Решение № 3609 от 19.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3609 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110165249 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 7 824,40 лв., представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № ... за причинени имуществени вреди на л. а. „Дачия”, модел „Дъстър”, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 23.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021 г. до окончателното плащане /след допуснато в о. с. з. на 10.03.2022 г. изменение на иска чрез увеличаване на размера му, без с молбата от 08.03.2022 г. да се поддържа, че същият все още се претендира като частичен от 9 408,20 лв./.

Ищецът „.... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 23.02.2020 г., в ..., е настъпило застрахователно събитие - ПТП, вследствие на което са причинени вреди на собствения му л. а. „Дачия”, модел „Дъстър”, с рег. № ..., застрахован при ответника .... Поддържа, че ПТПто е реализирано при движение по ..., като преди кръстовището с бул. „... при предприемане на маневра за завиване надясно в посока ... автомобилът попада в заледен участък и е станал неуправляем, вследствие на което е продължил направо, преминал е през обособена островна част и е реализирал сблъсък в метален стълб, в резултат на което на същия са нанесени множество увреждания. Сочи, че за настъпване на ПТП-то са уведомени органите на МВР и е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 257 от 23.02.2020 г., в който е отразено, че причина за него е поведението на водача ..., който при движение с несъобразена скорост при завой надясно преминава през островна част и се блъска в метален стълб. Излага съображения, че на 24.02.2020 г. е уведомил ответния застраховател за настъпване на застрахователното събитие, при който е образувана щета № 13020030101319, по която му е предоставил всички необходими документи за изплащане на застрахователното обезщетение. Допълва, че след извършен оглед е съставен опис на щетите, които застрахователят е определил като „тотална щета“. Заявява, че ответникът го е уведомил, че ще му заплати застрахователно обезщетение в размер на 16 591,80 лв. след прекратяване на регистрацията на автомобила, която ищецът извършил на 20.05.2020 г.

Твърди, че след извършено прихващане на застрахователното обезщетение със сумата от 291,72 лв., представляваща стойността на четвъртата вноска от застрахователната премия, 1 ответникът е заплатил сумата от 16 300,08 лв., която счита за недостатъчна, поради което претендира заплащане на сумата от още 7 824,40 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Излага доводи, че е налице злоупотреба с процесуални права, тъй като от страна на ищеца има предходно заведено дело пред СРС, 177 състав, имащо за предмет същата претенция, но за сумата от 1 000 лв., представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, обективиран в същата застрахователна полица и за причинени вреди на същия автомобил, вследствие на същото ПТП от 23.02.2020 г., което с влязло в сила определение от 11.06.2021 г. е било прекратено поради оттегляне на иска, но след заплащане от страна на застрахователя на сумата от 1 024,17 лв. по гр. дело № 7502/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 16 състав, докато същото все още е било висящо пред него. Счита, че с погасяване на общо платената сума от 17 324,25 лв., формирана като сбор от извънсъдебно платената такава от 16 300,08 лв. /след приспадане на четвъртата вноска от затсрахователната премия в размер на 291,72 лв./ и съдебно платената такава от 1 024.17 лв., претенцията на ищеца следва да се счита за изцяло удовлетворена, поради което с поведението си не е дал повод за завеждане на делото срещу него. Уточнява, че първоначално определеното обезщетение от 16 591,80 лв. е формирано като разлика между действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие – 23 734,83 лв. и сумата от 7 663,03 лв., представляваща стойността на запазените части на МПС-то, които могат да бъдат реализирани на вторичния пазар, като към тях са прибавени и търговски и транспортни разходи в размер на 520 лв.

Навежда твърдения за проявена груба небрежност от страна на водача на застрахования при него л. а. „Дачия”, модел „Дъстър”, с рег. № ..., който се е движил с превишена скорост, не се е съобразил с атмосферните условия, състоянието на пътната настилка и на МПС-то, характера на движението и видимостта и е проявил невнимание при извършване на предприетата маневра, като в тази връзка се позовава на т. 14.5 от общите условия на застраховка „Каско на МПС“, даваща му право да откаже да изплати застрахователно обезщетение, тъй като е налице изключен от застрахователното покритие риск. Заявява, че плащането на застрахователното обезщетение е извършено по изключение, като вследствие виновните действия на водача същото е било намалено. При условията на евентуалност твърди, че застрахователното събитие е настъпило поради неизпълнение на задълженията на застрахованото лице по чл. 395, ал. 1 КЗ и по т. 50.2, 50.3 и 50.5 от общите условия, а именно: да пази и ползва застрахованото имущество с грижата на добрия стопанин, да спазва правилата за движение, да предприеме всички обичайни предохранителни мерки за предпазване на същото от вреди, поради което се позовава и на хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ с ответника; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие (ПТП), за което застрахователят носи риска, и в причинна връзка, с което са причинени вреди на процесния автомобил; действителният размер на вредите, както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок.

