Определение № 861 от 26.02.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 861

Пазарджик, 26.02.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от съдията Дияна Златева-Найденова административно дело № 211/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Делото е образувано по жалба на А. Г. С., чрез адв. П., против Заповед 8121К-4632/16.02.2026 на Министъра на вътрешните работи, с която А. Г. С. е преназначен на изпълнителска длъжност полицейски инспектор V Степен (ПК) в група „Охранителна полиция“ към РУ – Провадия към ОД на МВР – Варна.

В жалбата е инкорпорирано искане за спиране изпълнението на заповедта на основание чл. 166 от АПК.

С Молба вх. № 1853/26.02.2026 г. по делото е представена административната преписка по издаване на оспорения акт.

За да обоснове искането за спиране на изпълнението на заповедта молителят е посочил, че живее в [населено място]. Жената, с която живее на семейни начала от повече от 20 години е диагностицирана с раково заболяване и неговото присъствие за осъществяване на грижа наблизо е необходимо. Посочва също, че в [населено място] има и възрастни родители, които също ежедневно се нуждаят от неговата помощ. В доказателство на твърденията си представя Епикриза от Клиника по лъчелечение, Епикриза от отделение по Медицинска онкология и копие от лична карта, установяваща постоянен адрес на жената, с която жалбоподателят живее на семейни начала, идентичен с този на жалбоподателя Съдът, като взе предвид жалбата и събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съответно чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК.

В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

За да се произнесе по искането за спиране на действието на оспорената заповед, съдът съобрази следното: Оспорената заповед има характер на индивидуален административен акт и засяга неблагоприятно правата и интересите на жалбоподателя. С обжалвания акт жалбоподателят е преназначен на изпълнителска длъжност полицейски инспектор V Степен (ПК) в група „Охранителна полиция“ към РУ – Провадия към ОД на МВР – Варна, на основание чл. 158, т. 5 от ЗМВР. Съгласно посочената норма Министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството преназначава държавните служители от висши ръководни и ръководни длъжности на изпълнителски длъжности.

Законодателят не е предвидил и придал на актове от вида на процесния (за преназначаване на служител) предварително изпълнение по силата на закона. В заповедта липсва и изрично разпореждане по реда на чл. 60 от АПК за предварително изпълнение на заповедта, със съответните мотиви за това. Поради това и с подаване на жалбата се спира изпълнението на заповедта.

За изчерпателност следва да се посочи, че в чл. 165, ал. 6 от ЗМВР законодателят наистина е предвидил, че обжалването на заповедта за временно преназначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост не спира изпълнението, което обаче е друг вид преназначаване – само в конкретно определени случаи по чл. 165 от ЗМВР и само за временно преназначаване по служебна необходимост. Тази разпоредба е поместена и в съвсем друг раздел на ЗМВР - Раздел IV, Преминаване на държавната служба. Аналогично правило е въведено и с чл. 211 от ЗМВР (Глава осма, Дисциплинарна отговорност), касаещ обжалване на заповеди за дисциплинарни наказания и временно отстраняване от длъжност, на които също е придадено предварително изпълнение по силата на закона.

Процесната заповед обаче е издадена съгласно чл. 158, т. 5 от ЗМВР и касае трайно преназначаване, като е част от Раздел III, Назначаване на държавна служба от Глава седма, Служители на МВР от ЗМВР.

Тоест в случая с подаването на жалбата до съда настъпва нейният суспензивен ефект, който препятства възможността за изпълнение на заповедта, до приключване на спора за законосъобразността й. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, в него липсва изрично разпореждане на органа за допускане на предварително изпълнение. Не се установява и да е допуснато предварителното му изпълнение по силата на закон. Поради това, приложение ще намери разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от АПК, съобразно която оспорването спира изпълнението на административния акт. При това положение искането по чл. 166, ал. 4 от АПК е лишено от предмет и следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо.

В горния смисъл например Определение № 4355 от 09.05.2022 г. по адм. д. № 3908 / 2022 г. на Върховен административен съд.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А. Г. С., чрез адв. П. за спиране изпълнението на Заповед 8121К-4632/16.02.2026 на Министъра на вътрешните работи, с която А. Г. С. е преназначен на изпълнителска длъжност полицейски инспектор V Степен (ПК) в група „Охранителна полиция“ към РУ – Провадия при ОД на МВР – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване на страните пред Върховния административен съд.

Съдия: