Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 563 от 29.12.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 745/2021
Вид
Решение № 563
Подписан
29.12.2021
Състав
Илина Венциславова Джукова-Караиванова

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.212 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Горна Оряховица, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20214120100745 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът АНГ. П. М. твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника „Поделение за товарни превози“ – Горна Оряховица (по-долу само ПТП – Горна Оряховица), по силата на което изпълнявал длъжността „инженер, ремонт на вагони“. Твърди, че на 22.11.2019 г. сутринта, преди да започне работа, разговарял лично с негов ръководител – В.А., която му възложила задача да потърси в Ремонтно-транспортна база (по-долу само РТ база) при Бизнес център – Горна Оряховица резервни части за ремонт на повредена лебедка. Ищецът признава, че в този ден замествал отсъстващия началник на цеха. Твърди, че в изпълнение на възложената му задача, около 09:30 часа се намирал в РТ база, достъп до складовете на която му осигурил отговорникът Д.Е.. Той имал здравословен проблем, затрудняващ говоренето, поради което си служил предимно с жестове. Той отключил вратата и влязъл, а ищецът го последвал. Халето било неосветено, а времето било мрачно и дъждовно, поради което видимостта била ограничена. По тази причина и тъй като имало голямо количество бракувана техника, ищецът пропаднал в автоканал, при което счупил дясната си ключица и повредил два зъба, единият от които се наложило да бъде сменен. Бил откаран в Центъра за спешна медицинска помощ в гр.Горна Оряховица, а след това – в гр.Велико Търново за консултация с ортопед. Насочен бил за домашно лечение с прием 1 на предписани болкоуспокояващи, тъй като не било възможно осъществяване на безопасна хирургическа интервенция. На 25.11.2019 г. бил консултиран и в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, където също му било препоръчано пасивно лечение заради риск от загуба на крайника при операция. Обяснено му било, че има разминаване на две насрещни кости. Посещавал тази болница през около 2 седмици на контролни прегледи със снимки. Твърди, че случилото се на 22.11.2019 г. било признато за трудова злополука. Посочва, че то е резултат от неизпълнение на задължението на работодателя да осигури безопасни и здравословни условия на труд, както и от наложената организация на работата, изискваща той да взима самостоятелно решения по какъв начин да осигури годни за експлоатация вагони. Посочва, че заради увреждането продължително време не бил в състояние да се грижи за себе си в битов план, да се обслужва и да поддържа сам личната си хигиена. В началото било невъзможно извършване на действия и движения, което налагало постоянна чужда помощ. Посочва, че се налагало да приеме редица неудобства при рехабилитацията и че не можел да шофира. Сочи, че и понастоящем му е необходима чужда помощ за някои действия. Твърди, че към момента продължава да изпитва болка на мястото на увреждането, която се прехвърлила и в кръста и другата ръка. Твърди, че болките му ще останат до края на живота и липсва перспектива за пълно възстановяване. Твърди, че възможностите му полагане на труд са силно ограничени, но признава, че от месец ноември 2020 г. до месец януари 2021 г. бил на длъжност „шлосер“ при „Поделение за пътнически превози“ – Горна Оряховица, а след 2021 г. до настоящия момент работи като „техник, механик, ревизор вагони“ при същия работодател. Твърди,че в резултат от трудовата злополука преживял душевни страдания и негативни емоционални изживявания, изразяващи се в чувство на отхвърленост, на незащитеност и страх; непосредствено след злополуката – шок и мисъл, че няма да оцелее, а по-късно – че няма да се справя и преживява в бъдеще. Освен посоченото твърди, че останал без доходи за период от около 4 месеца, защото не били признати болничните листове и ТЕЛК и това му създало и допълнителни душевни болки и страдания.

Признава, че през месец юни 2020 г. получил от ответника парична помощ във връзка със злополуката в размер 610 лв. Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от трудовата злополука неимуществени вреди и сумата от 8 400 лв. – обезщетение за забава в плащането за периода от 22.10.2019 г. до 12.04.2021 г.

Ответникът ПТП – Горна Оряховица признава съществуването на трудово правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание до 02.11.2020 г., както и че на 22.11.2019 г., при оглед за резервни части в РТ база, ищецът, вървейки след отговорника Д.Е., паднал в автоканал, което било признато за трудова злополука. Твърди, че на същата дата ищецът не е следвало да издирва резервни части, а да организира работата в склада, защото замествал отсъстващия поради отпуск началник на цеха. По тази причина и за да се 2 провери дали е било възможно осигуряване на частите от други цехове, ищецът получил нареждане по телефона от В.А. на длъжност „Главен експерт товарни вагони“ да не напуска цеха, но той самоволно го е сторил. По тези съображения ответникът счита, че липсва причинна връзка между условията за труд в цеха и увреждането. Посочва още, че инцидентът е настъпил поради невниманието на ищеца при придвижването му в склада, както е вписано и в разпореждането на НОИ за обявяване на злополуката за трудова. Счита, че поради изложеното, трудовата злополука е настъпила поради проявена груба небрежност от страна на ищеца. Допълнително обосновава, че размерът на обезщетението е значително завишен и не отговаря на критерия за справедливост – възстановяването от увреждането било с нормална продължителност, след 29.04.2020 г. ищецът не е ползвал отпуск поради временна неработоспособност. Твърди, че към 28-29.05.2020 г., когато ищецът преминал профилактични прегледи, движенията в дясната раменна става били възможно в пълен обем. Посочва, че продължил да работи при ответника до 02.11.2020 г., а след това постъпил на работа в „Поделение за пътнически превози“ – Горна Оряховица последователно на две длъжности – „шлосер“ и „техник, механик ревизор вагони“. Те изисквали по-голямо физическо натоварване в сравнение със заеманата при ответника, а медицинските прегледи във връзка с постъпване на работа не показали негодност на ищеца да я извършва. Оспорва причинната връзка между злополуката и отстраняването на зъб, както и болките в кръста и лявата ръка.

