Решение № 224 от 05.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Велико Търново, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20254100500318 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба с вх. № 4460/02.04.2025 от К. Г.

Г. – солидарен длъжник по изп. дело № 261/2024 г. по описа на ЧСИ Р.К. с рег.

№ 731 на КЧСИ срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение срещу имуществото на жалбоподателя, обективиран в Съобщение с изх. № 360/03.02.2025 г. по изп. дело № 261/2024 г.

В жалбата се излагат аргументи, че обжалваният отказ е недоказан, незаконосъобразен и неоснователен. Оспорва изложеното в обжалвания акт относно несъбиране на дълга или на част от него, тъй като изпълнителните действия не били доведени до заключителен етап. Твърди, че предприетите изпълнителни действия водят до преобезпечаване на вземането. Позовава се на разпоредбите на чл. 442а и чл. 443 ГПК, като предлага изпълнението да бъде насочено към недвижим имот в гр. София, собственост на единия от солидарните длъжници - „Кания“ ЕАД, чиято пазарна стойност е достатъчна, за да удовлетвори напълно взискателя. Аргументите, които излага в подкрепа на изложеното е, че процесният имот обезпечава както част от задължението на солидарния длъжник, която същият би дължал след реализиране на 1 регресните права на изпълнилия солидарен длъжник, така и част от задълженията на останалите солидарни длъжници. По тези съображения моли въззивния съд да отмени отказа на ЧСИ за прекратяване на принудителното изпълнение срещу имуществото на К. Г..

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано становище от взискателя „Елит Мес Минев – Родопа – В.Т.” ЕООД, в което посочва за неоснователна жалбата на длъжника. Заявява, че не са предприемани изпълнителни действия, които реално да засегнат имуществената сфера на длъжника, а само такива, които са насочени да обезпечат неговото имущество. На следващо място, счита жалбата за недопустима поради липсата на постановен изричен акт на отказ от ЧСИ, както и на законови основания за прекратяване на производството. В писмените възражения излага доводи и за неоснователност на жалбата. Изложените в тази насока доводи са, че наложените обезпечителни мерки са допустими, тъй като цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на взискателя. Освен това, сочи, че обезпечителните мерки са наложени върху секвестируемо имущество, както и че същите не са прекомерни. Оспорва искането на длъжника за насочване изпълнението върху недвижим имот, собственост на „Кания” АД.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител е приложил писмено становище към жалбата, в което е описал извършените процесуални действия по делото. Намира жалбата за недопустима, предвид изричното изброяване на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител.

Намира, че съдържанието на изп. дело не сочи наличието на нито едно от визираните в чл. 432 ГПК и чл. 433 ГПК обстоятелства, водещи до спиране или прекратяване на производството. Алтернативно сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като предприетите действия по обезпечаване на вземането са съобразени с разпоредбата на чл. 442 и сл. ГПК, както и с размера на задължението и всички данни и обстоятелства по делото.

Съдът, след като се запозна с предмета на жалбата и доводите, изложени в нея, като обсъди и анализира материалите по делото и като взе предвид становищата на страните, намира следното:

Производството по изп. дело № 261/2024 г. по описа на ЧСИ Р.К. е образувано на 23.12.2024 г. по искане на взискателя „Елит Мес Минев – Родопа – В.Т.” ЕООД срещу солидарните длъжници „Търново Риал Естейт“ 2

ЕООД, „Кепитъл Сити Пропърти“ ЕАД, „Кания“ ЕАД, К. Г. Г., Г. Г. Г. и Г. П.

Г.. Изпълнителното производство е започнато по изпълнителен лист от 16.12.2024 г., издаден от СГС по т.д. № 2396/2024 г. Като способ на принудително изпълнение в молбата за образуване взискателят изрично е посочил:

- за "Търново Риал Естейт" ЕООД - вписване на възбрани на недвижими имоти, подробно описани, находящи се в гр. Велико Търново и гр. Априлци и запор на банкови сметки в „Инвестбанк“ АД, „Юробанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД;

- за "Кепитьл Сити Пропърти" ЕАД - запор на вземания от "Кания" ЕАД и "Търново Риал Естейт" ЕООД;

- за К. Г. Г. - запор на вземания по договор за управление от "Кепитьл Сити Пропърти" ЕАД, запор на дружествен дял в капитала на "Априлци Енерджи" ЕООД, запор на 10 броя акции в капитала на "Кепитьл Сити Пропърти" ЕАД, запор на банкови сметки в „Инвестбанк“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД;

- за Г. Г. Г. - запор на дружествен дял в капитала на "Търново Риал Естейт" ЕООД.

Поискано е проучване на банкови сметки на "Кепитъл Сити Пропърти" ЕАД, "Кания" ЕАД и Г. П. Г..

