Решение № 2225 от 31.10.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5284/2022
- Вид
- Решение № 2225
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 22.03.2024
- Състав
- ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 505 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2225 гр. Бургас, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120105284 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Ю. Г. Г. против ЗД „БУЛ ИНС” АД и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяните от нея неимуществени вреди – болки и страдания от причинените й телесни увреждания при ПТП от **** г., дължимо по договор за застраховка „****“, сключен между ответното дружество и виновния водач с полица ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска (съгласно направеното уточнение с молба от 05.10.2022 г.) до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че на **** г. около *** ч., на кръстовището между ул. **** и ул. **** водачът И. С.
В. при управление на лек автомобил „****“ с рег. № ***** при маневра „завой наляво“ не е пропуснал правомерно движещата се по пешеходна пътека тип „Зебра“ Ю. Г., като е допуснал ПТП, в резултат на което на ищцата е причинена травма – контузия, оток и кръвонасядане на ляво бедро с диаметър около 15 см, придружени със силни болки. Твърди се също така, че към датата на предявяването на иска ищцата все още не е била напълно възстановена и е продължавала да изпитва дискомфорт и спорадични болки при движение.
Заявено е, че освен претърпяните физически болки и страдания, у ищцата е налице й посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня и на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. Според ищцата причинените й увреждания са в пряка и непосредствена причинна връзка с противоправното деяние на водача И. В., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, поради което то следва да й заплати застрахователно обезщетение. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
1
Така предявеният иск е с правно основание чл. 505 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, като същият е допустим.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил иска по основание и по размер. Не е оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „******“ на автомобилистите за посочения в исковата молба лек автомобил. Твърди се обаче, че липсва деликт, като са оспорени твърденията на ищцата относно механизма на настъпването на процесното ПТП. Оспорено е наличието на противоправност и вина в поведението на водача на автомобила, като се твърди, че събитието е било случайно за водача и за него не е било обективно възможно да предвиди и да предотврати настъпването на вредите. При условие на евентуалност, а именно ако бъде установен фактът на противоправно поведение на водача на МПС, ответникът твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от пострадалата, която с поведението си е създала предпоставки и условия за настъпване на инцидента и вредите, тъй като е предприела пресичане на неустановено за целта място, навлязла е внезапно на пътното платно и не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост, с което е нарушила чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като поведението й е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносния резултат. На следващо място са оспорени твърденията на ищцата, че в резултат на процесното ПТП тя е претърпяла цитираните в исковата молба увреждания – по вид и степен, както и че те са довели до продължителни болки и страдания. Заявено е, че твърдяните увреждания, болки и страдания, както и продължителността на оздравителния процес се дължат на предходни заболявания или други събития, от които ищцата е пострадала преди процесното ПТП.
Оспорен е и размера на иска като силно завишен. Моли се искът да бъде отхвърлен, евентуално да бъде присъдено обезщетение в по-малък размер от поискания, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Направено е възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение, ако същото е в размер над минималния. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, но с писмени молби е заявено поддържане на отговора, ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на **** г. от Х. К. - *** по ПТП при ОДМВР-Бургас (посетил местопроизшествието), на горепосочената дата около *** ч., в гр. Б***, на кръстовището между ул. ***и ул. **** е настъпило ПТП, при което при завой наляво лек автомобил „****“ с рег. № ****, управляван от И. С. В., е ударил движещата се по пешеходна пътека тип „Зебра“ пешеходка Ю. Г. Г.. В протокола е отразено, че при произшествието на лекия автомобил са били причинени увреждания по предния капак, а на пешеходката е била причинена контузия на таза и лявото бедро.
Представено е и копие на Акт за установяване на административно нарушение от *** г., съставен на И. С. В. за това, че на същата дата като водач на лек автомобил „****“ с рег.
№ *** при извършване на завой наляво е допуснал ПТП с движещата се по пешеходна пътека тип „Зебра“ Ю. Г.. Така съставеният АУАН е бил връчен на нарушителя, като същият го е подписал без възражения. Впоследствие с Наказателно постановление № 220769-002458/17.10.2022 г., издадено от **** в Сектор ПП при ОДМВР- Бургас, на И. В. е била наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че при приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал преминаващия пешеходец, като в мотивната част на НП е посочено, че водачът на лекия автомобил е допуснал ПТП с преминаващата по пешеходната пътека Ю. Г. и същата е пострадала, като 2 са й били причинени увреждания, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на таза и лявото бедро. По делото липсват данни това наказателно постановление да е било обжалвано, поради което следва да се приеме, че е влязло в сила.
Видно от приложените Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от *** г. и Амбулаторен лист от *** г., както и от заключението по допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, при горепосоченото ПТП на ищцата е била нанесена травма на левия крак, без счупване, като й е била причинена болка, а в хода на оздравителния процес са се развили оток и хематом, констатирани на 12-тия ден след увреждането. Според вещото лице така причиненото на ищцата травматично увреждане е от бързопреходен тип и срокът за възстановяване от него е около един месец.
