Решение № 3571 от 27.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3571 гр. С., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Ю.а Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20221100108724 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 52170/17.08.2022 г., предявена от Ю. К. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „********, против П. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „********.

Ищецът Ю. К. Б. твърди, че на 25.09.2017 г., около 08.10 часа, е вървял по ул. „Хан Севар“, покрай оградата на 166-то СОУ „В. Левски“. След като стигнал до ул. „Плакалница“, ищецът завил наляво покрай оградата на училището. Изведнъж, пред ищеца с висока скорост се качил на тротоара лек автомобил – джип - „Мерцедес МЛ 320“, с рег. № ********. Ищецът успял да се дръпне назад, защото с тази скорост джипът можел да го удари, като на тротоара не останало място, където да се заобиколи джипа. Тогава ищецът разперил ръце и попитал водача, каква е тази скорост и защо се качва на тротоара. Водачът на джипа – ответникът П. С. С., отворил прозореца и казал на ищеца „Какво ми размахваш ръце“. Ищецът му отговорил и между тях възникнал конфликт. Чувайки, че ищецът се обажда на тел. 112, ответникът паркирал автомобила на отсрещната страна на улицата и продължил да заплашва ищеца. След това, ответникът оставил детето си в детската градина, върнал се, казал на ищеца „Ти още ли си тука бе“ и продължил да го заплашва. Ищецът отново се обадил на тел. 112. Внезапно ответникът избухнал, изхвърлил цигарата от устата си и с думите „Ей сега ще те пречукам“ ударил на ищеца силен шамар в областта на лявото ухо. След това, ответникът хванал ризата на ищеца с лявата ръка, а с дясната започнал да нанася удари в областта на главата, по лявото ухо и лявата буза, както и по ребрата. Ищецът се присвил напред, като продължавал да държи в лявата си ръка чанта с лаптоп, а в дясната ръка – телефон и не можел да се защити. В 1 същото време, ответникът започнал да нанася на ищеца и удари с неговата глава. Приятелката на ищеца, която била наблизо се приближила и ответникът спрял да нанася удари. Дошъл и бащата на ищеца. С екип на Бърза помощ, ищецът бил откаран до болница „Царица Йоана“.

Ищецът твърди, че от нанесените от П. С. С. е получил:

- две разкъсвания на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, - оток и кръвонасядане на лявата ушна мида,

- кръв в слуховия апарат,

- звукопроводно намаление на слуха 50 децибела,

- (отначало) двойно виждане при поглеждане надясно и изтръпване на лявата половина на лицето,

- разкъсно-контузна рана в челно-теменната област на главата в дясно от средната линия,

- охлузвания и линейна повърхностна раничка на челото в дясно, - оток и кръвонасядане на лявата скулна област и лявата буза, - две кръвонасядания на носната пирамида,

- централен оток на горната устна, повърхностно напречно разкъсване на лигавицата й на същата на ниво пред първия горен ляв зъб, - ограничено разкъсване на лигавицата на лявата буза на ниво 6-ти долен ляв зъб,

- кръвонасядания на гръдния кош в основата на ниво пето и осмо ребро от предната заднична мишнична линия;

За да може да чува, на 26.09.2017 г., на ищеца била извършена операция на спуканото тъпанче, като бил поставен хартиен протектор и тампонада. Независимо от операцията, не било налице подобрение на слуха и ищецът не чувал добре. Освен това, от побоя била изкривена носната преграда на ищеца. От побоя, ищецът претърпял и болки и страдания.

Предвид изложеното ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 80 000 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на 09.05.2025 г. увеличение на размера на иска, л. 154), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2017 г. до окончателното плащане.

Ищецът претендира и направените разноски по делото.

2

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. С. С., е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.

Оспорва твърденията на ищеца относно това как е започнал конфликтът, от кого и как е бил предизвикан, как се е развил и преустановил.

Оспорва и претърпените от ищеца увреждания, описания механизъм на получаването й, техния интензитет, трайност и болезненост.

Твърди, че ищецът му е причинил непозволено увреждане, като безпричинно го е нападнал първо словесно и чрез нарушаване на личното му пространство, а след това - физически, като му е нанесъл телесни увреждания.

Ответникът твърди, че е защитавал себе си и детето си от едно непредизвикано, агресивно вербално, а впоследствие физическо нападение.

Евентуално, ответникът оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди с възражението, че е многократно завишен и некореспондиращ с характера, интензитета, продължителността и отражението на уврежданията върху ищеца

Ответникът релевира възражение за прихващане със сумата от 30000 лева – дължимо от ищеца обезщетение за неимуществени вреди за а) следните увреждания, които Ю. Б. му е причинил чрез нанасяне на удар с глава в областта на носа и на множество удари с юмруци в областта на главата и тялото, а именно:

- счупване на носните кости с травматично кървене от носа;

- кръвонасядания, контузно-разкъсни рани и оток; б) вербална агресия, нарушаване на личното пространство чрез непозволено заснемане с телефон и закани за набеждаване в извършване на престъпление;

Ответникът релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че с поведението си Ю. Б. в значителна степен е провокирал конфликта и е предизвикал силен афект у ответника, който е бил нападнат в присъствието на тригодишния си син безпричинно.

Ответникът релевира възражение за погасяване на вземането за законна лихва поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.

Моли, искът да бъде отхвърлен.

На 16.04.2026 г., ищецът е представил писмени бележки, в които е изложил подробни съображения в подкрепа на своите твърдения и искания.

На 20.04.2026 г., ищецът е представил писмени бележки, в които е изложил подробни съображения в подкрепа на своите твърдения, възражения и искания. Заявява, че претендира разноски в размер на 282 евро и платено адвокатско възнаграждение.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.

3

Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди).

Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника , при условията на пълно обратно доказване.

Преди всичко, обаче, следва да се установи дали в случая е налице противоправно поведение на ответника, тъй като само при неговото наличие, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

В настоящия случай, по делото е установено, че на 25.09.2017 г., около 08.20 часа, в гр. С., ж.к. „Сухата река“, на ъгъла на ул. „Плакалница“ и ул.

„Хан Севар,“ в близост до оградата на 166-то СУ „В. Левски“, ответникът ъ е нанесъл на ищеца Ю. К. Б. удари с ръце и с глава и му причинил телесни увреждания - травма на лявото ухо, с разкъсване на тъпанчевата мембрана и звукопроводно намаление на слуха 50 db (децибела).

Тези факти се установяват от присъда от 12.07.2023 г. по НОХД № 11520/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 122 състав, с която подсъдимият П. С. С. е признат за виновен в това, че на 25.09.2017 г., около 08.20 часа, в гр. С., ж.к. „Сухата река“, на ъгъла на ул. „Плакалница“ и ул.

„Хан Севар,“ в близост до оградата на 166-то СУ „В. Левски“, чрез нанасяне на удари с ръце на Ю. К. Б. – чрез удар с шамар в лявото ухо и поредица от удари с дясната си ръка в областта на Б. – каквито са свитите в юмруци ръце и нанасяне на удари и с главата му, като му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травма на лявото ухо, с разкъсване на тъпанчевата мембрана и звукопроводно намаление на слуха 50 db (децибела), което нараняване реализира медикобиологичния признак на трайно отслабване на слуха, за период по-голям от 30 дни, като деянието е извършено по хулигантски подбуди – деянието е извършено на обществено място, без основателна причина, при явно незачитане в установения в страната правов ред, телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалия Б.) – престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК, поради което и на основание чл. 54, ал.1 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено за срок от 4 години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.

Присъдата на СРС е потвърдена с решение № 6 от 06.01.2025 г. по ВНОХД № 1375/2024 г. на Софийски градски съд, НО, 7 въз.състав, и е влязла в сила на 06.01.2025 г.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), 4 влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на влязлата в сила присъда на Софийски районен съд, настоящият съдебен състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че П. С. С. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в присъдата увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението, за което ответникът е осъден, то силата на присъдено нещо на присъдата обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д.

№ 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05..2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.). Елемент от състава на престъплението, за което ответникът е осъден е и субективния елемент - деянието е извършено по хулигански подбуди – деянието е извършено на обществено място, без основателна причина, при явно незачитане в установения в страната правов ред, телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалия Б..

Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че виновното и противоправно поведение на ответника е причинило на ищеца посочените в присъдата увреждания.

По отношение на останалите твърдени в исковата молба увреждания, както и за установяване на твърдените неимуществени вреди, по делото са събрани писмени доказателства, прието е заключението по изслушаната е съдебно – медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел.

Видно от Фиш за спешна медицинска помощ, на 25.09.2017 г., в 08.43 часа, екип на Спешна помощ е посетил „местопроизшествие“ в гр. С., ж.к.

„Суха река“, до бл. 39 и 166-то училище и е прегледал Ю. К. Б.. Пациентът е бил транспортиран в УМБАЛ „Царица Йоана“, където при допълнителния клиничен преглед е констатирано загуба на слух в лявото ухо, болки и изтръпване на лява половина на главата (л. 20). За извършения преглед е съставен Лист за преглед на пациент и допълнителен лист към нето (л. 21 и сл.).

На 25.09.2017 г., в 13.19 ч., ищецът е бил приет за лечение в УМБАЛ „Царица Йоана“. Видна от съставената Епикриза (л. 9) е била поставена диагноза перфорация на тъпанчето вляво. На 26.09.2017 г., на ищеца е била направена операция, при която е поставен хартиен протектор и памучна темпонада. Съставен е оперативен протокол № 626 от 26.07.2017 г. На същия ден, ищецът е бил изписан от болничното заведение.