Решение № 909 от 26.07.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Кюстендил, 26.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20231520102143 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Б. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, ул. „****“ № *, ет.*, действащ чрез пълномощник адв. А. С., АК – Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул.“****“ №*, етаж *, офис *, имейл адрес: ************, подадена срещу Застрахователно дружество „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Ж. М. Д., Ю. К. К., Р. Ц. Д., Н. И. С., М. В. К., винаги заедно по двама, с която се иска съдът да осъди ответното дружество „Дженерали Застраховане“ АД, да заплати на ищеца сумата от 9 600 лева, представляваща неизплатен остатък от максималния размер на дължимо застрахователно обезщетение в размер на 26 000 лева по заведена от ищеца застрахователна претенция № *********, заведена по застрахователна полица "******" № ************ за получени увреждания по автомобил "**********", с ДКН **************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 28.03.2022 г., страните, посредством застрахователен брокер "Мусала Иншурънс Брокер" ООД сключили застрахователна полица ***********№***************, валидна от 00:00 ч. на ******** г. до 23:59 ч. на ******** г., за лек автомобил********* с ДКН ********, собственост на ищеца, като се посочва, че покритието по застрахователния договор било по клауза „*******“, а определената застрахователна сума била в размер на 26 000 лева и била определена съгласно методика на застрахователя, а съгласно Общите условия по цитираната полица 1

"******", клаузата "*******" включвала определени застрахователни рискове.

При настъпване на застрахователно събитие, ищецът сочи, че имал право да получи застрахователно обезщетение, а дължимата застрахователна премия по полицата бил избрал да заплати на 4 равни вноски с падежи: 1-ва вноска в деня на сключване на застрахователния договор, 2-ра вноска на 30.06.22 г., 3та вноска на 30.09.2022 г. и 4-та вноска на 31.12.22 г., като застрахователното покритие се отнасяло както за случаи, в които самият ищец управлява лекия автомобил, така и за случаи, когато същият се предоставял за управление на друг правоспособен водач. В тази връзка, се изтъква, че на ********г. ищецът предоставил автомобила си на сина си В. В. К., който около 19:30 ч. в района на с. ******, общ. ********, управлявайки процесния автомобил, претърпял подробно описаното в исковата молба ПТП, вследствие на което по лекия автомобил били нанесени множество повреди - също посочени в молбата.

Ищецът сочи още, че веднага, след като реализирал ПТП-то, синът му подал сигнал на телефон 112, с което уведомил компетентните органи, които изпратили патрул на място, който описал процесното ПТП и издал протокол за ПТП №******, а след това бил уведомен и самият ищец, който като пристигнал на мястото на инцидента, уведомил дежурен представител на застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие, който посъветвал ищеца да се свърже със застрахователния брокер, тъй като имал проблем със сключената застрахователна полица "*****", която била прекратена поради неплащане на дължимата 3-та вноска. В резултат на проведения разговор, ищецът на 24.10.2022 г. посетил офис на застрахователния брокер и обяснил за случилото се, а на 27.10.22 г., след като представител на брокера се свързал с ищеца да го помоли да посети техен офис в удобен за него час, ищецът посетил офис на брокера, където му били обяснили, че било станало малко недоразумение, изразяващо се в това, че на датата, уречена за плащане на 3-та вноска по застрахователната полица /******* г./, ищецът бил уведомен и заплатил поредна вноска по застраховка "*******", но за лек автомобил „******“, също негова собственост и застрахован при ответното дружество, като служителят на застрахователния посредник (брокер) уверил ищеца, че била проведена кореспонденция със служител на застрахователното ответно дружество, в която било обяснено за допуснатата грешка и след ангажирането на доказателства, че ищецът бил лоялен и дългогодишен клиент както на брокера, така и на застрахователното дружество, последното било направило изключение от общите си условия и практика, като застрахователната полица на ищеца била активирана отново и ищецът трябвало да заплати 3-тата и 4-та вноска в същия ден по застрахователната полица, за да останела тя активна и за да можел да заведе застрахователната си претенция. Твърди се, че на 31.10.22 г. ищецът отново получил обаждане от служител на брокера, който го уведомил, че полицата му активна и вече можел да подаде заявлението си за изплащане на застрахователната претенция, като на същата дата, заедно със сина си, ищецът посетил ликвидационен център на ответното дружество, предал необходимите документи, застрахователната му претенция била регистрирана под № *********, констатирани били множество увредени детайли по автомобила, 2 като 2 седмици след завеждане на претенцията, ищецът бил поканен от застрахователя да посети ликвидационния му център в гр. *******, в който служител му обяснил, че ремонтът на лекия автомобил възлизал на 22 708,58 лева, като тази сума надвишавала 70% от определената застрахователна сума по полицата в размер на 26 000 лева, поради което автомобилът му следвало да бъде изплатен като тотал щета, а останките от автомобила щели да бъдат обявени за продажба и след като било получено изгодно предложение, на 30.11.22 г. била извършена продажбата на лекия автомобил за цена от 7300 лева, която била заплатена на ищеца в брой от купувача в същия ден, като по думите на служител на ответното дружество, ищецът трябвало да получи обезщетение по застрахователната претенция в размер на 18700 лева, но бил уведомен от представител на застрахователя, че застрахователната му полица била прекратена поради неплащане на 3-та поредна вноска в срок, поради което му било отказано изплащане на застрахователното обезщетение.

Ищецът подробно описва в исковата си молба последващите действия, които предприел във връзка с отказаното му изплащане на застрахователно обезщетение, включващи посещения на брокера и на ликвидационния център на застрахователя, както и упълномощаване на адвокат, който провел разговори от негово име със застрахователя-ответник, като на 17.05.23 г., последният превел на ищеца по банков път сумата от 9100 лева, с основание "Щета: *********/ рег.ув. МПС: **********", но впоследствие поискал връщане на сумата, тъй като от дружеството твърдели, че същата била грешно преведена. Въз основа на изложеното, се поддържа искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9 600 лева, представляваща неизплатен остатък от максималния размер на дължимо застрахователно обезщетение в размер на 26 000 лева по заведена от ищеца застрахователна претенция № *********, заведена по застрахователна полица "******" № *********** за получени увреждания по автомобил "*******", с ДКН *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е представил отговор, в който излага твърдения за допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Оспорва се наличието на валидна към деня на твърдяното в исковата молба събитие полица за застраховка "********" на лек автомобил „*********“, с ДКН ********, като се посочва, че действително с полица №*********** от ********* г., ответното дружество било сключило договор за имуществена застраховка "*******" на посочения автомобил, собственост на ищеца, при уговорено покритие "*********" на рисковете, съгласно общите условия на предлаганата застраховка, както и че цитираният застрахователен договор бил сключен при условията на разсрочено плащане на застрахователната премия по смисъла на чл.368 от Кодекса за застраховането и т.37 от ОУ по застраховката и в застрахователната полица били уговорени следните падежи и размери на разсрочените вноски от застрахователната премия: 1 вноска: 31.03.2022 г. - 315,59 лв. 2-ра вноска: 30.06.2022 г. - 315,59 3 лв.; 3-та вноска: 30.09.2022 г. - 315,59 лв.; 4-та вноска: 31.12.2022 г. - 315,58 лв., като по реда на КЗ и на общите условия изрично било посочено, че при неплащане на поредна разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователят упражнявал правото си да прекрати договора в 00:00 ч. на 16тия ден от датата на падежа на неплатената вноска и в случая, ищецът бил внесъл първата и втората вноска от застрахователната премия, а третата разсрочена вноска по полицата, с падеж 30.09.22 г. не била внесена от ищеца до 16.10.22 г., поради което застрахователният договор бил прекратен.

Ответникът посочва още, че действително, на 31.10.22 г. ищецът чрез брокера си е внесъл по сметка на дружеството сумата от 631,17 лева/съответстваща на целия остатък от премията по застрахователния договор/, като посочил полицата за основание за плащане, но плащането по вече прекратения по силата на закона застрахователен договор обаче не можел да породи никакви правни последици и се явявало недължимо извършено, поради което на 15.02.2023 г. от ответното дружество били заявили категоричното си желание да върнат недължимо платената сума от 631,17 лева и били отправили молба до застрахователния брокер за предоставяне на банкова сметка на клиента. В отговора се твърди и, че с писмо от 07.12.2022 г. застрахователното дружество е уведомило ищеца за отказа си да изплати обезщетение поради липса на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП и впоследствие, в последваща кореспонденция с ищеца, дружеството било потвърдило постановения отказ. Оспорват се и изложените в исковата молба твърдения относно това, че на ******** г. поради "малко недоразумение" ищецът бил заплатил в полза на ответното дружество поредна вноска по застраховка ******** за л.а. "*********", като дружеството не било сключвало такава застраховка за такъв автомобил, собственост на ищеца, валидна към ******** г., като се счита за несъстоятелно и твърдението на ищеца, че застрахователят го бил задължил да продаде запазените части на МПС на по-ниска от действителната им стойност, цена като условие за произнасяне по заявената претенция. По отношение на заплатената от ответното дружество сума на 17.05.2023 г. полза на В. К. в размер на 9100 лева, се излагат твърдения, че плащането било направено поради допусната грешка и дружеството писмено поканило ищеца доброволно да възстанови сумата, като отправената покана била получена от ищеца на 14.06.2023 г. и заради липсата на съдействие от негова страна, ответникът подал искова молба на 20.09.2023 г. пред СРС, с правно основание по чл.55 от ЗЗД. Въз основа на изложеното, в отговора на исковата молба се приема, че главният иск бил недоказан и неоснователен, като при условията на евентуалност е оспорен размерът на претендираното от ищеца обезщетение, като се счита, че същият бил завишен и не съответствал на реално претърпените имуществени вреди, а неоснователността на главния иск водела и до неоснователност на акцесорния такъв - този за законна лихва, с оглед на което се иска отхвърляне на предявените искове и се претендират направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В проведените съдебни заседания ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. С.. Поддържа исковата молба, отправя 4 доказателствени искания. Ответното дружество, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на претенциите и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В предоставения от съда срок са представени изчерпателни писмени бележки от адв. С., в които се акцентира върху въвеждането на ищеца в заблуждение, както и върху пороци на решенията по воден между страните спор с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД.