Решение № 66 от 18.06.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Търговско дело 181/2025
- Вид
- Решение № 66
- Подписан
- 18.06.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал.1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286, ал.1 · Търговски закон
- чл. 293, ал.1 · Търговски закон
- чл. 306 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 66 гр. Плевен, 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ЦВ. К.А при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. К.А Търговско дело № 20254400900181 по описа за 2025 година
ИСК с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД с цена на иска 13 037, 94 евро/ 25 500 лв.( частичен иск от 52 800 лв.) ИСК с правно основание чл. 88, ал.1, изр. 2 ЗЗД с цена на иска 766, 94 евро/ 1 500 лв.( частичен иск от 56 179, 23 лв.) Ищецът „ВЕН – СОФТ“ ЕООД с ЕИК205430033 твърди, че през месец март 2025 г. страните са сключили неформален договор, по силата на който ответникът „АРГОН 79“ ЕООД с ЕИК202515517 се е задължил да изработи и монтира метална конструкция на покрив на промишлена сграда с идентификатор 17854. 226. 294.1, представляваща хангар за ремонт на тежкотоварни автомобили, находяща се в с. ********* срещу задължението на ищеца да заплати за извършената работа съобразно уговореното възнаграждение. Твърди се, че всички необходими материали за изработката на конструкцията са закупени, а което са издадени фактури, описани в исковата молба и приложени към същата на обща стойност 15 710, 06 лв. с ДДС. Твърди се, че върху металната конструкция е следвало да бъдат монтирани термоизолационни панели GLAMET G4. Панелите са закупени от ищеца, а което са приложени фактури с обща стойност 39 269, 17 лв. с ДДС.
1
За монтажа на конструкцията и панелите е ангажиран автокран, за което е заплатена сумата от 1200, 00 лв. с ДДС по издадена фактура от „ТИНЧЕВ“ ЕООД. Съответно общият размер на разходите по металната конструкция и термоизолационните панели е 56 179, 23 лв. Ищецът твърди, че ответникът е изработил и монтирал металната конструкция в началото на месец юли 2025 г. и са монтирани описаните по- горе панели, за което ищецът с четири фактури е изплатил общо сумата от 52 800 лв. с ДДС. Ищецът посочва, че на 17. 07.
2025 г., непосредствено след завършване и предаване на конструкцията, е възникнала буря и конструкцията се е преобърнала от покрива на сградата, вследствие на което е била разрушена и при преобръщането панелите също са разрушени и увредени до степен, в която не е могло да се използват по предназначение. Твърди се, че работата и монтажът на конструкцията са изпълнени некачествено от ответника,поради което повторното изграждане н и монтажа на конструкцията е извършен от трето лице – „ХОТ УЕЛД“ ЕООД, за което са представени фактури с исковата молба. Твърди се, че ищецът е заплатил повторно и унищожените вследствие на преобръщането на конструкцията панели, като е заплатен и монтажът им от ищеца. Твърди се, че поради негодната работа извършена от ответника по договора за поръчка между страните, ищецът е упражнил правата си по чл. 265, ал.2 ЗЗД и е развалил договора, за което е уведомил ответника писмено.
Ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 13 037, 94 евро (25 500 лв., частичен иск от 52 800 лв.), представляваща платена на отпаднало правно основание сума по развален неформален договор за изработка на метална конструкция на покрив на промишлена сграда, находяща се в с.
********* и сумата от 766, 94 евро (1 500 лв., частичен иск от 56 179, 23 лв.), представляваща обезщетение за претърпени от неизпълнението на договора имуществени вреди, представляваща стойността на похабените материали за изработката на конструкцията и стойността на увредените при преобръщането термоизолационни панели, ведно със законната лихва върху двете главници поотделно считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им заплащане. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски съобразно списък п о чл. 80 ГПК.
