Определение № 717 от 21.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 717 гр. Благоевград, 20.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20231200500443 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал.

1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „***“ ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С., Я К Ч - управители, чрез пълномощника юрисконсулт

Г.С.-К. срещу

Разпореждане № 390/31.03.2023 г.. на Районен съд –Гоце Делчев, постановено по ч. гр. д. № 286 по описа на съда за 2023 г., с което първоинстанционният съд частично е отхвърлил подаденото заявление на „***” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Ф. Х. М., за вземанията за законна лихва над размера от 66.25 лева до пълния претендиран от 144.06 лева, дължима от 10.03.2022г. - датата на изтичане на погасителни план до 29.03.2023г. и лихва за забава над размера от 50.67 лева до пълния претендиран от 153.02 лева, дължима от 11.05.2021г. - датата на изпадане на длъжника в забава до 10.03.2022г. - датата на изтичане на погасителния план.

В жалбата се твърди, че разпореждането на първоинстанционния съд в тази му част е неправилно и необосновано. Отправя искане, съдът да го отмени, като вместо него постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваното вземане от „***“ ЕООД, претендирано със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Желае да бъдат присъдени разноски в размер на 15 лева за заплатената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

1

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК , във връзка с чл. 260, т. 1 , 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК , въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта – в обжалваната му част. Ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Подадено заявление е касаело вземане за обща сума от 1653.41 лева, конкретизирано по следния начин: а) размер и валута: 1356.33 лева.

Паричното вземане включва:

- неплатена главница в размер на 600 лева;

- неплатено договорно възнаграждение в размер на 126.33 лева, дължимо за периода от 10.05.2021г. до 10.03.2022 г.;

- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 180 лева, дължимо до 10.03.2022 г.;

- неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 420, дължимо до 10.03.2022 г.;

- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 25.05.2021 г.; б) лихва: 153.02 лева - лихва за забава от 11.05.2021 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 10.03.2022г.

Законна лихва:

В размер на 144.06 лева, дължима от 10.03.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2023 г.

От датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.

Отбелязано е, че за периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП. в) уточнено е, че паричното вземане, представлява неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № 40005767772 от 09.04.2021 г.

С обжалваното разпореждане, РС отхвърлил като неоснователно заявлението от „***“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,, гр. София за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК и издаване на изпълнителен лист 2 срещу Ф. Х. М., ЕГН **********: за сумата от 180.00 лева за неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст, дължимо до 10.03.2022 г., за сумата в размер на 420.00 лева за неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 10.03.2022 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 25.05.2021 г., за сума над размера от 50.67 лева за лихва за забава от 11.05.2021 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 10.03.2022 г. и за сума над размера от 66.25 лева за законна лихва, дължима от 10.03.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2023 г., както и за заплащане държавна такса над сумата от 25.00 лева и на юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50 лева.

Разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за останалите претендирани суми по договора за кредит, както и за държавна такса от 25 лева и за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 50 лева.

Такава заповед е издадена и съдът е разпоредил длъжникът Ф. Х. М. да заплати на кредитора "***" ЕООД, следните суми: неплатена главница в размер на 600 (шестстотин) лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 126.33 (сто двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки) лева, дължимо за периода от 10.05.2021 г. до 10.03.2022 г.; лихва за забава в размер на 50.67 (петдесет лева и шестдесет и седем стотинки) лева, дължима от 11.05.2021 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 10.03.2022г., законна лихва в размер на 66.25 (шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) лева, дължима от 10.03.2022 г. до 29.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението - 30.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски - държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева и 50 (петдесет) лева за възнаграждение за процесуално представителство.

Съдът е посочил, че вземането произтича от неизпълнение от страна длъжника на задължение по договор за потребителски кредит № 40003767772 от 09.04.2021 г., сключен между страните, с падеж на 10.03.2022 г.

Както се посочи вече, жалбоподателят атакува издаденото разпореждане в частта само, в която съдът е отхвърлил подаденото заявление на „***” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Ф. Х. М., за вземанията за: законна лихва над размера от 66.25 лева до пълния претендиран от 144.06 лева, дължима от 10.03.2022г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2023г. и лихва за забава над размера от 50.67 лева до пълния претендиран от 3

153.02 лева, дължима от 11.05.2021г. - датата на изпадане на длъжника в забава до 10.03.2022г. - датата на изтичане на погасителния план.

Първоинстанционният съд е обосновал този отказ с мотив, че: се дължи единствено законна лихва върху неплатената главница по кредита. В заявлението не били посочени поотделно претендираните законни лихви върху неплатената главница и върху възнагражденията за пакет допълнителни услуги и такси /които не се признават като дължими от заповедния съд/.

Посочил, че изчислена от съда чрез общодостъпния интернет калкулатор на електронната страница на НАП, законната лихва върху претендираната главница от 600.00 лева за периода от 11.05.2021 г. до 10.03.2022 г. е в размер на 50.67 лева, а за периода от 10.03.2022 до 29.03.2023 г. е в размер на 66.25 лева, в който размер искането следва да се уважи и да се отхвърли в останалата част като неоснователно.

Въззивният съд не констатира първоинстанционният съд да не се е съобразил с периодите, посочени в заявлението, с което е сезиран.

Действително не е направено от заявителя разграничението, сочено от районния съд, поради което и същият е направил свое изчисление за главницата. Съдът е присъдил и законна лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението - 30.03.2023 г. - до изплащане на вземането, поради което изложените с частната жалба съображения в тази насока са неоснователни по отношение на това вземане.

Развитите доводи с частната жалба могат да бъдат обсъждани в контекст на надлежно отправено искане към съда със заявлението, разграничено по отношение претендираната за заплащане законна лихва, касаеща главница и такава относно другите вземания, част от които са отказани.

Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото, на жалбоподателя не се следват разноски.

Така мотивиран, Окръжен съд-Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „***“ ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч. - управители, чрез пълномощника юрисконсулт Г.С.К. срещу Разпореждане № 390/31.03.2023 г.. на Районен съд –Гоце Делчев, постановено по ч. гр. д. № 286 по описа на съда за 2023 г., с което първоинстанционният съд частично е отхвърлил подаденото заявление на „***” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Ф. Х. М., за вземанията за законна лихва над размера от 66.25 лева до пълния претендиран от 144.06 лева, дължима от 10.03.2022г. - датата на изтичане на погасителни план до 29.03.2023г. и лихва за забава над размера 4 от 50.67 лева до пълния претендиран от 153.02 лева, дължима от 11.05.2021г.

- датата на изпадане на длъжника в забава до 10.03.2022г. - датата на изтичане на погасителния план.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5