Решение № 519 от 22.06.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 2876/2024
- Вид
- Решение № 519
- Подписан
- 22.06.2026
- Състав
- Стела Иванова Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 519 гр. Добрич, 22.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20243230102876 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град ****, **** срещу М. С. М. с ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати следните суми, прехвърлени на **** от **** с договор за цесия от 12.01.2024 г.:
-127.81 евро , представляваща главница по договор за паричен заем № **** от 19.01.2022 г. ,сключен между М. С. М. с ЕГН ********** и **** ,ведно със законната лихва от подаване на заявлението в производството по ч. гр.д. № 2049/2024 г. по описа на Добрички районен съд 03.07.2024г.до окончателното изплащане на сумата ;
- 18.84 евро , представляваща договорна лихва за периода 19.01.2022 г. - 19.11.2022 г.;
-198.94 евро – общ размер на неустойки по договора за паричен заем , формиран от сбора от неустойка по чл. 8 от договора 1 за кредит и по чл. 14 от Общите условия към договора за кредит .
Претендират се разноски .
В исковата молба се твърди, че между ответника и **** е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем №**** от 19.01.2022 г. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.Вземанията по договора за паричен заем са били прехвърлени от **** на ищеца с договор за цесия от 12.01.2024 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба .
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба с вх. № ****/27.06.2025г. от ответника чрез назначения особен представител .
Оспорва да е налице валидно учредена представителна власт на пълномощника на ищцовото дружество .
Оспорва основателността на предявените искове.
Оспорва договорът за кредит да е подписан от лице , упълномощено да представлява кредитора .
Оспорва кредиторът да притежва лиценз за упражняване на кредитна дейност.
Навежда възражение за недействителност на клаузата за неустойка ,уговорена при непредоставяне от длъжника на обезпечение по кредита .
На следващо място прави възражение ,че невключването на уговорената неустойка при непредставяне на обезпечение в годиншия процент на разходите по кредита и горното съставлява заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, опредЕ. с постановление на Министерския съвет, тъй като ако ГПР са били 2 включени и разходите з а неустойка, същият неминуемо е щял да надвиши максимално допустимия предел по смисъла на чл.19, ал.4 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл.19, ал.1 от ЗПК нищожност на клаузата, надвишаваща размера по ал.4.
Излага още ,че лихвеният процент по кредита и ГПР са посочени единствено като абсолютни стойности и не е разписана ясна методика за формирането им съгласно разпоредбите на ЗПК.
Оспорва клаузата на чл.3, ал.7 от договора за паричен заем, в която е посочено, че месечният лихвен процент е в размер на 3.33%, което налагало извода , че на годишна база лихвеният процент е 39,96%. Тази клауза отново противоречала чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.
79 ал. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД .
Установява се, че на 19.01.2022 г. между "**** (заемодател), от една страна и М. С. М. с ЕГН ********** от друга е подписан договор за паричен заем № №****.Предоставена е сума в размер на 357.90 евро . Установява се, че на 12.01.2024 г. между "****, в качеството му на "продавач" /"цедент"/, и ищеца "****, в качеството му на "купувач" /"цесионер"/, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания включващ и вземането по процесния договор за паричен заем /под № 2783 от Приложение № 1/12.01.2024 г. към договор за продажба на парични вземания. Представено е потвърждение от "**** по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за така извършената цесия.Съгласно представено пълномощно от 12.01.2024 г., цедентът "**** е упълномощил цесионера - ищец по делото, да уведоми от името на първия всички длъжници по всички вземания на дружеството, които последното е цедирало /прехвърлило/, съгласно 3 договора за цесия, сключен на 12.01.2024 г.С оглед на това, дружеството-ищец "**** е изпратило уведомително писмо до ответника за извършената цесия и за размера на задължението му, както и че негов кредитор вече е това дружество, връчено надлежно в срока по чл. 131 от ГПК с преписа на исковата молба.
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между "**** като заемодател и ответника, като заемател в резултат на сключения между тях договор за паричен заем №****/19.01.2022г., по силата на който заемодателят е предоставил на ответника паричен заем в размер на сумата 357.90 евро, а той се е задължил да го върне.Това вземане е прехвърлено по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г. в полза на "****, като последният има всички права на кредитор.Ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия с факта на полученото в хода на делото уведомление за прехвърляне на вземания.Уведомлението за извършената цесия се установи, че е отправено от новия кредитор,в качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Договорът за паричен заем има характер на договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на 4 потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
Според чл. 11 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа изрично изброени реквизити, сред които годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/.Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Разпоредбата е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е спазено това изискване. В процесния договор липсва ясно разписана методика, за това как се формира ГПР.
Не са разписани кои точно разходи и тяхната стойност са формирали годишното оскъпяване на кредита. Посочена е само абсолютната стойност на ГПР 48.190%..Необходимо е на ясен и разбираем език, да са посочени всички данни послужили за изчисляване на ГПР.
В процесния казус бланкетното посочване
5 единствено на крайния размер на ГПР лишава потребителя от възможност да разбере кои компоненти влизат в него и дали те съответстват на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето –чл.22 от ЗПК.
С оглед на на гореизложеното доколкото липсва яснота относно компонентите, така и математическия алгоритъм, по който се формирал ГПР, процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр.чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
В договора се съдържа задължение за заемателя да заплати неустойка на кредитора в размер на 314.70 евро , в случай че не предостави уговореното в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на определените от кредитора условия. В Общите условия към договора се съдържа и още едно задължение за еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница.При съобразяване посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, съдът счита, че при изчисляването му не са включени разходите за заплащане на така уговорената неустойка, тъй като в договора не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в ГПР и как е формиран същият. В ГПР по договора не са включени вноските, представляващи разсрочена неустойка по чл. 8 от договора за заем при липса на обезпечение. Наред с това се установи, че в Общите условия към договора се съдържа и още едно задължение за еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница.Съдът счита, че разходите по заплащане на неустойка е следвало да се включат в ГПР по кредита.
Фактът на невключването им съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти 6 размера на законната лихва по просрочени задължения, опредЕ. с постановление на Министерския съвет, т. е. ако в ГПР бяха включени и разходите за неустойка, същият неминуемо ще надвиши максимално допустимия предел по смисъла на чл. 19 ал. 4 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 19 ал. 5 от ЗПК - нищожност на клаузата, надвишаваща размера по ал. 4.
Вещото лице Е. Й. установява в заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза ,че годишния процент на разходите е в размер на 48,19%. В случай,че сумите по клаузата за неустойка по чл.8 и чл.14 от договора се включи в разходите,ГПр ще е 136,75%.
Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания .
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен, като за недействителността съдът следи и служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Липсата на всяко едно от посочените императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.С оглед направения по-горе извод, че при сключването на договора за кредит не е спазено императивно изискване на ЗПК относно съдържанието на ГПР, при което договорът се явява недействителен, съдът приема, че по същия се дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита.