба, така и в уточняващата молба, били изложени твърдения, че договорът за 1 инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност от 19.02.2016 г. имал белезите на договор за заем с продължително периодично изпълнение. В чл. 2 от договора било уговорено ответницата К. да изплаща на ищеца печалба, която имала белезите на възнаградителна лихва за предоставените средства, на периодични вноски по веднъж годишно до края на февруари, считано от края на февруари 2019 г. В договора липсвала уговорка, че ищецът носи риска от невръщане на заплатените от него суми или печалби. Уговорената възможност за ищеца да претендира връщане на платените суми категорично сочела, че между страните било възникнало облигационно отношение, имащо характеристиките на договор за целеви паричен заем с уговорена възнаградителна лихва.

Сочи се, че съгласно чл. 4, т. 1 от договорите, те се прекратявали при продължително постоянно неизпълнение на задълженията от една от страните.

Едно от задълженията на ответницата било за изплащане на възнаградителна лихва (печалба), уговорено в чл. 2 от договора, което било същността на договора целеви заем. В договора конкретно и ясно били описани задълженията на страните и последиците от неизпълнение на поетите задължения. Ищецът бил изпълнил своите задължения по договорите като е предоставил цитираните в договорите суми общо 11 500 евро. Ответницата била канена нееднократно да изпълни задълженията си по договора, но плащане не било извършено.

В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответната страна не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:

Производството пред Районен съд - Петрич е било образувано по искова молба, депозирана от И. В. Г., с която против Ю. Ю. К. са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми на следните основания: сумата от 12000,00 евро – възнаграждение по Договор от 19.02.2016 г. за 2018 г. с падеж 28.02.2019 г.; сумата от 3300,00 евро – законна лихва за забава на плащането на възнаграждението за периода от 28.02.2019 г. до завеждане на иска; 1000,00 евро- главница по заем от 02.02.2017 г.; 900,00 евро- възнаграждение по договор за заем от 02.02.2017 г. и сумата от 735,00 евро- законна лихва за забава за плащане на сумите по договор за заем, считано от 31.12.2017 г. до завеждане на иска.

В исковата молба се твърди, че на 19.02.2016 г. между ищеца и ответника е бил сключен договор за инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност, по силата който ищецът е предоставил на ответника сумата от 24 000 евро. Пояснява се, че договорът за инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност има белезите на договор за заем и е договор с продължително периодично изпълнение. Сочи се, че съгласно чл. 2 от договора К. следвало да изплаща на ищеца печалба, която имала белезите на възнаградителна лихва за предоставените средства, на периодични вноски, веднъж годишно до края на месец февруари, считано от края на февруари 2019 г., докато действал договора. Разяснява се, че печалбата, дължима за 2018 г., е в размер на 12 000 евро, а срокът за плащането й - 28.02.2019 г. Сочи се, че макар падежът на вземането да е настъпил, същото не било изплатено, поради което за него се дължи и мораторна лихва от 3 300 евро, начислена от 28.02.2019 г. до 16.11.2021 г.

Твърди се, че на 02.02.2017 г. между ищеца и ответника е бил сключен и договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил в заем сумата от 1 000 евро, с уговорена възнаградителна лихва от по 100 евро месечно за девет месеца в 2 общ размер на 900 евро, дължима за периода от месец април 2017 г. до месец декември 2017 г. Сочи, че К. не е погасила сумите по предоставения заем, за което се дължи мораторна лихва върху главницата, възлизаща на 735 евро, за времето от 31.12.2017 г. до 16.11.2021 г.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди се, че след сключване на договора за инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност е следвало да изплаща печалба на ищеца, когато такава бъде реализирана, което изобщо не се е случило поради форсмажорни обстоятелства (повишени разходи за отглеждане на животните през зимата, заразни болести и административни забрани за търговия с говеждо месо).

Сочи се, че задълженията по договора за заем са изцяло погасени със следните преводи: 200,00 лв. на 13.07.2017 г.; 200,00 лв. на 07.08.2017 г.; 500,00 лв. на 28.12.2017 г.; 1000,00 лв. на 25.04.2018 г.; 500,00 лв. на 04.10.2018 г.

С обжалваното решение районният съд е осъдил Ю. Ю. К. да заплати на И.

