Определение № 5801 от 12.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5801 гр. София, 12.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002102940 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. М., чрез процесуален представител адв. С. А. против част от решение № 260049/22.01.2024г., постановено по в.гр.д № 10620/2019г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваната част от въззивното решение след ревизия на първоинстанционно решение № 50485/25.02.2019г., постановено по гр.д. № 36130/2017г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 59, ал. 2 от СК е определен на бащата А. В. Ш. с ЕГН [ЕГН] режим на лични отношения с ненавършилите пълнолетие деца Б. А. Ш. с ЕГН [ЕГН] и В. А. Ш. с ЕГН [ЕГН], както следва:

- първоначално 24 срещи бащата има право да вижда и взема децата Б. и В. всяка първа и трета събота и неделя на месеца - от 10:00 часа до 18:00 часа в събота и от 10:00 часа до 18:00 часа в неделя. Този режим на лични отношения е без преспиване на децата при бащата и без присъствие на майката Н. В. М. с ЕГН [ЕГН]; след осъществяване на посочените 24 срещи, бащата А. В. Ш. има право да вижда и взема децата Б. и В. всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване;

- всяка нечетна година през пролетната училищна ваканция на децата, определена от МОН - от 10:00 часа на първия ден на тази ваканция до 18:00 часа на последния ден на тази ваканция;

- всяка нечетна година за Коледните празници - от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 27 декември,

1

- всяка четна година за Великденските празници - от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник на тези празници;

- всяка четна година за Новогодишните празници - от 10:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 2 януари на следващата нечетна година,

- както и за двадесет дни през лятната училищна ваканция на децата, определена от МОН, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката Н. В. М..

В частите, с които на основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 от СК е прекратен с развод брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; предоставено е ползването на семейното жилище; на основание чл. 59, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето им и е определена издръжка, решението на Софийски градски съд не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваната част и след отмяна да бъде постановено друго решение, с което на бащата да бъде определен ограничен режим на лични отношения с двете деца, без преспиване и в контролирана среда – по местоживеене на децата и в присъствие на майката до навършване на 14 годишна възраст от всяко дете.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е спазил основни принципи на гражданския процес, както и принципа на засиленото служебно начало в това производство при преценка на фактите и обстоятелствата, при събирането на доказателства и при вземане на решение относно мерките по отношение на децата и излагане на мотиви към решението си, като определеният режим на лични отношения на бащата е в противоречие с интереса на децата. Сочи, че съдът неправилно е анализирал и възприел характеристиките и родителските качества и капацитет на бащата, като неотчетени в тази връзка са събраните по делото доказателства за поведението на този родител, за неговото отношение към децата в противоречие с интересите им и неполагането на достатъчни и адекватни на нуждите им грижи, като неправилно е интерпретирал заключението на СПЕ, игнорирал е част и избирателно кредитирал събраните по делото свидетелски показания. Не е отчел също данните за родителско отчуждение на децата към бащата.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от ответника по касация А. В. Ш..

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

2

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд, за да постанови решението си е приел за установени следните факти: страните по делото са родители на децата Б. А. Ш., [дата на раждане] /на 11 г./ и В. А. Ш., [дата на раждане] /9 г./. Фактически са разделени от 2013г. При изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 от СК А. Ш. заявил, че иска режим на лични отношения с децата без присъствие на майката, а Н. М. – че не ограничава контактите на бащата с децата. В хода на изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт детето Б. споделило, че живее с майка си и брат си в [населено място]; чувства се спокоен. С баща си се вижда около 10 пъти годишно, след уговорка между родителите, като заедно се разхождат в парка, ходят на кино и т.н. Не знае адреса на баща си, не е бил в неговия дом. Изразил е желание да продължи да живее с майка си и да се вижда с баща си в присъствие на майката, като не желае да остава насаме с баща си. От приети по делото актуални социални доклади от проведено социално проучване от ДСП „Красно село“ /относно бащата/ и от ДСП „Лозенец“ /относно майката/, приел за установено, че бащата А. Ш. има необходимите жилищни и финансови условия – живее в [населено място] и работи като учител по математика. Къщата, която обитава е двуетажна и е собственост на майка му. Ползва първия етаж, който се състои от две стаи, хол с кухненски бокс, баня с тоалетна. За децата има осигурена стая с легло, гардероб, маса и климатик.

Заключителното становище и по двата доклада е, че в интерес на децата е да имат връзка и с двамата си родители, която да се осъществява по сигурен и безопасен начин.

