Решение № 294 от 12.08.2019, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 12.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРА МИХАЙЛОВА

2.

РОСИНА ДОНЧЕВА при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело № 768 по описа на Софийски окръжен съд за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по въззивна жалба от И.Д.И., чрез адв. В.К. срещу решение № 87/06.07.2018 г., постановено по гр.д. № 80/2015г. на РС- Пирдоп, в частите по извършване на делбата, чрез възлагане първия етаж от жилищната сграда, заедно с гаража на съделителката П. по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК и разпределяне на втория жилищен етаж на него, както и в частта, с която са отхвърлени претенциите за присъждане стойността на извършени подобрения до размер на сумата 15 771 лв. и за платени от него данъци и такси, дължими от съделителя П. над размера на сумата 195,37 лева до 1038,88 лева.

Твърди, че решението на съда е нищожно, неправилно и необосновано в обжалваната му част.

Сочи, че първоинстанционния съд е допуснал грешка при съставяне на дяловете, защото е възприел безкритично заключението на вещото лице, което съдържа съществен пропуск –не е направило разграничение между понятието размер на квотата и стойност на реалните дялове. Посочва, че двата дяла не са на еднаква стойност, защото първият етаж е напълно завършен, а втория етаж е в груб вид. От решението не ставало ясно дали възлагането на първия етаж на съделителя П. е резултат от уважаване на нейната претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК или двата етажа съдът е разпределил на страните по реда на чл. 353 ГПК. След като съдът няма основание да уважи исканията за възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК, единственото резрешение е да се тегли жребий, а ако се окаже, че съставянето на дяловете и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, да се извърши разпределение на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК. Тъй като И. е владял имота 15 години, ползвайки като свое жилище първия етаж и извършвайки значителни подобрения, а съделителката П. ***, то съдът следва да извърши разпределение по чл. 353 ГПК, като първият етаж бъде поставен в негов дял, а втория етаж в дял на П.. Заявява, че решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлена претенцията за сметки, касаещи извършени подобрения и ремонти на сградата. Подобренията били извършени в периода 2013 г. – 2015 г., поради което вземането не е погасено по давност, била доказана и тяхната стойност /поне до размер от 15 771 лв./. Посочва, че следва да се уважи и претенцията за заплатени задължения за данъци и такси в размер на 1038, 88 лв. Моли решението да бъде обявено за нищожно, евентуално за недопустимо, евентуално да бъде отменено в обжалваните части.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на насрещната страна в производството. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от Н.С.П., чрез адв.

Б.Б., с която обжалва решението, в частта, в която съдът се е произнесъл по извършване на делбата и приложимият способ за това. Счита, че допуснатия до делба имот е неподеляем, въпреки съдебно-техническата експертиза и следва да бъде възложен на нея, тъй като са налице предпоставките на чл. 349, ал. 1 ГПК. Освен това счита, че са необходими значителни преустройства за обособяването на втория етаж на жилищната сграда.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от И.Д.И., който изразява становище за неоснователност.

В съдебно заседание И.Д.И., чрез адв. К. поддържа въззивната жалба, а Н.П., чрез адв.

Б. я оспорва и поддържа насрещната въззивна жалба.

Подадената въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са постъпили в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лица, легитимирани да обжалват постановеното от Районен съд –Пирдоп решение, поради което същите са процесуално допустими.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността им, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

С решение № 175 от 12.12.2015 г., постановено по гр. д. № 80/2015 г. на Пирдопски районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба между Н.С.П. и И.Д.И., на недвижим имот – дворно място с площ 625 кв.м., съставляващо УПИ VІ-739 в кв.

158 по регулационния план на гр. Пирдоп, при съседи: от две страни улици, УПИ V-736 и УПИ VІІ-738, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 145,30 кв.м. и разгърната застроена площ 290 кв.м., масивен гараж с площ 24 кв.м., при равни квоти – по ½ ид.ч. за всяка от страните. С решение № 405/05.08.2016 г., постановено по гр.д. № 110/2016 г. по описа на СОС е потвърдено решение № 175 от 12.12.2015 г., постановено по гр. д. № 80/2015 г. на Пирдопски районен съд. С определение № 219/19.05.2017 г., постановено по гр.д. № 4786 по описа за 2016 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 405/05.08.2016 г., постановено по гр.д. № 110/2016 г. по описа на СОС.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителя Н.С.П. е предявила претенция за възлагане на недвижимия имот по реда на чл.

349, ал. 1 ГПК, за което е представила декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 20.07.2017 г. и удостоверение за декларирани данни от 28.06.2017 г., издадено от Община Правец. Съделителят И.Д.И. е предявил претенция за възлагане на недвижимия имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и претенция по сметки по чл. 346 ГПК за извършени подобрения в имота в периода септември 2013 г. както следва: правене и подмяна на мартаци и летви под циглите, обшивка на целия покрив с ламарина, подмяна на водосточните тръби, обшивка покрай комините и измазване на капаците на къщата, боядисване на ламарината покрай обшивката на сачака за сумата от 6 550 лева за труд и материали. В периода през месец юли 2014 г. на втори етаж и на цялата къща - шпакловка, поставяне на финна и груба мазилка, откатване, лепене с мрамор, минерална мазилка, под сачака направена минерална мазилка, фугиране на мрамор навсякъде, боядисване на цялата фасада с фасаген, боядисване на сачак и дограма с безир и лак, правене и разваляне на скеле за работа за сумата от 9 700 лева за труд, без закупуване на материалите. Подобрения извършени през месец юли 2015 г. - окантване на мрамор и цокал на първи етаж, лепене на плочки и теракот, лепене на тапети, правене на висящ таван с лунички, ВИК ремонт, шахти, канализация с подменени тръби пластмасови, изкопаване на канал за сумата от 5650 лева за труд без закупуване на материали. Всичките описани подобрения възлизат на стойност 31 900 лв. /тридесет и една хиляда и деветстотин/ лева. Заявена е претенция за платени данъци и такси за имота в размер на 1038,88 лева /хиляда тридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/, за които представя 17 бр. данъчни квитанции, ведно със законна лихва от заявяване на претенцията 26.10.2017 г. Съделителката Н.П. е оспорила претенцията, прави възражение за изтекла погасителна давност.