По делото са разпитани свидетелите Я. К. и И. В. (последният по делегация).
Св. К. заявява, че живее в съседна сграда на сградата, в която живее ищцата и я познава от десетина години. Твърди, че преди две години е видял ищцата да стои на пешеходна пътека без да пресича. Попитал я какво става и тя му обяснила, че е била ударена от кола на пешеходна пътека до *** в гр. Б*** и се страхува да пресече. Свидетелят й помогнал да пресече, като ищцата куцала и му се оплаквала, че има болки. Заявява, че около година след това ищцата се оплаквала и казала, че след катастрофата й се отключило някакво заболяване. Според свидетеля, ищцата куцала и изпитвала болки в продължение на 2-3 месеца, но страдала психически по-дълго време и често говорела за катастрофата.
Св. В. твърди, че на *** г. на кръстовището до **** в гр. Б***, при завой наляво е блъснал пешеходката Ю. Г., тъй като не я е видял. Според него в момента на произшествието се е движил с по-малко от 10 км/ч, тъй като преди това бил спрял, за да изчака преминаването на друг автомобил. Твърди, че е видял жената в момент, когато вече нямало как да спре и я блъснал леко, слязъл от колата и й казал да не става, но тя станала и се облегнала на спряла кола, като казала, че я боли леко кракът. Свидетелят заявява, че не е забелязал пешеходката да тича, докато е пресичала. Твърди, че не е могъл да предотврати ПТП, защото е видял пешеходката в последния момент, опитал се да спре, но не успял и я блъснал.
По делото е изготвена автотехническа експертиза, в заключение по която е посочено, че непосредствените причини за настъпване на произшествието са несъобразяване с пътните условия и трафика по време на навлизане в кръстовището от страна на водача на лекия автомобил И. В., като той е предприел навлизане в кръстовището непосредствено след преминаването на насрещно движещия се автомобил, без да се убеди, че трябва да пропусне и други участници в движението; същият не е успял да възприеме адекватно обстановката и останалите участници в движението, предвид малкия си стаж като водач; при преминаването насрещно движещият се автомобил временно е ограничил видимостта на водача В. към посоката, в която се е движил; при навлизане в кръстовището водачът на лекия автомобил не е съобразил скоростта си на движение, така че да може при необходимост да спре и да пропусне останалите участници в движението; водачът И. В. не е проявил внимание и предпазливост към уязвим участник в движението, какъвто е пешеходецът. По изчисления на вещото лице, при навлизането в кръстовището и в момента на удара лекият автомобил се е движил с посочената от св. В. скорост (по-малко от 10 км/ч), като тази скорост съответства и на причинените травми на пешеходката.
От представеното по делото копие на Застрахователна полица „*****“ № **** от *** г. е видно, че към датата на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „***“ с рег. № **** е била застрахована при ответното дружество.
По делото е представено копие на образуваната в „БУЛ ИНС“ АД щета № **** по повод на предявена от ищцата на *** г. претенция за заплащане на застрахователно 3 обезщетение за претърпяните от нея имуществени и неимуществени вреди при процесното ПТП от *** г. От тази преписка е видно, че ответното дружество е отказало да изплати на Ю. Г. застрахователно обезщетение с мотива, че не са представени безспорни доказателства за виновността за настъпване на ПТП на застрахования в дружеството водач.
При така ангажираните доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:
На първо място съдът намира за доказано по делото, че процесното ПТП е настъпило по вина на лицето И. С. В., в качеството му на водач на л.а. „****“ с рег. № ****, който при извършване на маневра „Завой наляво“ е нарушил задължението си по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, за което му е било наложено административно наказание с издаденото против него наказателно постановление. Вината на водача на лекия автомобил за настъпване на произшествието се установи както от представените по делото констативен протокол за ПТП, АУАН и НП, така и от дадените от св. И. В. показания и от изготвената по делото автотехническа експертиза, които безпротиворечиво сочат, че именно противоправните действия на водача на лекия автомобил са причина за настъпване на ПТПто, при което е пострадала ищцата. Съдът намира за неоснователни релевираните в отговора на ответника възражения, че събитието е било случайно за водача и за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите, евентуално че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, тъй като се установи, че ищцата Ю. Г. се е движила по пешеходна пътека тип „Зебра“ , т.е. пресичала е пътното платно на установено за целта място, без да са налице данни и доказателства тя да е навлязла внезапно на пътното платно. Поради това съдът намира, че преди извършването на маневрата „Завой наляво“ водачът на лекия автомобил е следвало не само да пропусне насрещно движещото се МПС, но да изчака преминаването и на движещата се по пешеходната пътека тип „Зебра“ пешеходка Ю. Г., като той не е изпълнил последното си задължение и в резултат на това е настъпило процесното ПТП.