2

В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото всички юридически факти, включени във фактическия състав на процесното вземане и некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от 09.12.2021 г., по отношение на който страните не са релевирали възражения. Нещо, повече, за тяхното осъществяване свидетелстват и данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – свидетелство за регистрация на МПС – част I с отбелязване относно прекратяване на регистрацията на автомобила считано от 20.05.2020 г., комбинирана застрахователна полица № ... за застраховки „Каско на МПС“ и „Злополука“ и общи условия за застраховка „Каско“ към нея, с включена в тях клауза „П“, покриваща всички рискове включително и пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 257/22.02.2020 г., материалите по административно-наказателната преписка във връзка с процесното ПТП от 23.02.2020 г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до застрахователя - ответник, материалите по щета № 13020030101319/24.02.2020 г., както и извършените от ответника 2 броя плащания съответно на 15.06.2020 г. – в размер на 16 300,08 лв. /след приспадане на четвъртата вноска от застрахователната премия в размер на 291,72 лв./, както и на 02.10.2020 г. в общ размер на 1 024,17 лв., от която: 1 000 лв. - главница и 24,17 лв. - законна лихва, последните две заплатени в хода на производството по гр. д. 7502/2020 г. по описа на РС – Варна, имащо за предмет спор между същите страни със същото искане, които по същество представляват извънсъдебно признание относно наличието на дълг на посоченото основание, ползващо се с висока доказателствена стойност в процеса.

В случая, във връзка с възражението на ... за проявена от срана на водача на увредения автомобил – ... груба небрежност, както и изложените основания за намаляване на претендираното застрахователно обезщетение съдът намира следното: от една страна същото е несъвместимо със собственото му поведение, доколкото застрахователят-ответник вместо да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на така изтъкнатото основание по т. 14.5 от раздел IV на общите си условия, е извършил вече обсъдените по-горе 2 броя плащания, с което фактически е потвърдил наличието на всички елементи, включени във фактическия състав на вземането по чл. 405, ал. 1 КЗ. От друга страна, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетението при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Фактическият състав на посочената норма не предвижда като условие, както е в чл.

408, ал. 1, т. 1 и 2 КЗ, неизпълнението по договора за застраховка от страна на застрахования да е било умишлено, поради което застраховният отговаря и при груба небрежност.

Последната представлява не всяко нарушение, а само онова поведение съставляващо пренебрегване на основни правила за съответната дейност, неполагане на елементарна грижа за избягването на завишен риск за здравето и имуществото / в този смисъл Решение № 17/02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г., І т. о. на ВКС, Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д.

№ 387/2010 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г., ІІ т.о.на ВКС/. Действително, съгласно уговореното в чл. 14.5 от раздел IV на общите условия на ответника, пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС не се покрива от застрахователя, ако същата е причинена при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие, като в т. 50.5 от раздел XI е предвидено изрично задължението на застрахования да спазва стриктно правилата за движение по пътищата съгласно ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В клаузата на т. 50.9 са регламентирани и последиците при неспазване на което и да било задължение на 3 застрахования, а именно, че застрахователят може да намали или откаже изцяло изплащане на застрахователно обезщетение.

В случая, от представения АУАН № 171929/23.02.2020 г. и Наказателно постановление № 20-0819-001033/26.03.2020 г. се установява, че водачът на увредения автомобил - ... е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта си на движение с релефа на пътя, условията на видимост, интензитета на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие, вследствие на което е реализирано и процесното ПТП, като на същия е наложено административно наказание – парична глоба.

В случая, така установеното поведение на посоченото лице следва и от констатациите на вещото лице по приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, според която техническата причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на л. а. „Дачия Дъстър“, с рег. № ..., който е управлявал превозното средство със скорост, която не му е позволила да извърши предприетата маневра за завой надясно, като по този начин е напуснал траекторията на завоя и е допуснал съприкосновение с метален стълб. Вещото лице изяснява още, че критичната скорост на движение за преодотвратяване на процесното ПТП е била 48,96 км/ч., като при скорост от 50 км/ч. същото е било непредотвратимо. В случая, по делото не са ангажирани доказателства относно скоростта на движение на увредения автомобил към момента на реализиране на процесното ПТП, за да се установи имал ли е водачът Пенев възможност да предотврати същото, а освен това от страна на ищеца не се доказва и поддържаният от него довод, че той е попаднал в заледен участък от платното за движение, тъй като такива констатации не се съдържат нито в констативния протокол за ПТП, в която част същият би се ползвал с материална доказателствена сила, доколкото би отразявал непосредствено възприети от съставителя му факти, нито в материалите от административно-наказателната преписка по описа на на ОД на МВР – ....