Решение № 623 от 13.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Бургас, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20212100500803 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Изток Инвест 96“ ЕООД с ЕИК-200228575, представлявана от управителя Огнян Любенов Статев, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.История Славянобългарска № 7, заявена чрез упълномощен процесуален представител адв. Миглен Тодоров от АК-Варна, съдебен адрес гр.Варна, ул.Георги Бенковски № 90, ет.3, офис 12 против Решение № 260046/01.04.2021г. по гр.д.№ 540/2020г. по описа на РС-Карнобат.

С обжалваното решение е отхвърлена като недоказана по своето основание и погасена по давност осъдителната претенция на „Изток Инвест 96“ ЕООД с ЕИК200228575 против А. ИВ. В. с ЕГН-********** за сумата от 15 000лв., представляваща главница по договор за заем от 16.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 7610,51лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.07.2015г. до 15.07.2020г. и са възложени в тежест на въззивника-ищец сторентие от въззиваемия-ответник съдебни разноски в исковото производство.

Решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се неоснователност на иска. Поконкретно се навежда, че първоинстанционния съд в нарушение на процесуалния закон е отхвърлил своевременно направено от ищеца изменение по реда на чл.214 ГПК, с което е заявено в условията на евентуалност искане ответникът да бъде осъден да заплати търсените суми и като платени без основание по смисъла на чл.59 ЗЗД. Поради това се моли за разглеждане и произнасяне от въззивния съд, а при преценка за недопустимост, се моли делото да бъде върнато на РС-Карнобат за произнасяне по евентуалния иск. Отделно се считат за неправилни изводите на съда в обжалваното решение досежно основателността на претенцията, и по-точно че не се установява облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника. В този смисъл навежда, че съдът не е дал изрични указания до 1 въззивника ищец за липса на представени доказателства относно твърденията в исковата молба за сключен договор за заем между страните по делото. Моли, поради посочената в жалбата непълнота на доклада по делото, въззивният съд да му предостави възможност да посочи относими по делото доказателства за сключване на процесния договор. Твърди се още че решението е неправилно поради това, че не е извършена пълна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, поради което и съдът не е дал обоснован правен извод за наличието на облигационно отношение между страните, които са сключили договор за заем, по силата на който въззивникът-ищец търси връщане на заетата сума, ведно с обезщетение за забавено плащане. За обосноваване на това становище в жалбата е извършен собствен анализ на доказателствата по делото. Отделно се навежда неправилност на извода на съда в обжалваното решение за изтекла погасителна давност с позоваване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, както и пар.13 от ПЗР на ЗЗ, съгласно които давността е спряла да тече считано от 13.03.2020г.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което въззиваемият ответник да бъде осъден да заплати на въззивника-ищец сумата от 15 000лв., представляваща главница по договор за заем от 16.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 7610,51лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.07.2015г. до 15.07.2020г., като се претендират сторените съдебни разноски в първоинстанционното и въззивно производство.

Евентуално в случай, че не се приеме по делото наличие на валидно сключен заемен договор за посочената в исковата молба сума, то се счита, че сумата е била получена от ответника без основание, поради което последния се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

В законния срок въззиваемият А. ИВ. В. с ЕГН-**********, чрез своя процесуален представител адв.Светла Гонкова-Трайкова от БАК е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са подробни съображения, съпроводени с анализ на доказателствата по делото, възоснова н акоито въззиваемата страна намира, че обжалваното решение е правилно, като правните изводи са обосновани и почиват на извършена пълна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Поддържа възражението си, изложено в о.с.з. пред КРС от 04.11.2020г., че е недопустимо в рамките на висящото производство ищецът да предяви нов иск при условията на евентуалност, поради което правилно съдът правилно не е приел за разглеждане като недопустимо искането, оправено по реда на чл.214 ГПК. В случай, че взе пак се намери за допустимо от въззивния съд тази претенция се счита за погасена по давност, като са изложени аргументи в тази насока. Не е взето отношение по стореното доказателствено искане във въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда, подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложенията първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от „Изток Инвест 96“ ЕООД с ЕИК-200228575 за осъждане на А. ИВ. В. с ЕГН-********** да заплати на ищеца сумата от 15 000лв., представляваща главница по устен договор за заем от 16.05.2015г. със срок на връщане до 16.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 7610,51лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.07.2015г. до 15.07.2020г.

Предявените искове са с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че в деня на сключване на 2 договора за заем за обезпечаване на изпълнението му заемателят е издал в полза на заемодателя два броя записа на заповед от 16.05.2015г., всяко от които за сума от 7 500лв., която следва да бъде изплатена по посочената с/ка на ищеца. За предаването на сумата са подписани от ответника две разписки съответно от 16.05.2015г. за сумата от 7500лв. и от 16.06.2015г. за сумата от 7500лв.. Тъй като падежът за връщане на заетата сума е настъпил, а заемателя не е върнал посочената сума се предявява настоящата претенция. Претендира се и обезщетение за забавено изпълнение за периода от 17.07.2015г. до 15.07.2020г. в размер на законната лихва върху главницата в размер на 7610,51лв..

