Решение № 17809 от 17.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17809 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110155461 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ********** АД срещу „************“ АД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 2 727.45 евро /евровата равностойност на 5 334.42 лв./ – регресно вземане по щета № 240*********, включващо изплатеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите по лек автомобил марка „********“, с рег. № *******, причинени от ПТП, настъпило на 15.03.2024 г. на АМ „******“ – на 175 км. в посока гр. ******, и обичайните разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва за периода от 17.12.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по застраховка „Автокаско“ между него и собственика на лек автомобил марка „********“, с рег. № *******. Излага, че на 15.03.2024 г. на АМ „******“ – на 175 км. в посока гр. ******, е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на товарен автомобил марка „*******“, с рег. № ********, който се движел с несъобразена скорост и ударил лек автомобил марка „********“, с рег. № *******, при което му причинил увреждания. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № 240*********, по която щетата е определена като тотална и е изплатена сума в общ размер на 5 319.42 лв. /4 838.40 лв. – застрахователно обезщетение, и 481.02 лв. – транспортни разходи/, за което са сторени обичайни разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че към процесната дата по отношение на товарен автомобил марка „*******“, с рег. № ********, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при него.

Признава, че лек автомобил марка „********“, с рег. № *******, към процесната дата е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, както и плащането от ищеца на застрахователно обезщетение в претендирания размер. Оспорва настъпването на процесното 1

ПТП при посочените от ищеца участници и механизъм. Акцентира, че Констативният протокол за ПТП с пострадали лица и Уведомлението за щета са частни документи и нямат доказателствена сила. Твърди, че застрахованият при него товарен автомобил се е движел с разрешена скорост, която е била съобразена с пътната обстановка и метеорологичните условия. Възразява, че произшествието е причинено от водача на лек автомобил марка „********“, с рег. № *******, който в нарушение на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП се е движел с твърде ниска скорост и без включени аварийни светлини, поради което лекият автомобил е бил застигнат от товарния автомобил, чийто водач е бил лишен от възможност да предприеме безопасно спиране, с което да предотврати настъпването на ПТП. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и щетите по лек автомобил марка „********“, с рег. № *******, като счита, че не всички са причинени при това произшествие. Оспорва заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишено по размер, като счита, че то не съответства на стойността на увредените авточасти и детайли съгласно Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. и Приложение № 1-6, нито на средните пазарни цени към датата на настъпване на ПТП. Възразява, че при определяне на застрахователното обезщетение не е взета предвид остатъчната стойност на частите на лек автомобил марка „********“, с рег. № *******. Релевира възражение за съпричиняване на ПТП и на вредите от водача на застрахования при ищеца автомобил при горните твърдения, като счита, че приносът му е поне 50 %. Моли за отхвърляне на иска, а евентуално – за намаляване на дължимото обезщетение поради прекомерност и съпричиняване. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да установи следните факти: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в твърдения размер за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, настъпило на на 15.03.2024 г. на АМ „******“ – на 175 км. в посока гр. ******, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото към датата на събитието е съществувала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника.

В случая с Определение № 7356/20.02.2026 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „********“, с рег. № *******; наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по задължителна 2 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за товарен автомобил марка „*******“, с рег. № ********; заплащането от ищеца на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 240********* във връзка с процесното ПТП в общ размер на 5 319.42 лв., за определянето на което е сторил обичайни разноски в размер на 15 лв.

Страните спорят относно механизма на ПТП и относно това поведението на кой от водачите е довело до неговото настъпване. Относими към тези въпроси са събраните гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите А. и И., Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“, АУАН серия GA, № ********3/16.03.2024 г., НП № 24-0375-000254/10.04.2024 г. и заключението на съдебноавтотехническата експертиза.

Свид. А. – водач на лек автомобил марка „********“, разказва, че процесното ПТП настъпило на магистралата от София за ******. Преди това в участъка между ***** и ******* спукал гума и тя била сменена с резервна гума тип „патерица“, официално препоръчаната скорост за движението с която била 90 км./ч., но препоръките на хората от гумаджийницата били да се движи с 60 км./ч. Тъй като не искал да пътува от ***** до ****** в продължение на 2 часа, разговарял с баща си, който го уверил, че ако кара с около 80 км./ч., не би трябвало да има проблем, поради което продължил движението си в дясна лента с по-малко от 80 км./ч., без да пуска аварийни светлини. Регулярно поглеждал в огледалото за задно виждане, но не видял доближаването на ТИР. Въпреки това на 175 км. от магистралата ТИР, управляван от другия свидетел, ударил колата му отзад, при което колата се вдигнала с предницата нагоре и ударила друга кола, след което спряла в аварийната лента. При ПТП двама пътника в неговия автомобил пострадали. Веднага уведомили органите на МВР, които пристигнали и изготвили протокол, като с другия водач нямало спор за вината.

