Решение № 246 от 28.09.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Монтана, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20221600100049 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявени от Г. С. срещу „ЗАД Д.Б. ж. и з.“ АД.

Ищцата Г. С. твърди в исковата молба, че на 8 септември 2021 г. претърпяла пътнотранспортно произшествие на път ІІ-81. Като пътник в автомобил „*“, модел „*“, управляван от Р. С., след сблъсък с лекотоварен бус „*“, модел „*“, управляван от Б.

Ц., тя получила мозъчно сътресение, контузия на лицето с оток и хематоми в областта на горна и долна устна. Били избити предни зъби. Наложила се оперативна интервенция, а по време на оздравителния период ищцата страдала от силно главоболие, отпадналост и световъртеж. Изпитвала затруднения при хранене и говорене. Ищцата заявява, че претърпяла болки и страдания по време на оздравителния процес и през продължителен период от време след това имала затруднения в ежедневието, срив на самочувствието и психически дискомфорт Произшествието е било причинено виновно от водача на лекотоварния бус „*“, който навлязъл без да подаде сигнал в пътната лента, от което последвал сблъсък с лекия автомобил *. За лекотоварния автомобил е имало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното дружества, затова ищцата моли да бъде осъдено „ЗАД Д.Б.ж. и з.“ АД да й плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв заедно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 1 февруари 2022 г. до окончателното изплащане, а също и направените в производството разноски. Искът е предявен като частичен от 50 000 лв.

Ищцата Г. С. претендира и присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 72,40 лв – разходи за лечение, заедно със законна лихва от датата на предявяване на иска.

Ответникът „ЗАД Д.Б. ж. и з.“ АД на първо място прави възражение, че няма доказателства за виновно поведение на водача Ц.. Той не е нарушил правилата за 1 движение по пътищата, следователно не е налице противоправно поведение.

Констатациите в протокола за ПТП не обвързват съда относно начина на протичане на ПТП, поведението на участниците, пътните условия. Той е задължителен само относно датата и участниците в ПТП. Въвежда възражение, че водачът на лекия автомобил „*“ е виновният за настъпване на катастрофата поради движение с несъобразенаскорост, както и възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която е била без поставен обезопасителен колан по време на инцидента. Освен това твърди, че С. грубо е неглижирала оздравителния процес, поради което и понесените от нея страдания са били значително по-големи от обичайното.

По отношение цената на иска за неимуществени вреди заявява, че тя е прекомерно висока. Изтъква пълното възстановяване от получените травми.

Ответникът моли исковете д абъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално да се присъд иобезщетение в по-нисък размер като с еотчете приноса на ищцата за настъпване на вредните последици. Претендира също разноски по водене на делото.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по съдебно-автотехническа и по съдебно-медицинска експертизи. МОС обсъди доводите на страните във връзка със събраните в производството доказателства и намира следното:

Предявените искове са допустими: изпълнено е особеното изискване на чл. 432, ал. 1 от КЗ: увреденото лице е отправило на 15 ноември 2021 г. писмено претенцията си до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, но тя не е била удовлетворена.

По делото е установено, че на 8 септември 2021 г. на път ІІ-81 в посока към гр.

*автомобил „*“, модел „*“ с рег. № *, предприел включване в движението като започнал навлизане в пътната лента без да подаде светлинен сигнал, като до този момент автомобилът бил спрял в дясната страна на пътя. Движещият се в посока към гр. *лек автомобил „*“, модел „*“ с рег. № *, не успял да спре и се блъснал в задната лява част на лекотоварния автомобил.

Транспортното произшествие е констатирано от органите на КАТ, за което е съставен протокол за ПТП № 2021-1023-476/09.09.2021 г., а в РУ на МВР - * било образувано ДП № 237/2021 г.

Протоколът на КАТ и този за оглед по досъдебното производство представляват официални документи, съставени от длъжностни лица в кръга на службата им, поради което имат обвързваща доказателствена сила относно фактите, възприети от длъжностните лица и възпроизведени в документа. Първият протокол посочва участниците в транспортния инцидент и пострадалите лица. От протокола за оглед на местопроизшествието е установено, че произшествието е станало през деня при слънчево време и при добра видимост, извън населено място, на път с ширина 7,20 м и две ленти за движение.

Относно механизма на произшествието беше изслушано и прието заключение по автотехническа експертиза, от което се установи, че лекотоварният автомобил „*“ е бил спрял за престой в дясно на платното за движение в пътния банкет. При извършване на маневра за включване в движението в посока към гр. *водачът на товарния автомобил е отнел предимството на движещия се в същата посока лек автомобил „*“. Водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост според автоексперта, който не посочва конкретна стойност, но прави извод, че скоростта на лекия автомобил „*“ е била по-висока от 60 км/ч. Заключението относно скоростта е направено въз основа на анализ на щетите по лекия автомобил.

2

Водачът на лекия автомобил „*“ е направил опит да спре като е задействал спирачната система и едновременно с това е предприел отклонение в ляво, за да избегне удара, но поради приближаващ насрещно автомобил е останал в своята лента и се е блъснал в лекотоварния бус. Относно поведението на водача на лекия автомобил Р. С. е разпитан като свидетел самият той, както и пътувалият в автомобила К. С..

