Решение № 215 от 02.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20258002101431 по описа за 2025 година

Производството е по чл. чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 1166/18.11.2024 г. по гр.д. № 3225/2023 г., с което Софийският апелативен съд, потвърждавайки решение № 900437/01.09.2023 г. по гр.д. № 84/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, е отхвърлил частичния иск на „Пири Гарден“ ЕООД срещу М. Д. В. по чл. 441 ГПК за сумата 100 000 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 395 658.34 лв.) – обезщетение за загубата от нереализирана главница по изпълнителен лист № 2666/18.08.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 751/2009 г. на Районен съд – Разлог, поради осуетеното участие на ищеца в извършените на 26.01.2018 г. разпределения по изп.д. № 1029/2014 г. на ЧСИ Г.

Ц. по причина на незаконосъобразно вдигнати възбрани от ЧСИ М. В. по изп.д № 99/2009 г.

Касационният контрол е допуснат по процесуалноправните въпроси: 1. Действието на вписана възбрана, наложена по изпълнително дело, отпада ли по право и с обратна сила, когато изпълнението е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? и 2. Откритото производство по несъстоятелност за длъжника по изпълнителния лист рефлектира ли върху правото на кредитора по листа да се присъедини по изпълнително дело срещу частния правоприемник на длъжника, да участва в разпределението и да се удовлетвори от сумите от публичната продан на имот, който длъжникът е продал след вписана възбрана в полза на кредитора по листа и преди решението по чл. 630 ТЗ, в хипотезата, в която изпълнението е насочено върху имота?

По първия въпрос:

В мотивите към т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС разясни, че 1 когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съдебният изпълнител може в постановление да прогласи вече настъпилото прекратяване, като установи осъществяването на правно релевантните факти по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани по изпълнителното дело, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право с изключение на действията, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и които касаят редовността на плащанията, извършени от третите задължени лица. Мотивите, които предвиждат, че перемпцията настъпва по право, но не допускат с осъществяването на фактическия състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да отпаднат по право и с обратна сила наложените възбрани за имотите, непродадени от публичната продан по прекратеното изпълнително дело, са основат на чл. 433, ал. 3 ГПК, чл. 31, пр. 1 ПВп, и зачитат публичния интерес от предвиденото в закона оповестително-защитно действие на възбраната, наложена в изпълнението.

Следователно за да отпадне с обратна сила действието на възбрана, наложена по изпълнително дело, не е достатъчно изпълнението да е прекратено по право поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години.

Необходимо е: 1) постановление, с което съдебният изпълнител констатира релевантните факти на настъпилото основание за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; 2) постановлението да е влязло в сила (чл. 433, ал. 3 (предишна ал. 2) ГПК) и 3) възбраната да е за непродаден от публична продан имот. Ако имотът е продаден от публична продан, съдебният изпълнител не я вдига служебно.

Възбраната може да се заличи само по заявление на заинтересованите лица – напр. на купувача от публичната продан, като след заличаването нейното действие отпада занапред – т. 3 ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк.д. № 1/2015 г. ОСГТК на ВКС и чл. 433, ал. 4 ГПК, вр. чл. 32, пр. 2 ПВп.

Отговорът произтича и от установената практика на ВКС след двете тълкувателни решения – с решение № 50073/03.04.2024 г. по гр.д. № 4386/2021 г., II-ро ГО и определение № 192/13.02.2023 г. по ч.гр.д. 4099/2022 г. I-во ГО.

По втория въпрос:

В т. 5 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2015 г. ОСГТК на ВКС прие, че всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Мотивите към т. 5 разясняват, че когато изпълнението е насочено върху имот, съгласно чл. 459 ГПК, присъединени по право са взискателите по обезпечен с възбрана иск, а по аргумент от по-силното основание - и взискателите, чиято възбрана, наложена по изпълнително дело, е вписана преди изпълнението да бъде насочено от конкуриращ взискател чрез вписана възбрана върху имота, предмет на обезпечението. Само тези възбрани стават известни на конкуриращия взискател и само тях съдебният изпълнител може и е длъжен да установи при проверката по чл. 483 ГПК. Ако след проверката по чл. 483 ГПК върху имота бъдат наложени нови възбрани, кредиторите по тях могат да се присъединят до изготвяне на разпределението, но само по тяхна молба.

Тези мотиви, отнесени към забраната в чл. 451 ГПК и относителната недействителност в чл.

452, ал. 2 ГПК, налагат да се приеме, че за взискател, в полза на когото е наложена възбрана по изпълнително дело срещу длъжник, който след впиването й се е разпоредил с имота, възниква правото да се присъедини по изпълнителното дело срещу приобретателя, когато изпълнението е 2 насочено от конкуриращ взискател/кредитор на приобретателя чрез по-късно вписана възбрана върху имота, предмет на обезпечението. Възникналото право произтича от изпълнителния лист и се обяснява с относителната недействителност по чл. 452, ал. 2 ГПК – разпореждането в нарушението по чл. 451 ГПК е недействително по отношение на взискателя, ползващ се от защитнооповестителното действие на по-рано вписаната възбрана. Ако длъжникът се е разпоредил с имота до проверката по чл. 483 ГПК, правото на присъединяване възниква по силата на закона (чл. 459 ГПК), а ако разпореждането я следва, взискателят може да се присъедини до изготвяне на разпределението, но само с молба (чл. 456 ГПК). Констатираното от съдебния изпълнител, провеждащ начина на изпълнение - публичната продан на имота, респ. упражненото с молба право на присъединяване, предоставя на взискателя, ползващ се от недействителността по чл. 452, ал. 2 ГПК, право да участва в разпределението (чл. 457 ГПК) и възможност да се удовлетвори от постъпленията, ако редът на привилегиите допуска това (чл. 136 ЗЗД). Ако възбраната в полза на присъединения взискател бъде заличена, правото му на присъединяване се прекратява, без значение дали заличаването е законосъобразно или не. Възникналото право на присъединяване има и самостоятелно битие. Недействителността по чл. 452, ал. 2 ГПК е относителна. Договорът между длъжника и приобретателя поражда вещно-транслативен ефект. След сключването му имотът е собственост на приобретателя и той, но не длъжникът, извършил разпореждането в нарушението по чл. 451 ГПК, е длъжник по делото, по което конкуриращият взискател/кредитор на приобретателя е насочил изпълнението чрез по-късно вписаната възбрана върху имота, предмет на обезпечението. Поради това решението по чл. 630 ТЗ, с което се констатира неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността и се открива производство по несъстоятелност за длъжника, извършил разпореждането в нарушението по чл. 451 ГПК, не осуетява правото на взискателя по изпълнителния лист да се присъедини по делото срещу приобретателя на имота, ако решението по чл. 630 ТЗ е вписано в търговския регистър след момента на сключения договор.

