Определение № 2198 от 08.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2198 гр. София, 08.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско дело № 20238002103744 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Асоциация за развитие на младежките инициативи“, [населено място], чрез адв. С. Г., срещу решение № 745/04.06.2023г. по в.гр.д. № 483/22г., САС, 2-ри състав, с което, като е отменено частично първоинстанционното решение, е осъдено сдружението да плати на "Център за развитие на човешките ресурси",[ЕИК], на основание чл. 55, ал.1, предл.3-то ЗЗД, сумата от 51 273 евро, с левова равностойност 100 281, 27 лева, като получена на отпаднало основание - развален договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма "Еразъм+" № 2016-1-BG01-KA102-023420 (VET – 238) от 10.10.2016 г., ведно с лихвата за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2018 г. до окончателното плащане и е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 183,46 евро - мораторна лихва върху горната главница за периода 16.12.17г. – 18.05.18г.

Касаторът иска отмяна на решението в частта по главната искова претенция, като сочи и обосновава всички основания по чл.281, т.3 ГПК. В контекста на оплакването, че неправилно е прието, че „Планет Турс“ ЕООД е изпълнило мобилността по процесния проект (по програма Еразъм+ от 10.10.2016г.) въз основа на възлагане от сдружението, в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поставят въпросите:

1/ „При определяне дали едно договорно правоотношение може да се квалифицира като договор по чл. 258 и сл.ЗЗД, следва ли съдът да съобрази кой субект е носител на материалната престация по договора (в случая тази на изпълнителя), както и останалите договорки в сключените договори между страните, цялостният им смисъл, както и действителната воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД?“

2/ „Определящо ли е при преценката дали е налице изпълнен договор за изработка на определени работи, наличието на ефективно изпълнение от изпълнителя по договора?“ 3/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички възражения и доводи на страните, да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по всички защитни доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора й ?“ и

4/ “В случай, че договорът между страните, с който се договаря разходване на средства от бюджета на ЕС с предварително определен и одобрен изпълнител, предвижда, с цел предотвратяване ощетяване бюджета на ЕС, при възлагане на друг изпълнител на обществени поръчки, необходими 1 за изпълнението на дейността, бенефициентът задължително да възлага обществена поръчка на икономически най –изгодната оферта или, по целесъобразност, на офертата с най – ниска цена, може ли да се приеме, че бюджетът на ЕС е ощетен, ако, въпреки формалното сключване на договор за възлагане на определени дейности, изпълнение по този договор и от друг изпълнител не е налице, а плащанията от бюджета на ЕС, в одобрените размери, са получени от предварително определения и одобрен изпълнител и той няма неудовлетворени вземания за възнаграждения за дейности по проекта?“

За първите три въпроса се твърди да са разрешени от съда в противоречие с цитираната практика на ВКС, съгласно която, за да се установи характера на сключения договор е необходимо да се изследват неговото съдържание и уговорките на страните, а тълкуването на отделните клаузи се прави съобразно смисъла на всяка от тях и във връзка една с друга, съобразно действителната обща воля на страните; за определяне дали действително е налице договор за изработка се изследва ролята на изпълнението; както и формираната практика по въпроса за процесуалноправните задължения на въззивния съд като съд по съществото на спора. За втори и четвърти въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът се позовава и на основанието на чл. 280, ал.2, пред. 3то ГПК – очевидна неправилност, като изтъква противоречието му с приложимите норми на правото на ЕС - Регламент № 1288/2013, съответно Регламент 2021/817, които не изискват провеждане на специална процедура по избор на изпълнител, тъй като интересите на бюджета на ЕК са отнапред защитени чрез механизма на договорените единични ставки, което не позволява вариации по инициатива на координатора или бенефициента по проекта.

Насрещната страна по жалбата и ищец по делото – Център за развитие на човешките ресурси, [населено място], чрез адв. Е. Г., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 7795,13 лева с ДДС.

Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

Въззивният съд е направил правните си изводи по предявените от "Център за развитие на човешките ресурси" срещу Сдружение „Асоциация за развитие на младежки инициативи“ искове по чл.88, вр. чл. 55, ал.1, т. 3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на 51 273 евро, с левова равностойност 100 281,27 лева, като получена на отпаднало основание - развален договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма "Еразъм+" № 2016-1-BG01-KA102023420 (VET – 238) от 10.10.2016 г. и за заплащане на сумата от 2 183.46 евро /мораторна лихва върху горната главница за периода 16.12.17г. – 18.05.18 г./, въз основа на следната фактическа обстановка, приета за установена от доказателствата по делото:

На 10.10.2016 г. страните по делото са сключили договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма "Еразъм+" № 2016-1-BG01-KA102-023420 (VET – 238), част от който са Приложение I – Общи условия и Приложение III – Финансови и договорни правила. Размерът на отпуснатата финансова подкрепа е 170 910 евро. Съгласно чл. 1.3.1. от договора безвъзмездните средства се отпускат под формата на единични суми и възстановяване на допустими разходи. В чл.

1.4. е уговорен механизмът на плащане, който е обвързан от представяне на междинни отчети и краен такъв. Всеки отчет се разглежда като искане за авансово плащане. В рамките на 30 дни след представяне на междинен отчет, съответно 60 дни след представяне на крайния отчет, „Центърът за развитие на човешките ресурси“ трябва да преведе на Координатора - „Асоциация за развитие на младежки инициативи“, посочената в отчета сума. Координаторът, от своя страна, следва да изпълни проекта, така както го е заложил в проектното си предложение, заедно с предложения и одобрен от Националната агенция чуждестранен партньор. В случая този партньор е гръцкото дружество „Мели Typс“ - Гърция. В договора за финансова подкрепа изрично е предвидено, че при необходимост от възлагане на част от дейността на трето лице се прилагат специални процедури за неговия избор, които да гарантират прозрачното и законосъобразно разходване на средствата, предоставени от Европейската комисия при избор на най-изгодна оферта. Тези изискванията са разписани в член II. 10.1 и чл. II. 11 от Приложение № 1 - Общи условия към процесния договор за финансова подкрепа.

Между ответника „Асоциация за развитие на младежки инициативи“ – координатор по договора и Меликокис Димитриос ООД – Мели турс ООД, в качеството му на партньор, е сключено партньорско споразумение на 10.10.2016 г. по проект „Трансевропейско сътрудничество в 2 туризма“ с №2016-1-BG01-KA102-023420 (VET – 238). Въз основа на това споразумение партньорът е поел организацията и реализацията на дейностите в рамките на проекта на територията на Република Гърция, като негов официален представител в Република България е „Планет турс“ ЕООД. В чл.4 от това споразумение изрично е записано, че всички финансови взаимоотношения следва да бъдат реализирани чрез официалния представител на партньора в Република България – „Планет турс“ ЕООД.

В резултат на проверка на място по време на реализиране на дейностите по горепосочения проект №2016-1-BG01-KA102-023420(VET – 238) от страна на проверяващите експерти на "Център за развитие на човешките ресурси", [населено място] е съставен отчет с вх. №ПМКН-03-35/1 от 19.06.2017г. В отчета е констатирано на място, че между координатора по проекта Сдружение „Асоциация за развитие на младежки инициативи“, от една страна, и дружеството „Планет Typс“ ЕООД, от друга, е сключен договор за услуга, включващ цялостно организиране на мобилността изхранване, настаняване, лектори, културна програма, на стойност 128 520 евро. Сключен е и втори договор със същото дружество, за предоставяне на транспортна услуга, на стойност 31 658 лв.