Ответникът с депозирания писмен отговор е оспорил исковете като неоснователни.

Твърди се, че между страните не е сключван неформален договор за заем, ответникът не е получавал посочените суми със задължение да ги върне, както че подобен договор не е обезпечаван със записи на заповеди. На свой ред ответникът твърди, че между страните е съществувало трудово правно отношение, по силата на което ищецът е бил работодател, а ответникът е заемал длъжност шофьор-снабдител и като такъв е доставял входни и интериорни врати на територията на цялата страна. С оглед трудовите си функции ответникът е получавал и отговарял за стоки на значителна стойност, като при доставката им е получавал съответното заплащане от всеки клиент. Посочва, че поради зачестили присвоявания от служители на ищеца, управителите настоявали служителите, които са материалноотговорни лица и в частност ищецът да попълват документи за парични суми без дата. Когато трудовият договор на ответника бил прекратен на 19.05.2015г., той получил уверение от ръководството на ищцовото дружество, че всички документи са унищожени.

Ответникът твърди, че не си спомня конкретни дати, суми и съдържание на подписаните в този период от него документи, но твърди, че попълнените от него документи предхождат значително времето на прекратяване на трудовия му договор. Твърди, че представяните от ищеца разписки не установяват основанието за получаване на описаната в тях сумапредаване на пари срещу задължение за връщане. Навежда, че в двете разписки като платец не е посочено ищцовото дружество, а имената на физически лица-тогаващните управители Х. Дамянов и М. Димов, но в разписките те не са посочени в това си качество. Посочва, че по предходни съдебни производства, по които същите суми са претендирани от ответника на основание двата записа на заповед, съдилищата са приели, че последните са нищожни.

Твърди, че за първи път от ищеца се твърди, че двата записа на заповед обезпечават заемно правоотношение, като такова твърдение в предходните съдебни производства не е навеждано. Счита, че с приложените записи на заповед не се установява връзка с твърдяното каузално правоотношение, нито може да се установи валидно възникнало съгласие за връщане на предоставена в заем сума.

По делото са представени два броя разписки, както следва от 16.05.2015г. и от 16.06.2015г., видно от които на посочените дати в гр.Варна А. ИВ. В. с ЕГН ********** е получил съгласно отразяването в първата от М. Р. Д. ЕГН ********** парична сума в размер на 7500 лева, а съгласно отразяването във втората разписка А.В. е получил от Х. А.

Д. ЕГН ********** сума от 7500лв..

Представени са и два броя записи на заповед от една и съща дата – 16.05.2015г. с издадел А.В. за поето задължение да заплати при предявяване на всеки от записите на заповед суми от по 7500лв., съгласно първата на Х. А. Д., като представляващ и управляващ ищцовото дружество. Видно от вписано джиро на гърба на този запис на заповед/представен в оригинал по приложеното ч.гр.д. № 698/2018г. по описа на КРС/ Х. Дамянов е прехвърлил вземането си на М. Р. Д. идентифициран с лични данни физическо лице, като липсва отбелязване за друго качество.

Съгласно вторият запис на заповед от 16.05.2015г. А.В. се е задължил да заплати при предявяване на ценната книга посочената сума от 7500лв. на М. Р. Д., в качеството му на представляващ и управляващ ищцовото дружество.

В двата записа на заповед, освен че са платими на предявяване е посочен и падеж – 16.07.2015г.. По тези причини с влезли в сила решения по приложените гр.д. № 925/2018г. и гр.д. № 926/2018г., двете поописа на КРС исковите молби против настоящия ответник, с 3 които са претендирани суми от по 7500лв. на основание цитираните записи на заповед са отхвърлени, като е прието, че тези записи на заповед от 16.05.2015г. са нищожни като издадени в противоречие с императивните изисквания на чл.486, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

От показанията на разпитания по делото свидетел Б. Ц. се установява, че също е бил служител в ищцовото дружество за периода от 18.06.2012г. до 23.02.2015г., но не е боравел със служебни пари. Ответника е бил негов колега във фирмата. Сочи, че ответникът е работел с материални ценности, като работата му е била свързана с парични средства – занимавал се с събиране на обороти, продажба на интериорни и входни врати. Свидетелят посочва, че е чувал от колеги, че много служители на фирмата от София са подписвали документи и в частност записи на заповеди. Чувал е от колеги, че са подписвали запис на заповед предимно за други документи не знаел. Не знае защо са подписвали такива документи, но предполага, че са били като гаранция за да не изчезнат парични средства. Той самият не е подписвал такива документи, защото не е работил с парични средства и дейността му е била съвсем различна. Посочва, че ответникът първоначално работел във Варна, а после от фирмата го преместили в София.