Правото на присъединяване е възникнало преди решението да породи действието по чл. 630, ал. 3 ТЗ, а пречките по чл. 638, ал. 1 или ал. 6 ТЗ са неосъществими по делото срещу приобретателя на имота.

При тези мотиви на втория въпрос следва да се отговори, че за взискател с наложена по изпълнително дело възбрана възниква правото да се присъедини по изпълнителното дело срещу приобретателя на имота при следните условия: 1) разпореждане с имота, извършено от длъжника по изпълнителния лист след вписаната възбрана; 2) насочване на изпълнението върху имота, предмет на обезпечението, от взискател на приобретателя чрез по-късно вписана възбрана и 3) неизготвено разпределение за постъпленията от публичната продан. Служебно констатираното (чл.

459 ГПК), респ. упражненото с молба (чл. 456 ГПК) право предоставя на присъединения взискател възможност да участва в разпределението и да се удовлетвори от постъпленията от публичната продан, ако редът на привилегиите допуска това. Решението по чл. 630 ТЗ за длъжника по изпълнителния лист, което е вписано в търговския регистър след извършеното разпореждане в нарушение по чл. 451 ГПК, не изключва правото на взискателя, ползващ се от относителната недействителност по чл. 452, ал. 2 ГПК, да се присъедини по делото срещу приобретателя на имота, предмет на обезпечението. По делото срещу приобретателя пречките по чл. 638, ал. 1 или ал. 6 ТЗ са неосъществими.

Настоящият състав, като разгледа касационната жалба според изискванията в чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна по следните съображения:

В обжалваното решение правилно е прието, че по жалбата от ищеца „Пири Гарден“ ЕООД и 3 отговора на жалбата, с който ответникът ЧСИ М. В. е поддържал всичките си възражения в отговора на исковата молба, пред въззивният съд изцяло е пренесен спорът по иска по чл. 441 ГПК за сумата 100 000 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 395 658.34 лв.) – обезщетение за загуба от нереализирана главница по изп.лист № 2666/18.08.2009 г. по ч.гр.д. № 751/2009 г. на РС – Разлог поради осуетеното участие на ищеца в извършените на 26.01.2018 г. разпределения след публичната продан на имотите в [населено място], местността „П.“, Общ. Р. по изп.д. № 1029/2014 г. на Г. Ц. по причина на незаконосъобразно вдигнатите възбрани върху тези имоти по изп.д. № 99/2009 г. от ЧСИ М. В..

По спора правилно е възприета следната фактическа обстановка:

По този изпълнителен лист за лихвоносна главница 395 658.34 лв. с разноски с кредитор „Беко-Експорт-Импорт“ ООД и длъжник „Рени“ ЕООД на 19.08.2009 г. пред ЧСИ М. В. е образувано изп.д. № 99/2009 г. На 21.08.2009 г. и на 14.10.2009 г. по искане на съдебния изпълнител, второто - от 09.10.2009 г. са вписани възбрани върху имоти, собственост на длъжника. С договори по н.а. № 99, № 100 и № 101//2011 г. длъжникът ги продава на „Пири Лодж“ ЕООД. На 17.06.2015 г. управителят на „Беко-Експорт-Импорт“ ЕООД иска удостоверение за размера на дълга и изпълнителните действия по изп.д. № 99/2009 г на ЧСИ М. В.. Удостоверението е издадено. На 10.08.2016 г. управителят иска да му се издаде удостоверение за присъединяване по изп.д. № 1029/2014 г. на ЧСИ Г. Ц. (чл. 456, ал. 2 ГПК) и връщане на изпълнителния лист. На 08.09.2016 г. исканията са уважени. В молбите от 17.06.2015 г. и 10.08.2016 г. няма искания за изпълнителни действия, а след искането/заявлението от 09.12.2009 г. на ЧСИ М. В. за вписване на възбраните по делото не са извършвани други изпълнителни действия.

С постановление от 21.07.2017 г. ЧСИ М. В. прекратява изпълнението на основание чл. 433, ал. 1 т. 2 и т. 8 ГПК. На 24.11.2017 г. е ЧСИ М. В. подава заявление, а на 13.12.2017 г. е вписано заличаване на наложените възбрани по изп.д. № 99/2009 г.

С молба от 03.10.2017 г. управителят на „Пири Гарден“ ЕООД представя договор от 16.04.2015 г., с който „Беко-Експорт-Импорт“ му е прехвърлил вземанията по изпълнителния лист, иска да бъде конституиран като взискател по изп.д. № 99/2009 г. и обжалва постановлението за прекратяване от 21.07.2017 г.

Постановлението е отменено с решение № 3294/05.07.2018 г. по ч.гр.д. № 207/2018 г.