Определение № 40259 от 10.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40259 гр. София, 10.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно гражданско дело № 20231110156892 по описа за 2023 година

По делото е постъпила молба от заявителя от дата 07.11.2023г., в която се посочва, че в издадените на 23.10.2023г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е допусната фактическа грешка, доколкото е посочена погрешно датата, от която се присъжда законната лихва върху главницата. Следвало да бъде посочена датата на подаване на заявлението в съда - 11.10.2023г., когато било получено на публикувания на официалния сайт на съда ел. адрес, а вместо това била посочена дата на входящия номер - 16.10.2023г.

Ето защо, моли за изменение, евентуално за допълване, на ЗНИ и ИЛ в тази насока.

Съдът като съобрази доводите на заявителя и материалите по делото намира следното:

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 125 ГПК искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда. По аргумент от цитираната разпоредба, заявлението се счита предявено с постъпването му в съда. Систематичното място на разпоредбата на чл. 125 от ГПК е в Глава 13, Раздел 1 - Предявяване на иск, която обхваща уредбата на видовете искове и процесуалните действия на страните и съда относно съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, проверка на нейната редовност, връчването на преписи на ответната страна и последиците за страните. В тази връзка законодателят фиксира и началната дата, от която следва да се пристъпи към тези процесуални действия, а именно постъпването на исковата молба в съда. Тази разпоредба е и във връзка със следващата процесуалноправна разпоредба - чл. 126, ал. 1 от ГПК, с оглед отговор на въпроса, кое дело между едни и същи страни и основание се явява по-късно заведено, за да бъде прекратено, а именно това, исковата молба по което е постъпила по-късно в съда. Нормата на чл. 125 ГПК – определя момента, от който съдът може да започне посочените в чл. 126 и сл. проверки и предвидените последващи процесуални действия, а именно датата на която исковата молба/заявлението са получили входящ номер. В аспекта на изложеното се налага извод, че законна лихва за забава се присъжда от завеждането на исковата молба / в този смисъл Решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о., ТК/.

Настоящият съдебен състав счита, че присъждането на законна лихва представлява последица от уважаване на иска/заявлението и същата се присъжда от момента на завеждане 1 на иска/заявлението. Тази правна последица не е свързана с момента на изпращане на исковата молба/заявлението, доколкото тези действия са ирелевантни за началния момент на дължимостта на законната лихва, който е от самото й завеждане в съда, тоест от получаване на входящия номер. Отделно от това, обстоятелството, че едно електронно съобщение е изпратено на една дата не означава, че е получено веднага на същата дата. В случай че ищецът/заявителят иска да получи законната лихва веднага, то следва да прояви активност и да занесе документите за завеждане в регистратура на място. След като е избрал по-лесния за него начин да стори това чрез ел. поща, следва да бъде съгласен и с неблагоприятните последици, които този способ влече, а именно забавяне в обработването и официалното завеждане на документа в регистрите на съда. За да е налице очевидна фактическа грешка, следва да е налице разминаване между реално формираната воля на съда и нейното външно изразяване. В случая такова разминаване няма - волята на настоящия съдебен състав е, че законната лихва се дължи от момента на завеждане на заявлението/исковата молба в съда, тоест от датата на входящия номер, който в настоящата хипотеза е 16.10.2023г.

По изложените съображения, съдът намира молбата на заявителя за неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на заявителя от 07.11.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 413, ал. 1 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2