Решение № 297 от 23.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Пазарджик, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана С.а при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана С.а Административно наказателно дело № 20235220200731 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С. С. от град Добрич с ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К, № 7226622 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.1, т.2 от ЗДП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска. Твърди се, че била налице давност от датата на извършване на нарушението до датата на връчване на ЕФ. Твърди се, че на посочената в ЕФ дата процесното МПС не се е намирало на територията на гр.Пазарджик.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Делото е разгледано при условията на чл.61, ал.4 от ЗАНН.

За ответника по жалбата - ОД на МВР Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се иска ЕФ да се потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

1

Жалбоподателят С. С. е санкциониран при условията на чл.188, ал.2 от ЗДП, а именно като законен представител на ******** - ползвател на лизингово МПС марка „АУДИ КУ 7“ с рег. № ******* Това МПС на 12.03.2023 година, в 14,55 часа, в град *********************** се движело с превишена скорост от 66 км/ч, при максимално разрешена в населено място от 50 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1, което отчело движение със скорост от 69 км/ч, т.е. превишение на скоростта със 19 км/ч, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 2,07 км/ч, закръглено на 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта със 16 км/ч.

Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя на 13.04.2023 год. , а жалбата против ЕФ бил подадена чрез ОДМВР Пазарджик до РС Пазарджик на 25.04.2023 г., при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по следните съображения:

В хода на административно наказателното производство по безспорен начин се доказа факта на извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП.

В ЕФ изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, същия правилно е била привлечен към отговорност в качеството му на законен представител на ******** - ползвател на процесното лизингово МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше 2 съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП : „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.

С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на Началник СПП при ОД на МВР-Пазарджик, съпровождащо преписката, горните обстоятелства са посочени, респ. писмените доказателства са приложени. В самия ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна радарна система ARH CAM S1, мястото на нарушението – град Пазарджик, ул. „Пловдивска“ № 107, както и посоката на движение – в посока на движение към кръгово кръстовище с бул„Ст.Стамболов“.

Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос /лист 9 от делото/. Описано е нарушението по 3 време, място и констатирано превишаване на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.

21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

Като се има предвид фотосите, направен от ARH CAM S1 с № 120cd11, придружаващи ЕФ и имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания.

Визираните реквизити най-долу на фотосите, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се, както и отдалечаващите се автомобили. Установява се въведеното ограничение на скоростта 50 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотосите, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на неговата предна част, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил.

Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения протокол за използване на АТСС /лист 8 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е била 50 км/ч. Отразено е мястото на разположението на АТСС, както и обстоятелството, че последното е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие „Д” – и в двете посоки.

Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /лист 9 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.

Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се идентифицира и посредством посочените географски координати в представения фотос от АТСС.

ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатило на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 4 г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.

Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се установява от приетите като писмени доказателства удостоверение и протокол от проверка за техническа изправност на лист 16 – 17 в делото.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя като законен представител на ******** - ползвател на процесното лизингово МПС, с което е било извършено вмененото нарушение, доколкото за превишаване на разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък, т.е. в населено място от 50 км/ч, със скорост от порядъка на 11 – 20 км/ч се налага глоба в размера на 50 лева.

Що се касае до възражението, че била налице давност от датата на извършване на нарушението до датата на връчване на ЕФ, то същото не е основателно.

Във връзка с това възражение следва да се каже, че според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл.80 от НК. Видно от нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК /действащ към момента на извършване на нарушението и към настоящия момент/, извън случаите на предвиждано наказание „лишаване от свобода”, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Следователно с изтичане на 3 години от извършване на административното нарушение изтича общата давност за административно наказателно преследване, а с изтичането на 4 години и 6 месеца /3 год. + 1/2/ - изтича абсолютната давност. След като нарушението датира от 12.03.2023 год., ЕФ е връчен на 13.04.2023 год., с което давността е била прекъсната, е ясно че същата не е изтекла.