Решение № 181 от 08.11.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Девня, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №

20233120100737 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН. Молителката И. И. Р., ЕГН **********, действаща чрез проц. представител адв. И. И. от ВАК, твърди, че ответника Н. И. И. с ЕГН ********** – нейн първи братовчед, упражнявал спрямо нея многократно психически тормоз, без да е предизвикан, за тези обстоятелства молителката подала сигнали в РУ Девня, като в момента имало висяща проверка по друг случай. Излага се, че на 13.07.2023г. на обществено място в гр. Девня ответника упражнил психически тормоз спрямо нея, изразяващ се в нападение с цел осъществяване на сексуален контакт. С това си поведение предизвикал неспокойствие и напрежение у молителката, която се страхувала, да излиза сама навън или се страхувала да седи сама в къщи, не спяла и се чувствала разтревожена от случилото се, поради което моли да бъде издадена заповед за защита по чл.18 ЗЗДН

С Определение №542/26.07.2023г. на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН съдът съобразно данните от декларацията по чл. 9 ЗЗДН и представения амбулаторен лист за неблагоприятно рефлектиране от срещата с ответника на състоянието на молителката е приел, че е налице основание да бъде издадена заповед за незабавна защита спрямо ответника с мерките по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗД, като е издал Заповед за незабавна защита №1/26.07.2031 г., с която по отношение на ответника Н. И. И. са наложени мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.

В съдебно заседание ответника отрича да е упражнявал психически тормоз спрямо молителката.

Твърди, че молителката с упреците за посегателство над нея травмира неговото семейство. Отрича осъществяване на нападение с цел сексуален контакт с молителката на 13-ти Юли 2023 г.

Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, в която потвърждава под страх от наказателна отговорност верността на изложените в молбата факти относно осъщественото спрямо нея от Н. И. И. домашно насилие.

Представено е копие от амбулаторен лист от 17.07.2023г. от първично посещение на молителката при СИМП д–р Н. К., с основна диагноза разстройство в адаптацията, анамнеза : преди няколко дни била нападната от близък с цел осъществяване на сексуален акт, през последните дни се чувствала много неспокойна и тревожна вследствие на преживяваното, страхувала се да излиза сама навън, страхувала се да стои сама вкъщи, не спяла и била много тревожна, излага се относно обективно състояние на молителката, че същата е спокойна психомоторно, контактна, трудно описва състоянието си, недиференцирана, без психотична симптоматика, с 1 разнородни фобийни преживявания, лабилна емоционално, лека дистимия по реактивен механизъм, нормобулична, критична.

Представени са писмени доказателства от ответната страна – копия от удостоверения за раждане , удостоверение за настоящ адрес, за установяване твърденията, че същият живее в условията на фактическо съжителство със свитеделката Р. Т. И., от което съжителство имат родени две деца.

Представени са копия от билети / позволително за сеч / за установяване обстоятелството, че ответника Н. И. на 13.07.2023г. е изпълнявал трудова дейност по товарене и разтоварване на дърва и извозването им с камиони.

Представено е свидетелство за съдимост на ответника, видно от което на същия е наложено административно наказание по реда на чл.78А НК.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели на страната на молителката и трима души свидетели на страната на ответника.

В своите показания пред съда свидетелят М. И. Г., без родство и дела със страните, излага, че от 7 години молителката живее при него на квартира заедно с дъщеря си, която е 14 годишна. Твърди, че на 13 – ти ответника е поискал полови отношения с молителката, с която били първи братовчеди, а тя не била съгласна.

Явства, че след случката И. не ходи вече в Девня, защото се страхува. Твърди, че молителката има стрес, от 5-6 месеца е неспокойна, вечерно време скача от леглото си и пие хапчета.

В своите изявления пред съда свидетелката И. И.а Г., майка на молителката, изалага, че на 13.07.2023 г. пътувала извън страната, когато дъщаря й се обадила и й се оплакала, че са я нападнали, ответникът спрял колата, майката и брата на жена му скочили да я бият. Счита, че това поведение е поради факта, че дъщеря й е подала жалба, затова жената на ответника скочила заедно с майка си и брат си й да се пери и да крещи на И. и да я обвинява. Твърди, че на рождения ден на ответника подали жалба в полицията заради негови искания да я насили, когато размахвал презервативи пред нея. Излага, че молителката преживяла това много тежко, защото са братовчеди. Твърди, че не е присъствала, когато Н. е предлагал сексуален контакт на дъщеря й. Излага, че знае, че и насрещната страна също е подала жалба.

В своите изявления пред съда свидетелката Р. Т. И., която живее в условията на фактическо съжителство с ответника, излага, че на 13-ти в 10.30 ч. се срещнала случайно с И. и тя казала, че съпруга й е блудствал с нея. Явства, че отговорила на молителката, като й казала да престане да го клевети, няма как да направи това и ще отиде в полицията, да подаде жалба срещу нея. Твърди, че по - късно същия ден около 21 часа заедно със своята майка,брат си и децата срещнала отново молителката на улицата. Явства, че майка й искала да говори с нея и да я пита, защо ги тормози. Излага, че когато майка й говорела с нея, И. започнала да вика и децата да пищят. Твърди, че съпруга й слязъл от колата и казал на молителката : спри да стресираш жена ми и децата ми. Излага, че пред нея мъжа й не предлагал сексуални контакти, не е споделял, да има връзка с И..

В своите изявления пред съда свидетелката В. Г. Т., майка на свидетелката Р. И., излага, че на 13.07.2023 г. дъщеря й се обадила по телефона, плачейки и казала, че е обезпокоена, че някаква жена я заплашвала. Явства, че по-късно отишла да вземе мляко за децата с малкия си син и внука си и дъщеря й, която й показала молителката. Явства, че поискала да говори с молителката, като я питала, какъв й е проблема, да плаши децата и дъщеря й. Твърди, че молителката била готова да се разплаче и не казала нищо. Излага, че Н. слязъл от колата и й казал, да престане, да притеснява жена му. Твърди, че нищо друго не се случило на въпросната вечер, посъветвала дъщеря си да се разминават, като се засичат, едната да ходи на единия тротоар, а другата на другия. Излага, че на следващия ден те са ходили и са пуснали жалба. Явства, че Н. бил много кротък, той и дъщеря й не са се карали за 10 години.

В своиге изявления пред съда свидетелят М. С. И., без родство и дела със страните, излага, че работи заедно с огветника и го познава от 18 години. Твърди , че имат приятелски отношения, ответника живее под него.

Излага, че познава Николоя като много добър човек. Явства, че е виждал И. 2-3 пъти на магазина. Твърди, че Н. не му е споделя, че я харесва, напротив той държи на семейството си и от работа си отива направо у дома си.

В своето експертно заключение по назначената от съда съдебно психологична експертиза вещото лице Г. М. излага, че молителката е жена на 44 години, с четвъртокласно образование , получено на по-късни години по линия на курс от Бюрото по труда, самотен родител, произхождаща от семейство с нарушени вътрешни 2 граници и отношения През последните две години е загубила брат и баба - последната най-доверен за нея човек.

Пострадала е ръката й, което е довело до Решение на ТЕЛК за нетрудоспособност с 76% -инвалидност за следващите три години и неспособност да работи - всички стресогенни събития , които обуславят криза в живота на личността и дезадаптация в широк смисъл, в която тя реагира с присъщите й личностни качества преди всичко - сензитивност, болестна мнителност и склонност към формиране на идеи за отношение от свръхценни до налудни, на моменти - декомпенсация.Състоянието й се обуславя от комплекс от фактори, които поотделно и заедно могат да доведат да Разстройстно в адаптацията. Всички обвинение се повтарят от свидетелите й с малки разминавания и неточности, но всъщност няма очевидец и нищо не се е случило. След среща и изслушване на обвинения Н. И. и съжителката му/с деца, без брак от 10 години/ и многостранно изследване на ищцата вещото лице установило, че обвиненият и неговата жена са с нормален интелект, напълно адекватни, с ясни цели и структура на живота. Жената е болна от ЗД и всеки стрес й е противопоказан. Твърдяната от ищцата не отговаря на тяхната ценностна система и обичайно поведение. Ищцата смесва събития от минало и настояще. Самата тя е с нисък интелект - първа към втора степен под нормата. Тестовите резултати варират при различните методики; Тя притежава слаби диференциращи способности. Всички свидетели повтарят казаното от И. Р., но това не корелира с реалността. Тя интерпрепира неутрални факти себеотносно и егоцентрично. Страда от това, че е сам родител, финансово притеснена, че не може да работи. Кумулирала е конфликтен потенциал. Като личностни особености в профила по MMPI на преден план са „психотичните скали“. В нито един от приложените тестове няма данни в подкрепа на травматизъм, изводим от твърдяното „нападение“. Не се установява симптоматика, която да е свързана с него. В изследването освидетелстваната трудно разбира социални ситуации и собствената роля в тях.

Реагира сензитивно поради нисък капацитет за разбиране.С лекота нагажда изказванията си под форма на оправдаване на собствени постъпки.Внушаема е и лесно се подвежда. Не е установен травматизъм с характер на твърдяния от ищцата. Състоянието й се обуславя от комплексни фактори.

Съдът приема молбата за допустима, доколкото молителката и ответника са роднини по съребрена линия от 4 – та степен видно от представените по делото писмени доказателства - удостоверение за раждане на молителката, удостоверение за съпруга и родствени връзки на бащата на молителката и справка в НБДН за родствени връзки на ответника, което обстоятелство не се оспорва от страните. Следователно молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3, т.6 от ЗЗДН , като в същата се излагат факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна по следните съображения :

В подкрепа на своите твърдения за осъществено домашно насилие молителката ангажира гласни доказателства и представи декларация по чл. 9 ЗЗДН и амбулаторен лист за преглед от специалист. Нито един от свидетелите на молителката обаче не е бил очевидец на контактите й с ответника и същите просто препредават информация, която им е била споделена от молителката. Видно от експертното заключение на вещото лице Г. М. и от представения амбулаторен лист за преглед при д – р Ковачева налице е разстройство в адаптацията на молителката, но не може да се приеме, че същото е в пряка връзка с твърдяното домашно насилие. Декларацията по чл.9 ЗЗДН се ползва с доказателствена сила и обвързва съда, само и единствено при липса на представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани други доказателства по делото, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. За казуса ответната страна проведе успешно насрещно доказване, което разколеба доказателствената сила на декларацията по чл. 9 ЗЗДН. Не се установи такова поведение на ответника спрямо молителката, което да бъде целенасочено спрямо нея, да бъде окачествено като непристойно и което да е било осъществявано през продължителен период от време. Свидетелите на страните в своите показания пред съда изнасят за подадени жалби от всяка една от страните против насрещната страна, което вероятно е довело до конфликтни отношения помежду им. Съдът не споделя и становището на процесуалния представителн на молителката, че е налице домашно насилие вследствие поведението на семейството на ответника спрямо молителката на 13.07.2023г. Дори и да се приемат в тази им част показанията на свидетелката И. И. Г., която не е била очевидец на случилото се между дъщеря й и семейството на ответника на 13.07.2023г, не всяко едно каране и конфликт, съпроводени с повишаване на тон, следва да бъдат възприети като акт на домашно насилие.