Определение № 10324 от 17.09.2018, Районен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 17.09.2018 год. гр. Варна

Варненският районен съд, гражданска колегия, на 17.09. две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов като разгледа докладваното от съдия Стаматов гражданско дело № 10705 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

„Тринадесета” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба с вх.

№ 46725/10.07.2018г. на ВРС, подадена от Д. Николаева Ш., ЕГН**********, Н.А.Ш., ЕГН**********, Я.А.Ш., ЕГН********** и Ж.А.Ш., ЕГН**********, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ДП „Т.с.и в.”, ЕИК130847116, че всеки от тях не дължи изпълнение на вземане представляващо сторени съдебно-деловодни разноски по гр.д. 2924/2014г. на ВРС, за което е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело № 20183110407120 на СИС - ВРС.

В исковата молба ищците сочат, че ответникът е образувал изпълнително дело въз основа на издадения изп. лист, вземането по който е било вече погасено чрез прихващане и плащане.

С отговора, ответникът не оспорва извършеното прихващане и плащане на вземането преди образуване на изпълнителното дело, като твърди, че поради това по негова молба то е било прекратено.

Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба, с която ищците претендират да бъде установено, че не дължат принудително изпълнение, квалифицира предявеният иск по чл. 439 ГПК. Така предявения иск е специален и има за предмет оспорване на вземане по влязла в сила заповед за изпълнение, при твърдение не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност, прихващане, плащане и др. Искът по чл.439, ал.1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано въз основа на съдебно изпълнително основание, изпълнително дело. - В т.см. са изрично постановените по реда на чл.

274 ал. 3 т. 1 ГПК Определение № 113/26.01.2011 г. по ч.т.дело № 577/2009, Определение по ч.т.д.№

886/2010г на ВКС; Определение по ч. гр. д. № 756/ 2017г. по описа на ВКС, Решение № 451/29.03.2016 по дело №2306/2015 на ВКС и др.

Така квалифицирания иск по чл.

439 ГПК, съдът предвид и горецитираната задължителна съдебна практика, намира за недопустим, поради липсата към настоящия момент на образувано изпълнително дело. При липсата на такова, не е налице една от предпоставките за предявяване на иск с това правно основание.

При това положение и съобразно чл. 3 и чл. 7 от ГПК, ВРС намира, че заведения иск е недопустим – процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във всяка фаза на производството, поради което делото следва да бъде прекратено, а исковата молба – върната на осн. чл. 130 ГПК. В същия см. Определение № 870 от 29.11.2010 г. по ч. т. д. № 656/2010 г. на ВКС.

Въпреки изхода по делото, в контекста на обстоятелството, че недопустимостта на исковете е настъпила в хода на производството и ответникът е дал повод за завеждането им, съдът намира, че на ищците се следват разноски съобразно представените доказателства за реалното им извършване. В случая, изпълнителното дело срещу ищците е образувано по молба на ответника на 15.06.2018г. и отново по негова молба е прекратено на 26.07.2018г., а ищецът е завел исковете на 10.07.2018г., т.е по време на висящ изп. процес. Безспорно се установява също така, че претендираното от взискателя вземане е било погасено чрез прихващане преди образуване на изпълнителното дело и той е бил уведомен за това. В тази насока е, както извършеното от него още на 01.03.2017г. плащане на остатъка от дълга му към ищците - длъжници в размер на точната сума след извършеното прихващане /л.71 от изп. дело/, така и изявлението му на л. 98 от изп. дело, с което той признава, че е предприел действията по принудително събиране, поради пропуск в неговото счетоводство.

Според приложените по делото вносни бележки и договори за правна помощ размера на направените разноски е 371,50 лв. за Д.

Николаева Ш. и Я.А.Ш., 410 лв. за Н.А.Ш. и

509 лв. за Ж.А.Ш..

Мотивиран от горното, ВРС

О П

Р Е Д

Е Л И:

ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК, поради настъпила недопустимост в хода на процеса, искова молба с вх. № 46725/10.07.2018г. на ВРС, подадена от Д. Николаева Ш., ЕГН **********, Н.А.Ш., ЕГН **********, Я.А.Ш., ЕГН ********** и Ж.А.Ш., ЕГН **********, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ДП „Т.с.и в.”, ЕИК *********, че всеки от тях не дължи изпълнение на вземане представляващо сторени съдебно-деловодни разноски по гр.д. 2924/2014г. на ВРС, за което е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело № 20183110407120 на СИС - ВРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10705 по описа на ВРС за 2018 г.

ОСЪЖДА на осн. 78 ал. 1 ГПК ДП „Т.с.и в.”, ЕИК130847116 да заплати на Д. Николаева Ш., ЕГН ********** - сумата от 371,50 лева, на Н.А.Ш. ЕГН ********** - сумата от 410 лева, на Я.А.Ш., ЕГН ********** - сумата от 371,50 лева, и на Ж.А.Ш., ЕГН ********** - сумата от 509 лева, представляващи разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред

Варненския окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:.........................