Определение № 1173 от 30.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1173 гр. Бургас, 29.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20242100601414 по описа за 2024 година намери за установено следното:

Производството е образувано по повод частна жалба на ТД на НАП-Бургас, чрез директора – К. П., срещу Определение № 2479/14.10.2024 г., постановено по НЧД № 3847/2024 г. на РС-Бургас, с което жалба на ТД на НАП-Бургас против постановление на РПБургас от 07.08.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 251 ЗМ – 22/2024 г. по описа на ОДМВР-Бургас, пор. № 163/2024 г. по описа на РП-Бургас, е била оставена без разглеждане по съдебен ред, като процесуално недопустима, след което жалбата е била препратена на ОП-Бургас за разглеждане по същество.

С частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбата на ТД на НАП-Бургас против постановление на РП-Бургас от 07.08.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 251 ЗМ – 22/2024 г. по описа на ОДМВР-Бургас, пор. № 163/2024 г. по описа на РП-Бургас, е жалба по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. НПК, когато в действителност тя е жалба по реда на чл. 243, ал. 10 НПК и цели проверка на постановлението на РП-Бургас по реда на инстанционния контрол. В заключение се иска от въззивния съд да отмени Определението на БРС, като недопустимо и да върне преписката на Окръжна прокуратура Бургас по компетентност.

Въззивният съд намира, че така депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА.

Тя изхожда от легитимирано лице – ТД на НАП-Бургас, чиято първоначална жалба срещу прокурорския акт, е била намерена за недопустима и е насочена срещу акт подлежащ на инстанционен съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок.

Разгледана по същество Бургаският окръжен съд я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Няма спор, че с постановление от 07.08.2024 г. РП-Бургас е прекратила наказателно 1 производство по ДП № 251 ЗМ – 22/2024 г. по описа на ОДМВР-Бургас, пор. № 163/2024 г. по описа на РП-Бургас, водено за престъпление по чл. 227б, ал. 2 НК. Срещу това постановление е постъпила жалба от ТД на НАП – Бургас, адресирана до Окръжна прокуратура – Бургас, с която се иска отмяна на постановлението за прекратяване. С Писмо от 18.09.2024 г. прокурор от ОП-Бургас е преценил, че жалбата /макар и ясно адресирана до ОП-Бургас/ по своята правна същност представлява жалба по реда на чл. 243, ал. 4 НПК и следва да се разгледа от РС-Бургас, поради което и изпратил материалите в РС-Бургас. С атакуваното определение от 14.10.2024 г. съдебният състав на РС-Бургас е приел, че жалбата е недопустима, оставил я е без разглеждане и е указал материалите да се върнат на Окръжна прокуратура Бургас за разглеждане. Изрично в Определението си съдът е посочил, че в случая се касае за обжалване по реда на чл. 243, ал. 10 НПК (пред горестоящия прокурор), а не на такова по чл. 243, ал. 4 НПК (пред съд), като допълнително е изложил и мотиви, защо по принцип от престъплението по чл. 227б, ал. 2 НК не може да възникне „пострадал“ или „ощетено юридическо лице“, респективно – защо съдебното обжалване по чл. 243, ал. 4 НПК изначално е недопустимо.

Така постановеното определение е правилно. Нещо повече – то напълно съответства и с исканията на жалбоподателя, доколкото потвърждава неговата теза, че се касае за обжалване пред горестоящия прокурор по реда на чл. 243, ал. 10 НПК. Именно заради това първоинстанционният съд изрично е отказал да разгледа жалбата по същество и е указал, че материалите следва да се върнат на ОП-Бургас за произнасяне по нея. Не може да се споделят доводите в частната жалбата, че съдът неправилно е разгледал жалбата, макар и да не е бил сезиран от жалбоподателя. Тъкмо напротив – изрично и от мотивите на определението и от неговия диспозитив, става ясно, че съдът е отказал да разгледа жалбата (оставил я е без разглеждане), като ясно е посочил мотиви за това, че се касае за обжалване пред горестоящия прокурор, а не пред съда. Това, че съдът допълнително е разяснил, че изначално от престъплението по чл. 227б, ал. 2 НК не възниква „пострадал“ или „ощетено юридическо лице“ може само да се тълкува като допълнително достойнство на съдебния акт, което обаче по никакъв начин не влияе на крайната правилна преценка на РС-Бургас, че се касае именно за жалба по реда на чл. 243, ал. 10 НПК, която трябва да бъде препратената за решаване от ОП-Бургас.

В тази връзка съдът намира частната жалба на ТД на НАП – Бургас за неоснователна.

На отделен коментар подлежи, че в нея жалбоподателят на няколко места се позовава на чл.

213, ал. 1 НПК, който урежда реда за обжалване при отказ за образуване на досъдебно производство, който е напълно неприложим в хипотеза, когато се прекратява вече образувано наказателно производство, както е в случая.

С оглед всичко казано по-горе обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да се потвърди.

Така мотивиран Бургаският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2479/14.10.2024 г., постановено по НЧД № 3847/2024 г. на РС-Бургас, с което жалба на ТД на НАП-Бургас против постановление на РПБургас от 07.08.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 251 ЗМ – 22/2024 г. по описа на ОДМВР-Бургас, пор. № 163/2024 г. по описа на РП-Бургас, е била оставена без разглеждане от съда, като процесуално недопустима, след което е била препратена на ОП-Бургас за разглеждане по същество.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3