Решение № 338 от 07.07.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Габрово, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. И.а като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100135 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е искова молба, вх. № 580/24.01.2023 г. предявена от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК 107009273, с адрес: гр. Габрово, ул.

“Индустриална” № 6 срещу М. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„**********” № 109, ап. 1.

Ищецът твърди, че на 15.11.2022 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 1010.35 лв.– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.11.2019 г. до м.06.2022 год. и 165.68 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 04.11.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано гр. дело № 1924/2022 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът сочи, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди, партида № 8933, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр.

Габрово, ул. „**********” № 109, ап. 1. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия период, но до момента не бил погасил задълженията си. Ето защо, моли съда да постанови решение, 1 с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2022 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното и изплащане.

В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител е депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват по основание и размер. По делото липсвали доказателства за твърдяното наследствено правоприемство. В съдебно заседание особеният представител признава обстоятелството, че за процесния период в имота е доставена топлоенергия на посочената стойност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение за наследници № 0301/25.01.2019 г., издадено от община Габрово, титуляра на партидата – И.Л.И. е починал на 13.05.2005 г. като е оставил наследници по закон ответника М. И. И., ЕГН ********** - дъщеря и Ц.И. И.

И., ЕГН ********** - дъщеря.

Особеният представител първоначално оспорва ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия, при съображения, че липсвали доказателства за твърдяното наследствено правоприемство. Видно от представената справка чрез отдалечен достъп по данни за имот и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличаване за лице, издадена от Служба по вписванията ответникът притежава право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „**********” № 109, вх. Б, ет. 1, ап. 1, като върху имота е била наложена възбрана. От изготвената служебна справка по Наредба №14/2009 г. се установява, че ответникът М. И. И., ЕГН ********** е с регистриран постоянен и настоящ адрес - гр. Габрово, ул.

„**********” № 109, вх. Б, ет. 1, ап. 1, на който се твърди да е доставяна топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че за процесния период ответникът е титуляр на правото на собственост с обект недвижим имот, находящ се на адрес гр. Габрово, ул.

„**********” № 109, вх. Б, ет. 1, ап. 1. В случая ищецът твърди задълженията да са възникнали за процесуално легитимирания ответник М. И. И., която за процесния период е имала качеството потребител на топлинна енергия к ато собственик на недвижимия имот, а не в правната сфера на нейния наследодател И.Л.И., след което в резултат на наследственото правоприемство задължението на наследодателя да е преминало към наследниците му по закон, поради което доводи и възражения свързани с наличие или липса на наследствено правоприемство не следва да се обсъждат, тъй като са ирелевантни за предмета на спора. Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, същият има качеството на потребител на топлинна енергия, съответно на основание чл.150, ал.2 от същия закон, е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.

В производството са представени данъчни фактури, издадени от ищеца за 2 стойността на доставена топлинна енергия, като не се твърди и не се установява М. И.

И. да е обективирала възражение срещу така подадените данни в рамките на рекламационния срок.

Страните не спорят и с определение от 08.06.2023 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията им са отделени фактите, че за процесния период – м.11.2019 г. – м.06.2022 г. в процесния имот находящ се в гр. гр. Габрово, ул.

„**********” № 109, вх. Б, ет. 1, ап. 1, е доставена топлинна енергия на стойност 1010,35 лева.

Съгласно извлечение от сметки за партида № 8933, с адрес: гр. Габрово, ул.

„**********” № 109, ап. 1, изготвено от ищеца, цената на доставената топлинна енергия за периода м.11.2019 г. – м.06.2022 г. е в размер на 1010,35 лева, съответно претендираното обезщетение за забава върху тази главница – 165,68 лева.

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация - Габрово" ЕАД на потребители от гр. Габрово.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 1070/2022 год. по описа на ГРС, се установява, че ищецът "Топлофикация - Габрово" ЕАД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно съединените установителни искове.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 1010,35 лева и неизпълнение на задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност на доставеното му благо.

Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със съдържание задължението на "Топлофикация - Габрово" ЕАД да доставя в топлоснабден обект, находящ се в гр. Габрово, ул. „**********” № 109, вх. Б, ет. 1, ап. 1 топлинна енергия и задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на параграф 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ (обн. ДВ 107/2003 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на ДКЕВР. По аргумент от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, 3 следва да се има предвид, че чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ предвижда общите условия да влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата за процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Извършената в периода м.11.2019 г. – м.06.2022 г. доставка на топлинна енергия на притендираната стойност не е спорна, както не е спорен и фактът, че ответникът не е престирал насрещно, което е достатъчно за формиране на извод за основателност на предявения главен иск.

Изводите на съда не се променят от обстоятелството, че партидата на топлоснабдения имот и съответно издаваните от ищцовото дружество документи са с посочен титуляр И.Л.И.. Съгласно чл. 63, ал. 1 от общите условия при смърт на Клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено Продавача в срока по чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Съгласно чл. 12.12 от общите условия Клиентът е длъжен да при придобиване на топлоснабден имот или на вещни права върху такъв имот да поиска в 30 (тридесет) дневен срок от придобиване на собствеността или вещните права от Продавача да му бъде открита партида. С оглед изложеното, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си за уведомяване оператора съгласно чл. 63, ал. 1 от общите условия, то той дължи заплащането на потребената топлинна енергия за имота след датата на промяна в собствеността (независимо, че партидата има друг титуляр), т. е. в рамките на процесния период.