От прието заключение на СПЕ, изготвено относно всеки от родителите и двете деца, което кредитирал като обективно, всеобхватно и компетентно дадено приел за установено, че децата Б. и В. имат по - силна емоционална привързаност към майката, без да отхвърлят фигурата на бащата, към който са по-слабо емоционално привързани. Към бащата децата са по-резервирани и не му се доверяват. Детето Б. е възприело отношенията с баща му като стремеж да се доказва пред него и да бъде признат и зачетен по положителен начин. Детето В. общува по-спокойно с баща си и се чувства добре в присъствието му. Вещото лице не е установило данни за психични и поведенчески проблеми при децата. По-лоялни са към майката, причина за което е обстоятелството, че тя полага основните грижи за тях, както и поради това, че Н. М. споделя с децата фактология, свързана с негативно поведение на бащата от миналото. По отношение на родителския капацитет на майката като проблемна област изтъкнал недоверието към бащата и откритото му пренасяне към децата, както и че при нея се наблюдава висока степен на родителски контрол, което в бъдеще може да окаже негативни последици върху психо-емоционалното развитие на децата, тъй като съобразно с пола им те следва да имат актуални мъжки модели на поведение. Относно бащата А. Ш. възприел данни за леко ограничение на родителския капацитет в областта на приемането на децата такива каквито са. Приел липса на последователност и активност в общуването с децата, което основно рефлектира върху изграждането на по-стабилни отношения; използва негативни коментари, за да задвижи деца, поради което родителският му стил по-трудно се възприема от тях. Ш. може да организира процес на излизане, контакт и забавление с децата, 3 че на децата и на бащата им е нужно повече време, за да се сработят, да поддържат диалог и обща активност, както и че двамата родители са използвали отчуждителни стратегии за отчуждаване на децата от другия родител, без да има данни за съзнателно и целенасочено настройване на децата. При децата има родителско отчуждение без да е налице обаче синдром на родителско отчуждение. Отчуждаването на децата от фигурата на бащата е в умерена степен, тъй като Б. и В. искат да контактуват, да се виждат и общуват с баща си.

След известен адаптационен период диалогът между децата и бащата, според заключението на СПЕ, възприето изцяло от въззивния съд, става по-интензивен, децата се отпускат и срещите помежду им протичат по-спокойно. Изтъкнал, че според вещото лице на бащата следва да бъде определен по-разширен режим на лични контакти с двете деца, който първоначално да бъде без преспиване и за период от 3 месеца, за да даде възможност на неотглеждащия родител и двете деца да изградят доверителна връзка помежду им. При сравнителен анализ с приетите експертни заключения пред първата инстанция, въззивният съд приел, че те не са в коренно различен смисъл. Експертите установили, че децата имат запазени емоционални връзки и с двамата родители, макар при детето Балговест да има дистанцираност и негативизъм спрямо бащата и липсва крайно отчуждение на децата от баща им.

При тези факти, от правна страна въззивният съд мотивирал, че доколкото бащата не претендира упражняването на родителските права, съобразно събраните по делото доказателства, упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Б. и В. следва да се предостави на майката, която и понастоящем полага непосредствените грижи за тях, при която да се определи и местоживеенето им. На бащата приел, че следва да се определи разширен режим на лични отношения с децата, тъй като същият разполага с добър родителски капацитет; емоционалната връзка с децата не е прекъсната изцяло и няма данни за развит синдром на родителско отчуждение. Съобразил установеното от експерта – клиничен психолог, че децата искат да контактуват, да се виждат и излизат с баща си, но приел, че промяната следва да е плавна, а режимът – степенен. Обосновал, че бащата следва да има регулярни контакти с тях за формирането им като хармонични личности, за да усвояват актуален модел на мъжко поведение. Отбелязал, че бащата също следва да може да изрази родителската си обич и да полага възможно най-пълноценна грижа за децата си. С оглед установеното от заключението на вещото лице по СПЕ приел, че режимът на лични отношения следва да включва първоначален адаптационен период от 3 месеца, през който да се осигури необходимото на родителя и на децата време, в което да съумеят да изградят връзка на доверие по между си. Отрекъл необходимостта срещите да се осъществяват в контролирана среда, тъй като според експерта А. Ш. е в състояние да организира процес по самостоятелно общуване, излизане и забавление на децата, които постепенно се отпускат в негово присъствие. Съобразил в тази връзка и възрастта и пола на всяко от децата, както и актуалното състояние на техните отношения и постановените по делото привременни мерки от 20.10.2017г., през което време бащата е имал възможност да се вижда с децата. Изтъкнал още, че съобразно доказателствата по делото конфликтни са отношенията между родителите, като те не зачитат приноса на другия родител в отглеждането на децата, имат неизяснени 4 области относно отглеждането и възпитанието на децата и контактите им с бащата, които са затруднени, защото децата са реално въвличани в този родителски конфликт, а не са конфликтни отношенията на неотглеждащият родител с децата. Ето защо приел, че следва да се постанови първоначален преходен период, през което време срещите на бащата с децата следва да се осъществяват в неконтролирана среда, без преспиване и без присъствие на майката, след изтичането на който бащата да има право да вижда и взема децата при себе си при обичаен годишен и празничен/ваканционен режим, който да се постанови с преспиване, в който смисъл постановил и крайния си акт.