Определение № 310 от 09.10.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. Перник, 09.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Частно наказателно дело № 20231700200503 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.68, ал.6, вр. ал.5 НПК.

Постъпила е молба от А. Г. и Б. Г. чрез адв.К., като техен защитник с която се иска отмяна на постановената по отношение на двамата забрана за напускане на страната от ОП Перник по ДП 90/21 по описа на ОД МВР Перник. Обстоятелствата по жалбите на двамата са идентични, поради което доводите на съда следва да се отнасят в еднаква степен и за двамата.

Пернишки окръжен съд, след като взе предвид мотивите по направеното искане и събраните по делото доказателства, намери следното:

С постановление от 19.07.2023 г. постановено по досъдебно производство /ДП/ № 90/2021 г. на ОД МВР А. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3 предл.второ т.2 вр.ал.2 НК.

С постановление от 21.07.2023 г. наблюдаващия прокурор при ОП Перник забранил на този обвиняем да напуска пределите на Република България. Като мотив за тази забрана в постановлението е посочено, че доколкото посоченото лице притежава качеството „обвиняем“ и е привлечен за тежко умишлено престъпление, а същевременно мярка за неотклонение по отношение на него не е взета, то налице е реална възможност той да осуети реализиране на наказателната отговорност спрямо себе си.

Обжалваното постановление /дата на постановяване и мотиви/ и процесуално качество по отношение на Б. Г. е идентично.

Разпоредбата на чл.68, ал.1 НПК предвижда, като формално основание за налагане забрана на обвиняем да напуска пределите на страната, привличането му като такъв за тежко умишлено престъпление или престъпление с което е причинена смърт. В алинея 6 на същия текст е предвидена възможността тази забрана да бъде отменена ако не 1 съществува опасност обвиняемия да се укрие извън страната. Следователно това е и отправния критерий който следва да се вземе предвид при преценка основателността на искането по чл.68, ал.6 НПК.

В конкретния случай обвиняемите търпят ограничението за период от два месеца и половина. Това обстоятелството е относимо, доколкото продължителността на периода на прилаганото ограничение налага да се установи дали значими фактори оправдават съществуването му в аспекта на неговата пропорционалност. Такива фактори се явяват всички възможни, сочещи на реална опасност от укриване на обвиняемия в чужбина и налагащи по тази причина защитата на действителния обществен интерес, надделяващ над правото на свободното придвижване, гарантирано и на наднационално равнище с разпоредбата на чл.2 от Протокол № 4 към ЕКПЧ.

Настоящият съд отбелязва принципното си виждане, че забраната за напускане на пределите на страната поначало не представлява самоцелно ограничение, насочено към препятстване на свободното придвижване на изправения пред правосъдието. Легитимната й цел е да попречи на обвиняемия/подсъдимия да се укрие в чужбина и така да осуети приключването на водното срещу него наказателно производство. Затова всякога е нужно да се прецени внимателно балансът между преследваната цел и защитеното право на всеки субект, който не е лишен от свобода и спрямо когото не е взета мярка за неотклонение, ограничаваща свободата му, да се придвижва свободно.

По делото няма данни, а и в жалбите не се сочи обвиняемите да имат трайни обвързаности в България– притежавано имущество, семейство, трудова и/или социална заетост. Единствено се твърди, че двамата са с постоянен адрес, какъвто обаче са задължени да имат всички български граждани.

Обвиняемият А. Г. е осъждан, а Б. Г. е неосъждан. По отношение на двамата е взета мярка за неотклонение парична гаранция.

При тези данни- незначителен период на продължаваща мярка по чл.68 НПК, липса на данни за семейна, имотна, трудова и/или социална ангажираност и статус за съдимост настоящия съд намира, че частните жалби са неоснователни.

В обобщение от изнесеното съдът приема, че забраната за напускане на пределите на страната, наложена на обвиняемите с оглед на конкретните данни за тях и тежестта на обвинението понастоящем не се явява прекомерно ограничение, надхвърлящо легитимните цели, заложени в същината на мярката за процесуална принуда. Същевременно следва да се отбележи и това, че ограничението по чл.68, ал.1 НПК не е абсолютно, а във всеки един момент прокурора може да разреши на обвиняемите напускане пределите на Република България за конкретна нужда.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

Оставя без уважение частните жалби на Б. С. Г. ЕГН********** и А. С. Г. с ЕГН********** за отменяване на постановления от 21.07.2023 г. с които наблюдаващия прокурор при ОП Перник по ДП 90/21 г. на ОД МВР Перник е забранил на тези обвиняеми да напускат пределите на Република България.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3