Определение № 1026 от 15.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1026 гр. Велико Търново, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20264100500642 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадени от „К.“ЕАД и „А.“ЕООД частни жалби против Определение рег.№ 682/01.04.2026 г., постановено по гр.д. № 2477 по описа за 2025 година на Районен съд- Велико Търново, с което са оставени без уважение молби по чл. 248 от ГПК, подадени от двамата жалбоподатели за изменение на решение №287/04.03.2026г по гр.дело 2477/2025г. по описа на ВТРС в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като неоснователни.

С идентични оплаквания двамата жалбоподатели молят въззивния съд да отмени обжалваното определение и да намали присъдените в полза на ищцата разноски за адвокат, като ги намали и по двата предявени иска - срещу всеки от тях. И двамата жалбоподатели изтъкват доводи, че делото е с ниска правна и фактическа сложност, предвид наличието на голям обем еднозначна съдебна практика, разглеждаща искове за нищожност на договори за кредит и свързани с тях договори за предоставяне на поръчителство. Част от обстоятелствата са безспорни между страните и делото е разгледано в едно съдебно заседание.

В отговор на частните жалби ответникът по същите-ищец в първоинстанционното производство, заема становище за тяхната неоснователност, като сочи, че адвокатското възнаграждение съответства на положения от нейния пълномощник адвокатски труд и е в рамките на минималните размери, определени с Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

Жалбите са подадени в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

По същество жалбите са неоснователни по следните съображенията:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с която се претендира прогласяването за недействителен на договор за потребителски кредит между ищцата и ответника «К.»ЕАД, поради нарушение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условие на евентуалност да признае за установи, че клаузите на чл.7 от Приложение №1 относно ГЛП и чл.4 от договора за потребителски кредит са нищожни. Предявен е и иск за прогласяване за недействителен договор за поръчителство, сключен между ищцата и ответника „А.” ЕООД, с предмет обезпечаване на задълженията по същия договор за потребителски кредит, както и иск за осъждане на ответника «К.»ЕАД да заплати на ищцата сумата 1111 евро, представляваща недължимо платена сума по договора за кредит.

С оглед изхода на спора - уважаване на предявените искове, на ищцата са дължими и сторените от нея разноски, като възнаграждението, което тя е заплатила на своя процесуален представител е в общ размер на 1200 лв. . Първоинстанционният съд е приел, че на ищцата се дължат разноски за адвокат по исковете , предявени против ответника «К.»ЕАД в размер на 800 лева и разноски за адвокат по предявения от нея иск против ответника „А.” ЕООД в размер на 400лв. Обжалваното определение е постановено по молба на ответниците, с която същите искат изменението му с мотивите, изложени и в частните им жалби.

По отношение на размера на присъдените разноски за адвокат, въззивният съд намира, че присъденият от първоинстанционния съд размер отговаря на критериите, посочени в чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно – възнаграждението да е обосновано и справедливо и да отговаря на достойнството на адвокатската професия. Присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с обема на положения от пълномощника на длъжника труд. Размерът му не е прекомерен, като се има предвид, че трудът на адвокатите е високо квалифициран, изисква продължително обучение и непрестанно надграждане на знанията. Ето защо свеждането на адвокатското възнаграждение до размер, който не отговаря на високите професионални изисквания, е неоправдано. Възраженията на жалбоподателите относно фактическата сложност на делото са неоснователни, най-малкото заради това, че ищцата е трябвало да стори разходи за адвокат, за да потърси защита на нарушените си права. Наличието на съдебна практика по идентични с разгледания от първата инстанция спорове не е основание да се намали адвокатското възнаграждение на процесуален представител, най- малкото защото тази практика подлежи на проучване от страна на съответния адвокат. Това в колко заседания би протекло едно производство не може да се предвиди в началото на процеса и да се намали възнаграждението на адвоката на основание броя на съдебните заседания по конкретно дело не е оправдано , а и подобно намаляване не намира каквато и да било опора в закона.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност на първоинстанционното 2 определение. Същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег.№ 682/01.04.2026 г., постановено по гр.д. № 2477 по описа за 2025 година на Районен съд- Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3