Протокол № 343 от 17.05.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 343 гр. Варна, 12.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900324 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:32 часа се явиха:

Ищецът БАНКА ДСК АД , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт М.С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Ответникът П. С. Х., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Д.Т. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Вещото лице Б. Сл. Б., редовно уведомен, явява се в съдебно заседание, депозирал заключение.

Свидетелят М. Люб. Ст., редовно призована, не се явява в съдебно заседание.

Юриск. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното уведомяване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Т.: Говорил съм със свидетелката. Тя няма преки впечатления.

Отказваме се от разпита й.

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 10708 от 04.05.2022 г. заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

1

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило съдебно счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане самоличността му:

Б. Сл. Б. - 52 години, българин, български гражданин, неосъждан, без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

Вещо лице Б.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

Установих две технически грешки, на стр. 17, изречението в т. 2 – „Банката не е актуализирала променливата лихва в ущърб на клиента, съответно е завишила размера на разходите извън нея“, да се чете „…не е завишила размера…“. На стр. 20 е същото.

На въпроси на съда: Установили сте в първоначалните два договора, че при отпускането им са събрани две такси - административна такса и амортизационна такса. Каква е разликата и дали и двете такси са били предвидени по тарифите към този момент, или са обозначени в договорите?

Вещо лице Б.: Към първоначалните договори няма приложени тарифи.

По логиката, като се отпусне един кредит се взема такса управление и от справките по движението по кредитите, които съм изискал от банката, съм видял упомената само такса амортизация, която е включена като разход по двата кредита.

На въпроси на съда: В такъв случай амортизационна такса представлява ли такса за управление?

Вещо лице Б.: Не. По принцип таксата за управление е отделно. Това е един вид такса, според мен, за администриране на самия кредит. Не мога да кажа каква е разликата между двете такси, обичайно при отпускане на такъв кредит има една административна такса.

На въпроси на съда: В т. 2, стр. 9, описаното изменение в размера на месечната погасителна вноска, на допълнителна лихва върху непогасена част от кредита ли се дължи?

Вещо лице Б.: Допълнителна лихва няма. Съгласно т. 7.5 от Общите условия, лихвата се начислява върху усвоената и непогасена главница, като това е предвидено в погасителен план при начислена текуща лихва за остатъчна главница. Понеже ответникът не внася част от главницата на падежна дата, съгласно чл. 7.5, банката я олихвява към непогасената. Когато се погаси, примерно седмица след падежна дата, банката започва да начислява лихва текуща лихва върху остатъчна главница.

В погасителния план са били планирани размери на лихва, въз основа на договорен лихвен процент, начислена върху основа, която е пресметната при спазване на всеки от падежите на погасителния план. В случай на забава, тази планирана основа се променя, тъй като при изчисляване на актуалното месечно задължение за договорна лихва, се включва като основа не само планираната остатъчна, но и непогасена част от главницата от вече просрочени вноски, която е актуалната остатъчна ползвана и невърната главница. Нямаме олихвяване на просрочена лихва, нямаме повишение на лихвения процент. Това води до разминаване на крайния размер на месечното 2 задължение, в сравнение с размера, посочен в погасителен план.

На въпроси на съда: В табл. 1, на какво се дължи разликата.

Вещо лице Б.: В табл. 1 се получава разлика в моите изчисления, тъй като съм правил самостоятелно проверка.

При изчисляването на моя вариант не съм съобразявал завишаването на актуалните месечни задължения, поради олихвяването по т. 7.5 от Общите условия и затова се получава разликата, посочена в табл. 1 и 2.

Вариантите са по първоначално изготвен погасителен план, в случай, че всичко е погасявано в срок.

На въпроси на съда: Как е отразен в погасителния план по обединения договор заложеното намаление на вноските с отлагането на 50 % от лихвите.

Има ли в плана капитализиране на отложената лихва?

Вещо лице Б.: На стр. 19, коментираният погасителен план към договор за обединение на кредитите, включва към трета по ред вноска, остатък от главница, който вече е завишен с отнесените части от лихвите, които са били разсрочени и капитализирани в изпълнение на задължението по т. 3.1 от договора.

