Решение № 6748 от 02.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6748 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110126120 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава двадесет и пета производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

„Бързо

Образувано е по искова молба на малолетното дете М. А. К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Ж. С. О., ЕГН **********, срещу А. К. К., роден на 01.05.1980г. Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.

Изложени са твърдения, че ответникът е баща на малолетното дете.

Поради увеличението на минималната работна заплата, увеличаването на възрастта на детето и нарастването на неговите нужди, поради увеличаването на стоките в страната моли присъдената с решение на СРС, 139 съсъав издръжка от 200 лева да бъде увеличена на 400 лева, считано от подаване на исковата молба. Не претендира разноски.

В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител. Оспорва исковата претенция по основание и размер. Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:

Ищцата е дете на ответника, което се установява от представения и приет по делото заверен препис на удостоверение за раждане.

С решение № III-139-20063253/10.03.2021г. на Софийски районен съд, 1

139 състав, влязло в сила на 21.04.2021г., ответникът е осъден да заплаща на детето си М. месечна издръжка в размер на 200.00 лева.

Майката на ищцата работи в 18 СУ „Уилям Гладстон“, като е с осигурителен доход в размер на 710.00 лева.

По отношение на ответника, няма данни за регистрирани трудови договори, няма данни за осигурителен доход за периода 09/2014г. – 02./2023г.

С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален доклад от ДСП – Младост. Видно от проведеното социално проучване, М. не познава баща си. Понастоящем майката съжителства на семейни начала със Светослав Илиев, който е баща на дъщеря й Велизара /1г., 6 м./. М. познава новия партньор на майката като свой баща. Майката получава издръжка за детето чрез ЧСИ по 90 лева за няколко месеца. Детето се отглежда в семейна среда от своята майка. Майката и детето живеят в къщата на съжителя, която е 3 – етажна, находяща се в с. Железница. М. разполага с отделна стая, в която има всичко необходимо за отглеждане на детето. Майката е в отпуск по майчинство и получава обезщетение в размер на 710 лева. Управител е на фирма „Мери Релакс“ ООД. Работила е като начален учител по трудов договор в 18 ОУ. При отглеждането на детето майката е подпомагана от нейните роднини, предимно баща й, от съжителя й и от неговите роднини. М. посещава предучилищна група в 31 ОДЗ. Детето има изградена емоционална връзка с майка си. Не познава баща си. Последният е в неизвестност от 2016г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.

2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това 2 означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.

2 СК е частично основателен по следните съображения:

От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка от 200.00 лева до приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През изминалия период от над две години години ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за храна, облекло, образование.

Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди.

Установи се, че детето посещава предучилищна група в 31 ОДЗ. Няма данни за регистрирани трудови договори на ответника, както и за осигурителен доход. От друга страна, не са налице данни ответникът да е с влошено здравословно състояние, както и да заплаща издръжка на друго малолетно дете. Същият е в трудоспособна възраст и във възможностите му е да реализира месечен доход около средния размер на работната заплата в страната. Като съобрази изложеното, както и обстоятелството, че потребностите на детето са се увеличили от момента на определянето на издръжката, съдът намира, че във възможностите на ответника е да отделя средства над собствената си необходима издръжка и да заплаща издръжка на детето си в размер от 300.00 лева.

По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и нуждите на ищцата, съдът намира предявеният иск за частично основателен.

С оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната 3 издръжка, дължима от ответника на малолетното му дете от 200.00 лева на 300.00 лева, считано от подаване на исковата молба в съда, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като в останалата част до пълния предявен размер от 400.00 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 300.00 лева.

Относно направените разноски по делото.

Искане за присъждане на направените по делото разноски не е направено от никоя от страните.

Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 144.00 /сто четиридесет и четири / лева, както и 400.00 лева – възнаграждение за назначения му особен представител.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК , издръжката, определена с Решение № III-139-20063253 от 10.03.2021г. на Софийски районен съд, 139 състав, по гр. д. № 55393 по описа за 2019г., като я УВЕЛИЧАВА от 200,00 /двеста/ лева на 300,00 /триста / лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, А. К. К., роден на 01.05.1980г., да заплаща на малолетното си дете М. А. К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ж. С. О., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 /триста / лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.05.2022г., до настъпване 4 на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 300,00 /триста / лева до пълния предявен размер от 400,00 /четиристотин / лева, като неоснователен.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на малолетното дете М. А. К., ЕГН **********, издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, А. К. К., роден на 01.05.1980г., да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 144.00 /сто четиридесет и четири лева и четиридесет стотинки/ лева, както и сумата от 400.00 /четиристотин/ лева – възнаграждение за назначения му особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от 09.05.2023г., а в частта, в която се допуска предварително изпълнение на решението, същото има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски градски съд, считано от съобщението до страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 ГПК/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5