Решение № 2131 от 04.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2131 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330116488 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД.

Ищцата М. Д. Д., ЕГН: **********, от *****************************, чрез пълномощник адв. Д. М., е предявила против „Стик- Кредит” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: град Шумен, пл. „Оборище” № 13Б, представлявано от ****** ***** С.Т., иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29 ал. 1 от договор за потребителски кредит № **********/ 05.04.2025 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2 210, 03 лева, поради противоречие със ЗЗД и ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № **********/ 05.04.2025 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 1 200 лева, за срок от 24 месеца, при ГПР- 28, 32 % и ГЛП- 36 %, при обща сума за връщане от 1 641, 97 лева.

По договора се предвиждало обезпечение, като при непредставянето му се начислявала допълнително неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който нямало представено обезпечение или общо сумата от 2 210, 03 лева, платима разсрочено с погасителния план. Твърди се, че клаузата за неустойка по договора била нищожна. С нея се накърнявали добрите нрави, нарушавали се принципите на справедливост и добросъвестност в отношенията, получавало се неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Размерът на неустойката бил прекомерен- повече от 200 % от стойността на кредита. Преди сключване на договора кредиторът следвало да 1 извърши преценка на кредитоспособността на длъжника, като с предвидената неустойка се прехвърлял риска от неизпълнение на това негово задължи върху потребителя, който се натоварвал с допълнително разходи, водещи до увеличаване на размера на дълга.

Неустойката излизала извън присъщите си обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и целяла единствено постигане на неоснователно обогатяване. Представлявала и добавък към възнаградителната лихва и донасяла сигурна печалба на заемодателя. Също така клаузата не била и индивидуално уговорена, а се явявала част от стандартни и бланкетни предварително изготвени условия, по отношение на които потребителят не можел да влияе. Моли се за признаване за установено, че неустойката е нищожна. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й представя писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в който се твърди, че в случая липсвал правен интерес от установителен иск, защото договорът бил погасен предсрочно и вече не бил действащ, като тук следвало да се предяви осъдителен иск, в която връзка производството следвало да се прекрати. По същество искът се оспорва. Договорът за потребителски кредит бил сключен от разстояние, при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Заемната сума по договора била веднага предоставена на ищеца по посочена от него банкова сметка. Комуникацията между страните при сключване на договора се провеждала електронно или чрез смс, като ищецът кандидатствал за отпускане на заема и предоставял на кредитора свой телефон и имейл. В случая ищецът попълнил електронна заявка, като създал свой личен профил и въвел данните си, а с натискане на бутона „подпис“ изразил своето недвусмислено волеизявление за съгласие за сключване на договора. След одобряване на заявката му на електронната поща на лицето били изпратени проект на договор и погасителен план, СЕФ, ОУ, като по този начин му била предоставена необходимата преддоговорна информация, като клиентът бил запознат предварително с всички условия и се съгласил с тях. Твърди се, че неустойка не била начислявана и не била събирана, но въпреки това клаузата за нея била напълно валидна.

Неустойката била свободно договорена между страните, тя служела като обезпечение на кредита и се дължала единствено за периода, за който такова не било представено. Тя не излизала извън присъщите си функции и стимулирала длъжника да изпълни точно задълженията си, за да не носи отговорност. Относно размерът й се посочва, че нямало въведено законово ограничение, като дори и да се приемело, че размерът й е прекомерен, той следвало да бъде намален, а не цялата клауза да се обявява за недействителна. Ищецът знаел предварително условието за обезпечението и ако не можел да го осигури, той би следвало да не сключва договор, като в противен случай действал недобросъвестно по смисъла на чл. 12 от ЗЗД. Той бил сключил общо 33 подобни договора и в продължение на години ползвал многократно един вид кредитен продукт, поради което бил наясно с икономическите последици от уговорките. Освен това, клаузата на неустойка била и индивидуално уговорена. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В с.з. страната не се представлява, но чрез пълномощника си взема писмено становище по спора.

2

Постъпило е становище от ищеца, с което се мотивира правен интерес от установителния иск.

В допълнителен отговор ответникът е посочил, че с извършените плащания задължението по кредита било напълно и предсрочно погасено, поради което липсвал правен интерес от иска.

В ново писмено становище ищецът посочва, че с платената по договора сума се покривала само главницата, но дължими оставали суми за лихва и неустойка, поради което нямало пълно погасяване. Отново мотивира с цитиране и на съдебна практика правен интерес от предявения иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № **********/ 05.04.2025 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 1 200 лева, при следните условия: срок- 24 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент- 36 % и годишен процент на разходите- 28, 32 %, при общ размер на всички плащания- 1 641, 97 лева. Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 2 210, 03 лева.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, ведно с погасителен план. Приети са още ОУ по кредита, СЕФ, както и справка за извършени по договора плащания в общ размер на 743, 95 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

3

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 28, 32 %, а възнаградителната лихва (фиксиран годишен лихвен процент)- 36 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 29 е в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената от кредита сума за всеки ден от непредставеното обезпечение. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (поръчител или банкова гаранция) и условията за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. По този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителния план, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Посочването в 4 договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.