Не се спори между страните, че първият междинен отчет по Договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа № 2016-1-BG01-KA102-023420(VET – 238) е подаден на 05.12.2016г. с писмо с вх. № KA102/VET-238/1 с искане за плащане на сумата от 51 273 евро. Преводът е нареден от ЦРЧР с платежно нареждане извлечение 194/16.12.2016г. на „Банка ДСК“ ЕАД. Относно плащанията и/или погасяванията на вземания към „Мели турс“ ООД от „Планет турс“ ЕООД, от приетата по делото експертиза се установява, че „Планет турс“ ЕООД е извършило плащания към „Мели турс“ ООД в размер на 72 625.84 лева. Вещото лице е констатирало, че в платежните нареждания не са посочени номер и дата на договор, по който са извършени плащанията.

Експертът е установил още, че Сдружение „Асоциация за развитие на младежки инициативи“ е извършило авансово плащане към „Планет турс“ ЕООД на сума в размер на 117 349.80 лева по фактура №[ЕГН]/14.10.2016 г., издадена от „Планет турс“ ЕООД.

От страна на Сдружение „Асоциация за развитие на младежки инициативи“ е представен втори междинен отчет с вх. № KA102/VET-238/6, който съдържа и искане за второ авансово плащане в размер на 51 273 евро, като сумата не е преведена на координатора. Започнала е проверка на изпълнението на задълженията по договора. Във връзка с направените констатации в резултат на проверката, с писмо изх. № ПМКН-03-35/6/09.08.2017г. "Център за развитие на човешките ресурси", [населено място] е задействал процедурата по спиране и прекратяване на Договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа № 2016-1-BG01-KA102- 023420. В хода на процедурата и разменената кореспонденция между страните от Сдружение „Асоциация за развитие на младежки инициативи“ е изискано представяне на доказателства за реално изплатените средства чрез „Планет Typс“ ЕООД към „Мели Typс“ Гърция. В отговор, с писмо вх.

№ ПМКН-03- 35/22/28.11.2017г. (л.74), бенефициентът не представя документи, а посочва, че начинът на плащане между двете дружества е предмет на вътрешна регламентация и представлява търговска тайна.

При тази фактическа обстановка, въззивният съд е извел като спорни пред себе си обстоятелства дали договорът между страните е прекратен; налице ли са установените в договора предпоставки за неговото прекратяване и евентуално дължимо ли е възстановяване на недължимо платената сума по първото междинно плащане.По тях въззивният съд е формирал следните правни изводи:

Ответникът е сключил договор за възлагане на всички дейности по проекта, включително и транспорт, на дружество, различно от посочения в проекта партньор, без да спази изискването за избора на подизпълнител. Така пряко и категорично са нарушени клаузите на чл.II.10 и чл. II.11 от Приложение № 1 - Общи условия към сключения договор, които предвиждат, че ако за изпълнението на дейността е необходимо бенефициентите да осигурят стоки, строителни работи или услуги, те възлагат обществената поръчка на икономически най-изгодната оферта или, по целесъобразност, на офертата с най-ниска цена, а бенефициентите могат да възлагат на подизпълнители задания, които са част от дейността, като следва да са изпълнени изискванията на чл.II.10 и условията изрично упоменати в букви „а“ до „д“. Ответникът не е доказал нито, че е спазил чл. II.10.1 от договора за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа, нито че дружеството „Планет турс“ ООД, е свързано по какъвто и да е начин с партньора „Мели турс“, с оглед директното изпълнение. Уговорката в чл.4 на партньорското споразумение от 10.10.2016 г., че финансовите взаимоотношения на дейностите по договора за финансова подкрепа следва да бъдат реализирани чрез официалния представител на Партньора в Р България – „Планет турс“ ЕООД, не санира нарушението на ответника по сключването на договор за възлагане на всички 3 дейности по проекта, включително и транспорт, с дружество, различно от посочения в проекта партньор - „Мели турс“ ООД. Следователно сключените договори между ответника и „Планет турс“ ЕООД за организиране на практическото обучение и транспорт са в противоречие с клаузите на договора за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа, съгласно които може да се сключи договор за изпълнение на част от дейността по проекта след провеждането на прозрачна и конкурентна процедура за избор на изпълнител.