От разпита на свидетеля Т.А.Д. се установява, че ремонтът на къщата е правен юли месец 2014 г. Ремонтът започнал от тавана, който бил боядисан и лакиран, стените шпакловани, мрамора поставен и продължил около три месеца.

Свидетелят получил около 9000 лева от И.И..

От разпита на Д. В.Г. се установява, че през 2002 г. къщата била на груб строеж и след три години И.И. започнал да прави подобрения.

От разпита на И. А. Н. се установява, че през 2013 г. работил по ремонта на покрива на къщата, за което получил 6500 лева.

От разпита на С.С. А. се установява, че през 2013 -2014 г. бил правен ремонт на къщата и свидетелят помагал на майстора за ремонта.

От разпита на Д. Н.Д. се установява, че не е виждал Н.П. да посещава имота. Около 2000 г. къщата била на груб строеж, след което И. направил ремонт.

По делото е разпитана свидетелката М.Г.

П. /майка на Н.П./. Посочва, че къщата била построена 1997 г., когато я купили била на един етаж и след това бил правен втори етаж. Свидетелката заявява, че не виждала да е правен ремонт по къщата.

От разпита на С.К.П.се установява, че знае за имота от 2000-2001 г., когато имотът е бил построен, в завършен вид.

Няколко пъти е ходил в имота /7,8-10 пъти/ с Н.П., която докарвал лично с автомобила, тъй като е трябвало да си оправя документи. Когато са се отбивали не му е правило впечатление да има майстори, да се е ремонтирало.

В първоинстанционното производство е приета съдебно техническа експертиза на в.л. Н.Н., според която жилищната сграда е поделяема, а дворното място неподеляемо. От жилищната сграда могат да се обособят две самостоятелни жилища, съответно първи жилищен етаж, с вход от източната страна на жилищната сграда, състоящ се от кухня с бокс, две спални, вестибюл, тоалетна с баня, гараж и мазе и втори жилищен етаж, с вход от западната страна на жилищната сграда, състоящ се от четири стаи, предвидени за кухня с бокс, две спални, хол и тоалетна с баня и складово помещение в западната част на УПИ.Техническата експертиза няма информация в каква степен на завършеност е жилищната сграда към 2003 г. и кои СМР са били извършени - оценени са само тези СМР, за които е допустимо да бъде извършен текущ ремонт за периода 2013-2015 г. в размер на 15 771,00 лева. Стойността на сградата след извършените СМР е в размер на 40 421, 00 лева, а пазарната стойност към 2003 г. 29 025, 00 лева.

Пред въззивният съд е изслушана и приета съдебно техническа и оценителна експертиза, изготвена от арх. Г.Г., според която процесният УПИ следва да се третира като неподеляем. Процесната жилищна сграда е поделяема на два жилищни дяла по етажи, като гаражът би могъл да съставлява и самостоятелен обект. Експертизата предлага да се оформят два реални делбени дяла. ДЯЛ

ПЪРВИ съдържа апартамент на първия етаж с обща застроена площ, възлизаща на 105, 08 кв.м., в които се включват застроена площ само на закритите помещения, възлизаща на 88, 58 кв.м. и застроена площ само на външните тераса и стълбища, възлизаща сумарно на 16,50 кв.м.; Гаражно помещение на първия етаж със застроена площ, възлизаща на 29,25 кв.м. Сумарната застроена площ на частта от жилищната сграда, оставаща в дял първи възлиза общо на 134, 33 кв.м.; ½ идеална част от дворното място, възлизаща на 312,50 кв.м. Предполагаемата актуална понастоящем справедлива пазарна стойност на дял първи възлиза общо на 45 354 лева, в която се включва апартамента на първия етаж-34 857 лева, гаражно помещение на първи етаж – 6 528 лева и ½ идеална част от терена в дворното място – 3969 лева.

ДЯЛ ВТОРИ съдържа апартамент на втория етаж с обща разгъната застроена площ, възлизаща на 161,17 кв.м., в които се включват застроена площ само на същинското жилище, възлизаща на 161,17 кв.м. и застроена площ само на външните и вътрешните стълбища, възлизаща сумарно на 9,80 кв.м., ½ идеална част от дворното място, възлизаща на 312,50 кв.м. Предполагаемата актуална понастоящем справедлива пазарна стойност на дял втори възлиза общо на 50 329 лева, в която се включват апартамента на втория етаж – 46 263 лева и ½ идеална част от терена в дворното място – 4066 лева. Дадено е заключение, че стойността на правата на двамата съделители, съставляваща по ½ идеална част от общата справедлива пазарна стойност на целия делбен имот – терен и жилищна сграда, възлиза съответно на по 47 842 лева.

С оглед на установената фактическа обстановка, окръжният съд намира от правна страна следното:

Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан съгл. чл.

348 от ГПК.Основен принцип при извършване на съдебната делба е при възможност всеки от съделителите да получи дял в натура – чл.

69, ал.2 ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.