В. Г., следните суми: 1 000,00 евро - неплатена главница по договор за заем, сключен на 02.02.2017 г. между И. В. Г. (като заемодател) и Ю. Ю. К. (като заемополучател), със срок на погасяване до края на 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в първоначално сезирания съд - 16.11.2021 г. до погасяването; 376,65 евро мораторна лихва върху посочената главница по визирания заемен договор, начислена за периодите от 31.12.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 16.11.2021 г., като е отхвърлил този иск за разликата над така уважената му част до неговия пълен заявен размер от 735,00 евро, както и за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., 138,39 лв. - съдебни разноски, дължими за производството по делото, съобразно уважената част от исковете. Отхвърлени са исковете на И. В. Г. срещу Ю. Ю. К., с които се претендира последната да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми: 12 000,00 евро - неплатена печалба за 2018 г., дължима до края на месец февруари 2019 г., по договор за инвестиция при сътрудничество и съвместна дейност, сключен на 19.02.2016 г. между И. В. Г. и Ю. Ю. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в първоначално сезирания съд – 16.11.2021 г., до погасяването; 3 300,00 евро мораторна лихва върху посочената главница по визирания договор за инвестиция при сътрудничество и съвместна дейност, начислена за периода от 28.02.2019 г. до 16.11.2021 г.; 900,00 евро - възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г., претендирана по цитирания по-горе договор за заем от 02.02.2017 г., сключен между И. В. Г. (като заемодател) и Ю. Ю. К. (като заемополучател).

Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:

Не се спори между страните, че на 19.02.2016 г. между въззиваемата Ю. Ю.

К. и въззивника И. В. Г. е сключен договор за инвестиция при сътрудничество и съвместна дейност, с който страните декларират своите намерения за сътрудничество в областта на селското стопанство, конкретно за покупка на животни (крави и телета) за 24000,00 евро, за двадесет и четири крави и двадесет и четири телета. Договорът се сключва за срок от 7-10 години, със следващо 3 продължение. Ю. К. се задължава да осигури: паша, отглеждане, изхранване и друга необходима грижа за тези крави и телета във ферма № 2850-0283, гр. Петрич и се задължава да предостави печалбата за 2016-2018 г. след приспадане на разходите и данъците. Първият път след две години, след 31 декември 2018 г. и 2019 г. до края на февруари не по-малко от 50% от вложените пари, а после, понататък, всяка следваща година по 50% от вложените пари. Страните са уговорили, че в случай на гибел на животно, Ю. К. осигурява неговата продажба на месо или го заменя с подобно животно. К. осигурява продажбата на отгледаните телета, печалбата от които дели по равно с инвеститора. Продажбата на телетата се осъществява в края на годината като сроковете за изплащане на печалбата се съгласуват с инвеститора. Пазарната стойност на телетата е 3-4 лева за килограм живо тегло към дадения момент, а впоследствие може да се коригира със съгласието на страните. Стойността на кравата – 1500 лева, стойността на едно теле – 300 лева, плюс осигуряване на храна 200 лева (100 бали ечемична слама) за всяка крава. След 31 декември 2018 г. се осъществява продажбата на телетата, като примерната печалба е 50% от вложената сума. Ако договорът се продължи за срок от целия програмен период 2016-2022 г. и по-нататък, то инвеститорът може да стане съдружник и да вземе участие в закупуването на земя или други основни средства за развитие на предприятието, при разпределение на печалбата. В чл. 3 е уговорено, че договорът може да бъде прекратен при продължително постоянно неизпълнение на задълженията на една от страните; по взаимно съгласие и във връзка с форсмажорни обстоятелства.

Видно от приети като доказателства по делото разписки и преводно нареждане, въззивникът е предоставил сумата от 24000,00 евро по сключения договор от 19.02.2016 г.

По делото е приета като доказателство разписка, с която Ю. К. признава получаването на 1000,00 евро от И. Г. до април 2017 г. с изплащане 100,00 евро на месец.

С покана от 15.06.2021 г. въззивникът е поканил К. да заплати дължимото възнаграждение по договор за инвестиция при сътрудничество и съвместна дейност и по разписка от 02.02.2017 г., като в случай, че не изплати същите, заявява, че счита договорите за прекратени.

От приети като доказателства по делото преводни нареждания се установява, че К. е наредила към въззивника следните плащания: 200,00 лв.- на 13.07.2017 г., с основание „прехвърляне на средства“; 200,00 лв.- на 07.08.2017 г., с основание „прехвърляне на средства“; 500,00 лв.- на 28.12.2017 г., с основание „по договор“;

1000 лв.- на 25.04.2018 г., с основание „захранване на сметка“; 500 лв.- на 04.10.2018 г., с основание „захранване на сметка“.

От справки от Българска агенция по безопасност на храните се установява, че К. стопанисва кравеферма в землището на гр. Петрич, както и че през 2016 г., през 2018 г. и през 2019 г. в кравефермата не са регистрирани новородени телета.

От заповеди на директора на ОДБХ и директора на БАБХ е видно, че през 2016 г. в района на гр. Петрич са били установени огнища на заразна болест (нодуларен дерматит) по едрите преживни животни, поради което са били предприети съответни противоепидемични мерки, сред които и забраната за търговия с такъв вид животни. Разпоредено е започването от 28.04.2016 г. на ваксинация на животните в животновъдните обекти, намиращи се в 20 4 километровите зони около огнищата с констатирани случаи на заболяванетозаразен нодуларен дерматит, както и е наредено принудително убиване на всички едри преживни животни, болни от болестта заразен нодуларен дерматит и контактните с тях животни в констатираните огнища на болестта.