Решение № 318 от 01.10.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. гр. Червен бряг, 01.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440100623 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 123, ал.2, чл.127а, ал.2, чл.143 от СК и чл.

45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Н. Л. Д., с ЕГН ********** от с.

................, обл. Плевен, ул. "................" № 12 в качеството си на майка и законен представител на М. Д.ов С., с ЕГН **********, роден на 09.12.2009 г. и Н. Д.ова С.а, с ЕГН **********, родена на 24.10.2017 г. срещу Д. Н. С., с ЕГН ********** от с. Ракита, обл.

Плевен, ул. "................" № 16, с която на основание чл. 123, ал.2, чл.127а, ал.2, чл.143, и чл.149 от СК и чл.76, ал.1, т.9 от ЗДС във вр. с чл.11, ал.8, т.1 от ПИБДС се иска от съда да постанови решение и предостави упражнавянето на родителските права върху родените от съвместното съжителство на страните деца, с всички произтичащи от това законни последици на нея, определи режим на лични контакти на бащата с тях, присъди издръжка за бъдеще време в размер на 280.00 лв. за М. и 250.00 лв. за Н., на месец, както и да даде заместващо съгласието на другия родител за издаване на лични карти и задграничен паспорт на децата и пътуването им в чужбина, водени от майката или упълномощена от нея лице. С молбата са представени писмени доказателства. В исковата молба се твърди, че след петнадесетгодишно съжителство през месец феврурари 2023 г. страните се разделили.

Твърди се още, че повод за това е обстоятелството, че докато ищцата е била в болница, ответника заживял с друга жена. Твърди се още, че от тогава единствено тя се грижи за родените от съвместното съжителство 2 деца. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане на ответника са връчени исковата молба, ведно с приложенията, като му е даден едномесечен 1 срок за възражение. В дадения от съда срок не е постъпил такъв.

Ищцата Н. Л. Д. в съдебно заседание се явява лично и с адв. Цв. А. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа предявените искове, като моли съда да ги уважи изцяло.

Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Ответника Д. Н. С., редовно призован не се явява и не релевира становище по исковата молба.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното: Видно от представените 2 бр. удостоверение за раждане на дете страните по делото са родители на М. Д.ов С., с ЕГН **********, роден на 09.12.2009 г. и Н. Д.ова С.а, с ЕГН **********, родена на 24.10.2017 г.

По делото е безспорен факта, че от месец февруари 2023 г. страните живеят разделени, като за децата се грижи единствено майка им подпомагана от своите близки. По делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг от който се установява, че твърдяното в исковата молба е факт. Децата се отглежда от майката в дом, който предлага много добри битови условия. Отбелязано е също, че последната е подпомагана от свои близки роднини при отглеждането им. За бащата не е извършено проучване, поради факта, че същия не живее на постоянния си адрес и има данни, че е в чужбина.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на децата М. Д.ов С., с ЕГН **********, роден на 09.12.2009 г. и Н. Д.ова С.а, с ЕГН **********, родена на 24.10.2017 г. и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.

По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство „спорната администрация“ е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за 2 спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси.

Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал.

4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на децата. Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото. В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живеят М. Д.ов С., с ЕГН **********, роден на 09.12.2009 г. и Н. Д.ова С.а, с ЕГН **********, родена на 24.10.2017 г. е обстоятелството, че от месец февруари 2023 г. те са се отглеждали в дома на майката, подпомагана от своята майка. Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да уважи така предявения иск. Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на подходяща семейна среда обграждащата детето с любов и грижа, възпитаването и формиране на морални ценности, за да може то да израсне като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност. В тази насока е положителното становища на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг.

Съобразявайки горното, както и привързаността на децата с майката, тяхната възраст, 3 възможността за продължаване досегашното им обгрижване и възпитание, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на децата при нея.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права: На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с децата М. и Н.. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта им, така и с местоживеенето на бащата. Предвид установената до момента изключителна рядкост в срещите на бащата с детето съдът намира, че на нея следва да бъде определен режим на лични контакти съобразен с константната съдебна практика, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. в събота и 20 дни през лятото, когато майката не е в отпуск.

Относно иска за издръжка в полза на децата: Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи, като няма данни същото да има специфични нужди. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27, ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.

Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Минималния размер на определената от СК дължима издръжка за едно дете е в размер на ¼ от МРЗ, която към момента е 195.00 лв.

Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. По делото не са налице данни за задължение на бащата да осигурява издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Що се отнася до нуждите на децата съдът приема, че освен присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло, няма данни за заболяването от което те да страдат и да обуславя наличие на специфични потребности и нужди. Така, като взе предвид възрастта и нуждите на децата и след съвкупна преценка на събраните по делото 4 доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето съдът определя общ размер на месечна издръжка за М. в размер на 430.00 лв. и за Н. в размер на 400.00 лв., като ответника следва да поеме по – голяма част от нея в размер на 280.00 лв. за М. и 250.00 лв. за Н., считано от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2023 г., с падеж пето число на месеца за който се дължи до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата следва да се поеме от майката.