Свид. И. – водач на влекач марка „*******“, разказва, че процесното ПТП настъпило на магистралата за ****** вечерта около 11 – 12 часа. Той управлявал натоварена 40-тонна композиция от влекач и полуремарке, като пътувал за Сливен. Докато я управлявал на темпомат със скорост 90 км./ч., на прав участък видял в далечината напред – на около 300 метра, управляваната от другия свидетел кола марка „******“, която се движела в същата /дясната/ лента за движение без аварийни светлини. От момента, в който я възприел, до момента на удара други автомобили не са влизали между тях, а свидетелят през цялото време наблюдавал движението, но не разбрал, че тя се движи прекалено бавно, и не очаквал, че ще я настигне бързо. Когато я настигнал на по-малко от 30 – 40 метра разстояние, вече разбрал, че има опасност да се блъсне в нея, но в този момент вече нямал достатъчно време за реакция. Не можел да се отклони наляво или надясно, защото от лявата страна минавали коли, които ги изпреварвали, а и такова отклонение при натоварен камион можело да доведе до по-лошо. Затова натиснал спирачките, но въпреки че пътят бил сух, успял да намали скоростта си само до 60 – 70 км./ч. – управляваната от него товарна композиция поради теглото си не можела да спре толкова бързо. В крайна сметка настъпило ПТП, при което с предницата на камиона свид. И. ударил колата отзад, а след удара колата дала откат напред, но водачът й успял да я овладее, отбил и спрял. В колата имало няколко момчета, които били видимо добре – без тежки телесни повреди, а шофьорът й му казал, че пътуват за ******, но на ***** спукали гума, сложили резервната гума и понеже се притеснявали, карали с 40 км./ч., макар на гумата да пишело, че може да се движат с 80 км./ч. На място пристигнали органите на МВР и съставили на И. акт за неспазване на дистанция. Той се подписал на протокол. Нямало спор за вината.

Съдът намира, че показанията на двамата свидетели в по-голямата си част хармонират помежду си и се допълват взаимно, като противоречие е налице единствено по въпросите с каква скорост свид. А. е управлявал лекия автомобил марка „********“ 3 непосредствено преди настъпването на ПТП и дали след удара той е успял да го овладее или е настъпил удар с трето МПС. По тези въпроси съдът се доверява на показанията на свид. А., защото те са добросъвестно дадени, логични и вътрешно непротиворечиви, корелират с документите по административно-наказателната преписка и с Уведомлението за щета, както и намират експертна опора в заключението на САТЕ, респ. в тази част не кредитира показанията на свид. И.. В тази връзка следва да се посочи, че макар Констативният протокол за ПТП с пострадали лица и Уведомлението за щета да нямат материална доказателствена сила по въпроса за механизма на ПТП /длъжностното лице, съставило Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, не е възприело непосредствено факти, свързани с механизма на настъпването на ПТП, тъй като органите на МВР са уведомени и пристигнали на местопроизшествието след настъпването на събитието, а участващите в ПТП водачи не са подписали протокола; Уведомлението за щета е частен свидетелстващ документ/, те не могат да бъдат безпричинно игнорирани, а в случая не е налице основание съдът да не им се довери. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че свид. И. е подписал съставения му акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който му е издадено наказателно постановление, влязло в законна сила, без да изложи каквито и да е възражения, включително без да посочи, че удареният от него лек автомобил се е движил с прекалено ниска скорост. Ето защо при съвкупната преценка на доказателствата по делото показанията на свид. А. съдът възприема като изцяло достоверни, а тези на свид. И. кредитира във всички други части без заявеното, че пред него А. казал, че е управлявал лек автомобил марка „******“ с 40 км./ч., което според съда е израз на явния му стремеж да омаловажи поведението си като причина за настъпване на произшествието, както без казаното от И., че след удара на камиона в колата на А. последният я овладял и спрял.