Според показанията на С. той управлявал лекия автомобил със скорост около 80-90 км/ч. Когато за първи път възприел лекотоварния автомобил „*“, последният бил в покой в десния банкет. Маневрата за включване в движението била предприета, когато лекият автомобил „*“ бил вече на разстояние около 20 м. от буса. Водачът на лекотоварния автомобил не подал светлинен сигнал за започване на маневрата.

В същия смисъл са и показанията на свидетеля К. С.. Той е възприел инцидента като пътник в лекия автомобил „*“, пътуващ на пътническата седалка в дясно от шофьора. С. също заявява, че бусът е бил в покой и без да подаде светлинен сигнал е навлязъл в пътното платно, за да се включи в движенето. Както водачът на лекия автомобил „*“, така и пътникът посочват, че С. е направил опит да спре като е задействал спирачната система, опитал е и избягване на удара чрез отклонение в ляво, но така е съществувала опасност да се сблъска с идващ насреща автомобил и се е отказал. Съдът приема показанията на двамата свидетели като обективни, основаващи се на личните им възприятия, поради което и достоверни.

Вещото лице по автотехническата експертиза прави извод, че не е съществувала техническа възможност за избягване на удара. Заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се основава на данните от протокола за оглед на местопроизшествие и е обосновано с научни методи за изследване траекториите на движение на двете транспортни средства, като са съобразени всички събрани данни относно поведението на водачите и пътните условия. Съдът приема заключението като обективно и компетенто и въз основа на него стига до извод, че транспортното произшествие е настъпило поради виновното поведение на водача на лекотоварния автомобил „*“, който е навлязъл в платното за движение без да подаде сигнал и без да се увери, че не създава опасност за останалите превозни средства, като по този начин е отнел предимството на приближаващия лек автомобил „*“.

Твърденията, че водачът на лекия автомобил „*“ е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата като се е движил със скорост по-висока от допустимата, не се потвърждават от данните по делото. На първо място вещото лице не посочва с категоричност в пътния участък на ицидента да е имало знак, въвеждащ ограничение на скоростта. Експертът само предполага наличието на такъв поради пресичането на главния път ІІ-81 с отклонение за с. *. Експертът не е изследвал скоростта на движение на лекия автомобил „*“ преди и по време на удара. Данни за скоростта на движение се съдържат единствено в показанията на свидетелите С. и С. и според тях тя е около 80-90 км/ч, което е в рамките на разрешената скорост за движение извън населено място.

Възражението на ответника за движение с несъобразена скорост е неоснователно. Негова е тежестта да установи по убедителен начин неспазване на правила за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил „*“, за да се приеме, че той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Ищцата Г. С. пътувала в автомобила „*“ на задна дясна седалка. При сблъсъка тя получила контузия на лицето и била настанена в МБАЛ „Д-р С.И.“ – -*за лечение.

Установени били разкъсно-контузна рана на лицето, оток и масивно кръвонасядане в областта на горната и долната устна, травматично избиване на три зъба (горните резци) 3 и счупване на ниво венец на 22-ри зъб (горе в ляво). В хирургичното отделение на болницата било извършено почистване на раната на лицето и зашиване с прилагане на местно обезболяване. Апаратните изследвания и проведените прегледи от специалист невролог са показали, че няма данни за огнищна симптоматика, отпадни симптоми и патологични изменения в мозъчните сруктури от травматичен характер. При извършен преглед от вещото лице се констатира белег на лицето с дължина 4,5 см – 5 см, добре зараснал, но с постоянен характер. Премахването му е възможно единствено чрез специализирани медицински интервенции. Белегът причинява видима асиметрия и деформиране на устните и нарушение на мимиката на лицето. Вещото лице дефинира наличието на този цикатрикс като обезобразяване на лицето поради необратимия му характер и причиненото нарушаване на мимиката.

Относно избитите зъби в заключението по медицинската експертиза се посочва, че то е било свързано с интензивни продължителни болки. Липсата на зъбите затруднява говора и дъвченето.

Физическите болки, понесени от ищцата, както и получените белези са й причинили душевни терзания – отказвала да се среща с хора, защото се чувствала обезобразена, изпитвала неудобсто да разговаря заради липсващите предни зъби.

Видно от показанията на свидетелката С. И. ищцата се срамува от променения си външен вид, все още изпитва страх да пътува в автомобил.

Съдът приема, че с поведението си водачът на лекотоварния автомобил „*“ е предизвикал по непредпазливост пътно-транспортно произшествие. В поведението му се установява неспазване на задължението да осигури предимство на движещите се по главния път ІІ-81 и преди предприемане на маневра включване в движението да подаде светлинен сигнал. Пострадалата Г. С. е получила телесно увреждане, което е в пряка причинна връзка с произшествието. За причиненото увреждане на ищцата виновният водач дължи обезщетение.

Безспорно е, че за лекотоварния автомобил „*“ е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с „Д.Б. ж. и з.“ АД – застрахователна полица -*/*. По силата на застрахователния договор застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в него застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Застрахователят следва да обезщети вредите от деликта, причинен от застрахования автомобилист.

За понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки по време на инцидента и след това при лечението, както и заради остатъчните последици от травмата (обезобразяване на лицето) съдът определя обезщетение от 30 000 лв. При определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливостта, въведен с чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази степента на увреждане, продължителността и сложността на лечението и остатъчните вреди.