Ответникът „АРГОН 79“ ЕООД с ЕИК202515517 е изразил
2 становище за недопустимост на исковата молба и за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че предявеният иск правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД е недопустим, тъй като липсва валидно основание за разваляне на договора, който е изцяло изпълнен и е приет от възложителя. Твърди се, че предявените искове са неоснователни, тъй като ответникът не се е задължил да монтира процесната конструкция, като всички издадени от ответника фактури са за изработката на конструкцията. Твърди се, че конструкцията е изработена по чертежи, указания и параметри на ищеца и монтажът е извършен от ответника по указания на представителя на ищеца и със закупени от него материали. Ответникът твърди, че е предупредил ищеца за закупени от ищеца анкери, които ще повлияят на качеството на работа, но ищецът е настоявал да се използват и да се монтира конструкцията по негови указания. По отношение на настъпилата буря ответникът твърди, че е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ и в тази връзка разпоредбата на чл. 81, ал.1 ЗЗД освобождава длъжникът от отговорност, когато невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят по делото, че са сключили неформален договор за изпълнение на процесната метална конструкция в обект, собственост на трето лице.
Не се спори по делото, че не 17. 07.п2025 г. е имало силна буря в с.
*********, в резултат на което процесната метална конструкция от покрива е паднала на земята и е била разрушена.
Видно от представено конструктивно становище от инж. Д. Х., магистър строителен инженер, с ограничена проектантска правоспособност съгласно удостоверение на КИИП рег. №02308БЧ „конструктивна организация и изпълнение на строителство“ основната причина за преобръщане на стоманената конструкция е недостатъчната закотвяща дължина на секторния анкер, както и прекалено малкия му диаметър.
3
По делото е представена флаш памет с фотоси от състоянието на конструкцията след бурята.
От заключението на допуснатата съдебно- компютърна експертиза с вещо лице инж. К. Т. се установява, че същата е разпечатила и приложила към заключението фотосите от флаш паметта, приложена към делото. От заключението се установява, че след направен анализ със специализиран софтуер, няма данни за манипулация на снимковите файлове и на видеофайловете.
По делото са представени фактури №№0000001904/ 18. 03. 2025 г. на стойност 14 307, 55 лв. с ДДС; № 0030070589/ 28. 05. 2025 г. на стойност 614, 40 лв. с ДДС и №0030070589/ 28. 05. 2025 г. на стойност 788, 11 лв.. с ДДС, издадени от „ДУНОВ – СВ“ ООД с ЕИК114623186 ведно с платежни нареждания за изплащане на сумите по фактурите от ищеца на третото лице доставчик, като фактурите са на обща стойност 15 710, 06 лв. за закупени материали за конструкцията.
По делото са представени от ищеца фактури за закупени термоизолационни панели, както следва
: проформа фактура
№№SO25000591.1/ 19.3.2 ОТ 19. 03. 2025 г. и издадени въз основа на нея фактури №№5000025751/ 19. 03. 2025 г. в размер на 38 856, 84 лв. с ДДС; № 5000026418/ 30. 05. 2025 г. от 412, 33 лв.. с ДДС от „МЕТЕКНО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като фактурите са на обща стойност 39 269, 17 лв. за закупени от ищеца материали от трето лице за изграждане на металната конструкция.
Ищецът е представил фактури за заплащане на ответника на изработката на конструкцията, както следва: № 0000000608/ 21. 03. 2025 г. на стойност 16 800, 00 лв. с ДДС; № 0000000609/ 31. 03. 2025 г. на стойност 12 000, 00 лв. с ДДС; № 0000000618/ 30. 04. 2025 г. на стойност 12 000, 00 с ДДС; 0№ 0000000636/ 01. 07. 2025 г. на стойност 12 000, 00 лв. с ДДС.
Ищецът е представил фактури №№ 0000000306/ 26. 07. 2025 г. и № 0000000307/ 21. 08. 2025 г. с платежни документи издадени от ищеца и изпълнени от трето лице „Хот Уелд“ЕООД на възстановяване на конструкцията след буря на 17. 07. 2025 г.