Във връзка с последното се сочи, че тези болки не са установени непосредствено след инцидента, а едва на 25.08.2020 г., като ответникът твърди, че ищецът имал дегенеративни възрастови изменения на поясните прешлени и дисталния шиен сегмент, които ги причинявали. Възразява, че причинната връзка между злополуката и резултата е прекъсната с оглед бавното зарастване, дължащо се на недостатъчно обездвижване и неправилното и неподходящо лечение – консервативно вместо оперативно, довело до усложнения (образуване на голяма костна формация, незараснала фрактура, засягане на нервите на шията от натрупания калус, деформация, скъсяване на ключицата). Посочва, че е обжалван само един от болничните листи – този от 31.01.2020 г., и дори и ищецът да е търпял вреди, те не са в пряка връзка със злополуката. Твърди, че със заплата за месец юни 2020 г. е заплатил на ищеца сумата от 610 лв. – парична помощ по повод трудовата злополука, отпусната въз основа на вътрешните правила. Счита, че тази сума обезщетява претендираните в производството вреди, а ако не се счете достатъчна, счита, че посоченото съставлява частично плащане (определено като възражение за прихващане). Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност – да бъде присъдено обезщетение в по-нисък от претендирания размер, както и да му бъдат присъдени съответно сторените в производството разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка 3 на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 428/10.05.2017 г. се установява, че към 22.11.2019 г. ищецът е заемал длъжността „инженер, ремонт вагони“ във Вагонно-ремонтен цех – Горна Оряховица – разпределителна (по-долу само ВР цех), звено „Ремонт“, Бизнес център – Горна Оряховица при ответника.

Съгласно длъжностната характеристика, основните му трудови задължения били свързани с осъществяване на контрол на качеството на извършваните в цеха ремонти на товарни вагони, организация на осигуряването на материали, заготовки и детайли, необходими за ремонта или оборудването в цеха, както и заместване на началника на цеха при негово отсъствие. Ищецът бил функционално подчинен на Директор на ПТП, Ръководител отдел „Експлоатация“, експертите от направление „Товарни вагони“, ръководител регионално звено и началник цех вагонно-ремонтен.

Свид.П.Б. – служител на длъжност „дърводелец, кранист“ във ВР-цех, установява, че на 21.11.2019 г. ищецът му казал, че е необходимо на следващия ден двамата да отидат в РТ база да потърсят резервна част за повредена лебедка. Свидетелят установява, че това било обичайна практика при работодателя, като той е ходил в същата база и преди, с други негови колеги в търсене на части и материали. Свидетелят посочва, че в такива случаи се уведомявали ръководителите за причината за напускане на цеха и мястото, на което работниците или служителите отиват.

Не се спори, а и от молба от 18.11.2019 г. , заповед № 9132/20.11.2019 г. и показанията на свид.В.А. – служител на длъжност „главен експерт вагони“ при ответника, се установява, че на 22.11.2019 г. началникът на цеха В.Г. отсъствал и бил заместван от ищеца. Безспорно между страните е също, че в началото на работния ден бил проведен разговор между ищеца и свид.А. във връзка с това, че ищецът ще посети РТ база за да потърси частта за повредената лебедка. Свид.А. казала на ищеца да изчака връщането на началника на цеха, като за това време тя да провери за наличност в останалите цехове. Ищецът не ангажира никакви доказателства за твърденията си, че сутринта преди инцидента е разговарял лично с В.А. и тя му дала изрично нареждане да потърси резервната част в базата. Неговото доказателствено искане бе насочено към установяване дали е воден телефонен разговор между тях на 22.11.2019 г., което няма отношение към твърденията му. Посредством това искане не би могло да се осъществи и обратно доказване, защото спорът между страните е за съдържанието на проведения разговор. На следващо място – дори и соченото от ищеца нареждане да бе установено, тези твърдения са несъвместими с изложената в исковата молба причина за злополуката – че организацията на работа изисквала от ищеца сам да взема решения как да осигури годни за експлоатация вагони.

4

Свид.Д.Е. – материално отговорно лице на РТ база, установява, че на 22.11.2019 г. около 08,30 – 09,00 часа ищецът дошъл да потърси материали.

Халето, където се намирали материалите, било с такива размери, че в него можело да паркират едновременно пет камиона – имало пет авторемонтни канала за камиони. В халето имало 3-4 осветителни тела и поради голямата височина не можело да се поставят повече, а ключът за осветлението бил в средата на помещението. При влизане в халето автоканалите не се виждали, тъй като имало бракувани автомобили и части от автомобили, телфери, редуктори, мебели и множество материали и части. Стъклата на вратите на халето били счупени и вместо тях били поставени ламарини. На здравите прозорци имало лиани, за да не се вижда какво има в склада. Съгласно показанията на свид.П.Б. – служител на длъжност „дърводелец, кранист“ във ВР-цех, в халето имало прозорци само от южната страна и когато той влизал, вървял само покрай тях. Свид.Е. установява, че сутринта на 22.11.2019 г. времето било мрачно.

Свид.Е. вървял на 4-5 метра пред ищеца, а той го следвал, тъй като за пръв път влизал в халето. Свидетелят не предупредил ищеца, че има автоканали, а преходни мостове нямало. В първия автоканал бил излят цимент и той не се ползвал, но втората клетка била автоканал с височина колкото човешки ръст. Свидетелят преминал и преди да достигне до мястото, от което се пуска осветлението, чул вик и видял, че ищецът е паднал в автоканала. Вътре имало стълба и свидетелят помогнал на ищеца да излезе.