В заключението съм изготвил алтернативни варианти на погасяването на задълженията, защото при проверката на посочените задължения в погасителния план установих, че при отчитането на променливия лихвен процент, неправилно е била приложена основа и затова самостоятелно съм прилагал текущия лихвен процент според датите, предвидени в договора за неговото актуализиране, само върху основите, предвидени по погасителния план. Банката, вместо това( както и в предходните договори), е използвала като основи за текущото олихвяване не само предвидените по погасителния план остатъци от главница, но и размерите на непогасените части от главницата, които са били включени в предходни вноски, с настъпил падеж, въз основа на уговорката за начисляване на текущата месечна договора лихва върху цялата ползвана сума по кредита. Алтернативният вариант съм посочил в приложение 17.

Табл. 19, на л. 20 от заключението е обобщения вариант.

Във варианта по отговора на въпрос 5 съм работил без капитализация на лихвите. Не съм отчитал като олихвяема главница завишението, представляващо разсрочената договорна лихва след края на гратисния период. Разсрочената лихва съм изчислил като текущо задължение за лихва, в края на гратисния период и затова не съм я пресмятал като основа за олихвяване към главницата.

На въпроси на юриск. С.: Какво налага алтернативните изчисления на дълга на стр. 10, табл. 1 и 2. Тези варианти е следвало да се прилагат, ако се установи промяна в лихвения процент или въвеждане на допълнителни такси.

Такива установени ли са?

Вещо лице Б.: Такива не са установени. Това се наложи, понеже има разлика между остатъчните главници по погасителния план, както трябва да бъде, и както са направени начисленията. Направих го за да се установи, че поради невнасяне на падежна дата, се появява разлика в олихвяемите основи.

3

На въпроси на юриск. С.: На стр. 11, табл. 3, 4, 5, 6, това са пресмятания без отчитане на допълнителните споразумения и гратисните периоди. Така ли е?

Вещо лице Б.: Да, без допълнителните споразумения. Посочвам алтернативен вариант на задължения до обединителния договор.

На въпроси на юриск. С.: На стр. 13, табл. 8, казвате, че има след обединяването 4 вноски, направени от длъжника. В какво съотношение сте ги разпределили по двата договора.

Вещо лице Б.: В двата договора съм описал как ги разнасям.

Принципът е съразмерност: правя коефициент 100, месечна вноска, примерно на единия кредит излиза 55 %, а на другия - 45%. Умножавам по внесените.

Първата вноска е само по единия договор, защото в извлечението по кредита, 104.30 евро, са отнесени за погасяване на кредит 218089. Клиентът ги внася на същата дата, когато е сключено споразумението, целево. На стр. 8 по делото пише „Кредитополучателят е внесъл сумата 204.42 лева /редовна лихва/“. Не пише по кой договор. Аз ги отнасям на база получено извлечение от банката. Банката ги приема за плащане по този договор.

Следвам документите на банката, от където е видно, че първата вноска, направена по повод на сключването на новия договор, е била отнесена по този начин. Останалите вноски разпределям съразмерно на начислените текущи задължения по двата договора, тъй като подобна уговорка в споразумението, няма.

На въпроси на юриск. С.: Не би ли следвало при това разпределение, след като няма уговорки по старите договори, да се спазва принципа по чл. 76 от ЗЗД и като ги отнасяте по старите договори, да погасите първо най-старите задължения.

Вещо лице Б.: Вноските по двата договора са с една и съща падежна дата. Ако трябва да се приложи правилото на чл. 76 ЗЗД, няма да има постаро задължение и отново трябва да ги разпределим съразмерно. В този случай само първата вноска няма да бъде разпределена правилно.

На въпроси на юриск. С.: В такъв случай, в табл. 9, при изчисляване по старите, с погасяването с тези 4 вноски спазена ли е поредността за погасяване първо на разноски, лихви и накрая главница.

Вещо лице Б.: В табл. 9, 10, 11, 12 и 13, при отчитането на вноските на длъжника за погасяване на задълженията, съм имал предвид алтернативните задължения по изчисленията на експертизата, без съобразяване на допълнителните споразумения за гратисни периоди и капитализация на лихви и затова началните данни за просрочие на вноските, не съвпадат с тези, посочени в установителната част от договора за обединение на кредити.

Считам, че коректното погасяване следва да бъде съобразено с различните падежи на редовните вноски и на начислените наказателни лихви.

Приспадал съм вноските в поредността дължима договорна лихва и главница от месечна вноска, след което наказателната лихва върху тази месечна вноска, чийто падеж настъпва следващия месец.

4

На въпроси на юриск. С.: В прил. 9 сте посочили плащане главница и лихва в евро, а изчислявате в лева, предполагам, че е техническа грешка.

Вещо лице Б.: Да, техническа грешка е в наименованието на таблицата, месечните вноски в евро да се четат в лева.