По делото са представени и фактури от ищеца за закупени материали за възстановяване на конструкцията след бурята на 17. 07. 2025 г. №№ 4
0030072090/ 04. 08. 2025 г. и № 0030072185/ 07. 08. 2025 г. за закупени материали за възстановяване на конструкцията. Представена е проформа фактура №SO25001795/ 22. 07. 2025 г. и въз основа на нея издадена фактура №5000026856/ 22. 07. 2025 г. ведно с платежно нареждане за заплащане на термоизолационни панели., както и фактура № **********/ 22. 07. 2025 г. за товарене и разтоварване на конструкцията с автокран.
По делото е допусната съдебно - техническа експертиза с вещо лице инж. Й. В. Й., от заключението на което се установява, че за изпълнението на дейностите по изработка и монтаж на конструкцията е необходимо наличието на проект или поне на конструктивно становище, подкрепено с изчисления, детайли и указания за монтажа. В строителната практика за всяко предвидено изпълнение на СМР би следвало да има изготвена количествено- стойностна сметка. От представения снимков материал вещото лице е констатирало, че част от вложените материали са увредени, но за да се изчисли пълната стойност на похабените материали, следва да има предварително изготвена количествено – стойностна сметка, придружена от приемо- предавателен протокол за приетата работа. Експертът е установил при сравнение на фактури за закупени термоизолационни панели при първия и втория ремонт на конструкцията, че стойността на повторно използваните материали е 8655, 51 евро (16 928, 70 лв.). В заключението е посочено, че за да бъде извършен монтаж на конструкцията на покрив е необходимо да бъде използван кран.
При разпита на вещото лице същото е посочило, че не може да посочи дали първоначалната конструкция е била надлежно укрепена, тъй като вече е бил извършен втория ремонт, но понастоящем след втория ремонт конструкцията ще издържи всякакви натоварвания.
В хода на съдебното производство са допуснати и разпитани като свидетели И. К., Л. А. Ц. К. и Г. К.. От разпита на свидетелите се установява, че ответникът е извършил първоначалното изграждане на конструкцията по възлагане на ищеца и не е бил изготвян проект или конструктивно становище за тази конструкция. Свидетелите твърдят, че към датата на бурята конструкцията е била изградена и поставена на покрива, като вследствие на бурята същата е паднала от сградата на земята. Свидетелите К. и К. твърдят, че са изработвали конструкцията заедно с ответника, като последният е посочвал какво точно да извършват свидетелите и как да се сглоби 5 конструкцията, а свидетелите само са изпълнявали нарежданията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Спорни по делото са въпросите налице ли е развален договор на основание чл. 265, ал.2 ЗЗД, както се твърди в исковата молба и налице ли е основание за исковите претенции от ищеца към ответника.
Безспорно по делото се установява, че страните са сключили неформален договор за изработка. В случая е налице търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.1 ТЗ, но не е необходима специална писмена или друга форма на договора, тъй като такава не е предвидена за договора за изработка по чл.258 и сл. ЗЗД и в съобразно чл. 293, ал.1 ТЗ.
От доказателствата по делото се установява, че малко преди бурята на 17. 07. 2025 г. металната конструкция е изработена и е поставена на покрива на сградата, но по делото липсват доказателства за приемането на изработката от ищеца. Независимо обаче от това, че конструкцията е изработена и поставена на покрива, разпоредбата на чл. 265, ал.2 ЗЗД дава възможност на възложителя да развали договора, когато отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В този смисъл е Решение № 452 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., IV г. о., ГК съгласно което при наличието на недостатъци в изработеното поръчващият може да иска съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД отстраняването им в подходящ срок, разходите за поправката или намаляване на възнаграждението, а когато недостатъците правят изработеното негодно за употреба, поръчващият може съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора и иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с обезщетение за вредите от неизпълнението по чл. 88, ал.