На 22.01.2025 г. длъжникът К. Г. Г. е подала възражение до съдебния изпълнител с искане за вдигане на запора на 10 бр. обикновени поименни акции от капитала на „Кепитъл Сити Пропърти” ЕАД и насочване на изпълнението спрямо недвижим имот, находящ се в гр. София, собственост на солидарния длъжник „Кания” ЕАД.

С обжалваното съобщение с изх. № 360/03.02.2025 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението. Длъжникът е уведомен за издаденото съобщение на 11.02.2025 г., чрез пълномощника си адв. Д. Е., като на 25.02.2025 г. е подадена процесната жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С оглед изложеното, според настоящия съдебен състав отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение срещу 3 имущество на длъжника К. Г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника по чл. 442а ГПК за прекомерност на обезпечителните мерки и насочване изпълнението върху друго имущество – недвижим имот в гр.

София, собственост на „Кания” ЕАД е законосъобразен. С оглед постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, жалбата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество. Същата е подадена от надлежна страна - длъжник в изпълнителното производство, в законоустановения срок, срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и чл. 442а ГПК.

Предмет на обжалване е акт на съдебния изпълнител. Настоящият състав не може да се солидаризира с твърдението на взискателя, че жалбата е недопустима, поради липсата на постановен акт, доколкото предвид изискването за правните актове, които не са постановяват в открито съдебно заседание, каквото няма при съдебния изпълнител, а именно същите да са в писмена форма. В случая изискуемата форма е спазена, от което следва и наличието на правен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК, като условие за процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител в изпълнителния процес, е въведено изискване за съразмерност на предприетите от него изпълнителни способи и наложените във връзка с тяхното реализиране обезпечителни мерки от една страна, с размера на задължението от друга страна, като преценката за съразмерност е предоставена на съдебния изпълнител, който следва да отчете всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено, като при възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност вдига съответните обезпечителни мерки. Действията на съдебния изпълнител следва да са съразмерни - количествено и стойностно, с оглед целта на принудителното изпълнение - взискателят да се удовлетвори за вземането си. Поради това принудителната мярка трябва да е способна да осъществи тази цел, да й съответства, но без да е прекомерна и да засяга неоправдано правната сфера на длъжника.

4

Същевременно, както нееднократно е посочвано в практиката на ВКС, съдебният изпълнител поначало не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника. Единствено последният разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя начини на изпълнение. В случай, че съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен.

При действието на нормата на чл. 442а ГПК съдебният изпълнител може по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете "всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено". Съдебният изпълнител ще отговаря за вреди, когато те са произтекли от неправилното неуважаване на възражението на длъжника, така и когато в резултат на вдигане на мерките, някаква част от вземането на взискателя остане неудовлетворена. Затова, при преценката си за съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител, трябва да има предвид не само стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество (известна несъразмерност е допустима), но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното дело и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е посочил в чл.

442а ГПК.

В случая, жалбоподателят се позовава на допуснато от ЧСИ "преобезпечаване" предвид предприетите редица изпълнителни действия за събиране на дълга. Според длъжника взискателят може да бъде удовлетворен и с прилагането на един изпълнителен способ. Според настоящия съдебен състав, така индивидуализирано, нарушение на съразмерността на обезпечителните мерки не е осъществено, доколкото само броят на наложените обезпечителни мерки и размерът на вземането на взискателя не е обуславящо, за да се приеме, че е нарушена нормата на чл. 442а ГПК. Видно от материалите по делото е, че недвижимият имот, спрямо който длъжникът 5 желае единствено да бъде насочено изпълнението, е в степен на довършеност на груб строеж. Освен това има и предхождаща ипотека в полза на „СТАЛ 2007” ЕООД. За имота има и вписани възбрани в полза на ТД НАП София за задължения на „Кания” ЕАД. Освен това, направеното от длъжника предложение по реда на чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ подлежи на преценка от съдебния изпълнител, която от своя страна обаче не подлежи на съдебен контрол. На следващо място, необходимо е да се отбележи, че до момента, в който не се секвестира някакъв актив няма как нито страните по изпълнителното дело, нито съдебният изпълнител да знаят, че вземането по изпълнителния лист ще бъде изцяло или частично събрано.

Ето защо, в случая „преобезпечаване“ по смисъла на чл. 442а ГПК не е налице. Не са налице и предпоставките за прекратяване на принудителното изпълнение срещу имуществото на К. Г. Г..

По изложените съображения, настоящият състав приема жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 665/25.02.2025 г. от длъжника К. Г. Г., представлявана от адв. Д. Е. по изп. дело № 20247310400261 по описа на ЧСИ Р.К., с рег. № 731 на КЧСИ, с район на действие ОС – Велико Търново против отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение срещу имуществото на жалбоподателя, обективиран в Съобщение с изх. № 360/03.02.2025 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6