Решение № 281 от 09.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Стара Загора, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20265530200533 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ****** против Наказателно постановление № 25-1228-005633, издаден от ОД на МВР – Стара Загора, Сектор Пътна полиция, с който на Г. Г. Г. е наложена глоба в размер на 250 лева (127,82 EUR) за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 КЗ.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, като се сочат съображения в тази връзка. Искането е да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна ОД на МВР Стара Загора, представлявана от юрисконсулт С. Русева, в депозирано до съда писмено становище счита издадения електронен фиш за законосъобразен, правилен и обоснован.

Претендира за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на жалбоподателя. В съдебно заседание редовно призовани, не изпращат представител.

Районна прокуратура - Стара Загора, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.

1

Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се съобрази със становищата на страните приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA3986162, от 05.11.2025 г., за това, че на 05.11.2025 г. в общ.

Стара Загора по АМ Тракия км 228, в посока запад - изток управлявал лек автомобил „******“ с per. номер ****** лична собственост като автомобилът, регистриран на територията на република България и не е спрян от движение бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2025г. към момента на проверката. АУАН е връчен на жалбоподателя на 05.11.2025 г. лично.

Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като административно нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

На основание така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което фактическата обстановка е описана така, както в акта. За това нарушение, на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 127,82 евро/ 249,99 лева. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Наказателното постановление е издадено на жалбоподателя Г. Г. Г. в качеството му на собственик на превозното средство, връчено на същия на 06.02.2026 г.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприета от съда.

Във връзка със собствеността на лекия автомобил е представена справка от Централна база КАТ, от която се установява, че собственик на лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рег. № ****** е Г. Г. Г..

От приложения преглед в Гаранционен фонд е видно, че към 05.11.2025г., 10:24ч за МПС с рег. № ****** няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Във връзка с личността на нарушителя е представена справка за нарушител/водач от 18.02.2026 г.

Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР да издават наказателни постановления, споразумения, мотивирани резолюции, предупреждения, мотивирани постановления по КЗ е предоставена заповед № 349з-3991-10/10.10.2025 г. на Директора на ОД МВР.

2

Така установената фактическа обстановка се потвърждава както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и от разпита в съдебно заседание на М. Р. М. - актосъставител и Р. П. П. - свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта. От техните показания се установява фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, като хронология на събиране на описаните по-горе писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Събраният по делото доказателствен материал е непротиворечив, поради което по-подробното му обсъждане е ненужно - това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. второ от НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 от ЗАНН. Не се налага събирането на други доказателства, извън наличните, въз основа на които съдът изгради своите изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното постановление) и в законоустановения срок. Поради това жалбата е допустима.

Жалбата е неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди и изричната норма на чл. 647 КЗ.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби.

АНО е приложил санкционната норма на чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.

461, т. 1 КЗ, която предвижда санкция за собственик на МПС, който не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка ГО на автомобилистите.

С поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ 3 да сключи задължителна застраховка "ГО". На 05.11.2025 г. в 10:24ч Г. Г. Г. е управлявал собствения си лек автомобил "****** ******", с рег. №******, за който не е имал сключен и действащ договор за застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите към момента на извършване на проверката.

Нарушението е констатирано на 05.11.2025 г., след като Г. Г. е спрян за проверка от контролните орани при извършено от него управление на процесното МПС. Тук следва да се отбележи, че лекият автомобил е собствен на жалбоподателя и той е управлявал автомобила, за което няма спор. Законът забранява както на собственика, така и на всяко друго лице, имащо качеството на водач на това превозно средство да го управлява в случай, че за същото няма сключена и действаща ЗЗ"ГО".

Оспорването от страна на жалбоподателя, че компетентните органи не са изпълнили задължението си да уведомят за прекратената регистрация собственика на МПС/задължение по чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 18б, ал. 1 т. 8 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г, във вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/ е без правно значение и не може да бъде възприето като липса на знание относно задължението за сключване на ЗЗ "ГО".

Законът е възложил на всеки собственик на МПС, регистрирано на територията на страната да сключи задължителната застраховка "ГО". И задължение на самият собственик е да сключи такава застраховка и да знае какъв е срокът на валидност на предишната застраховка още повече, че последният управлява и процесното МПС. Неговата вина не може да бъде прехвърлена на компетентните органи, че не са го уведомили относно обстоятелството, че срокът на застрахователния договор е изтекъл.

Посоченото в разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, че Информационният център уведомява собствениците на МПС, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличието на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, не означава, че след като собственикът не е уведомен, то за последния отпада задължението за сключване на ЗЗ"ГО" и още по-малко да няма вина за липсата на такава застраховка. Следва да се отбележи, че в следващата алинея /чл. 574, ал. 11 от КЗ/ законодателят изрично е предвидил, че компетентните органи следва да предприемат действия за спиране от движение на МПС, както и за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка.

В казуса нарушението е извършено от жалбоподателя и от субективна страна/като следва да се има предвид, че деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо/, тъй като към момента на проверката – 05.11.2025 г. за процесния лек автомобил не е имало валидно сключена застраховка ГО.

Съобразявайки горепосоченото, съдът достигна до извод, че 4 жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, поради което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Действително съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., НК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол и няма пречка съдът, когато установи, че са налице съответните предпоставки, сам да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. При всички случаи обаче, съдът е длъжен да има предвид вида и характера на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. В конкретния случай установеното нарушение, с оглед на конкретните обстоятелства не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид, поради което не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Фактът, че застрахователният договор е сключен на същия ден, не може да бъде основание за приемането на случая за маловажен. Именно поради липсата на такава застраховка е прекратена е била регистрацията на автомобила на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 127,82 евро/ 248,99 лева, се явява справедливо и съответно на извършеното нарушение. Законодателят е предвидил абсолютно определен размер на административното наказание и съдът няма възможност да измени същото.

С оглед на горното, издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на АНО – ст. юриск. С. Р. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Искането е направено своевременно и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД МВР - Стара Загора. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (в сила от 01.10.2025 г.) се предвижда възнаграждение от 130 до 190 лв. Съдът счита, че следва да присъди минималния размер на възнаграждението от 130 лева / 66,47 евро/, които разноски да възложи в тежест на жалбоподателя.