Решение № 669 от 23.02.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 669 от 23.02.2022 г., постановено по НАХД № 14026/2021 г. по описа на СРС, НО, 99 състав

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постановление от 01.10.2021 г. на прокурор при СРП, с което е внесено предложение обвиняемата М. Т. П., ЕГН ********** да бъде освободена от наказателна отговорност за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пред.1, вр. чл.130, ал.2 от НК, като й бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 21.10.2020 г. около 09:20 часа пред гараж на кооперация, находяща се в гр. С., бул. „***“ № 98, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на задната част на главата, причинила на Д.С.П. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди - на обществено място, без зачитане на обществените норми на поведение, при липса на конкретен личен мотив, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, които закрилят добрите нрави в обществото.

В съдебно заседание не се явява представител на СРП, редовно уведомени.

Защитникът адв. Н. счита, че обвиняемата следвало да бъде призната за невиновна, понеже не се доказвало деянието да е било извършено по хулигански подбуди. Ставало въпрос за личен конфликт между две жени, като обвиняемата също имала следи от нараняване по себе си вследствие на случилото се. Предвид на това трябвало да се приеме и реторсия.

Обвиняемата П. се придържа към казаното от защитника си и иска да бъде оправдана, тъй като това бил майчински инстинкт да защити детето си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемата М. Т. П. е родена на 19.08.1985 г. в гр. С.. Същата е българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, работи като детски учител и логопед, с адрес: гр. ****, ул. ***, ЕГН: **********.

Видно от справката й за съдимост обвиняемата П. не е осъждана и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Има една влязла в сила присъда от 2008 година, но обвиняемата се е реабилитирала по право за това осъждане още през 2011 година.

На 21.10.2020 г., около 09:20 часа, пострадалата Д. П. се намирала в гр. С., пред гараж на бул. „***“ № 98. В същия гараж бил паркиран собственият й автомобил марка „**“. По същото време пред гаража бил спрял лек автомобил марка „**“, модел „**“ с peг. № ***, като на шофьорската седалка в него се намирала обвиняемата М. Т. П.. В детско столче на задната седалка в автомобила на П. било нейното малолетно дете.

Свидетелката П. почукала на прозореца откъм пасажерската врата на управлявания от П. автомобил, за да й каже да го премести, понеже пречела на П. да изкара собствения си автомобил от гаража. След почукването по прозореца обвиняемата П., вместо да измести превозното средство, слязла от него и се насочила с бърза крачка към П..

Отишла на тротоара до нея и нанесла на П. удар с юмрук в областта на задната част на главата, след което пострадалата залитнала и паднала на земята. Започнало дърпане и бутане между двете жени, при което към тях се насочил свидетелят Г.С. (охранител в близкия банков клон), който застанал между тях, за да ги разтърве и помогнал на П. да се изправи. Последната веднага позвънила на телефон 112 и подал сигнал за случая, 1 като в това време обвиняемата се качила в автомобила си, първо го изместила малко напред, но след това напуснала местопроизшествието. Пострадалата П. се обадила по телефона и на приятеля си - свидетеля С. Н. Г., който също отишъл на мястото. Малко по-късно пристигнали свидетелите М. М. и П. М. - полицейски служители към 05 РУСДВР, като почти едновременно с пристигането на полицаите на мястото се върнала с автомобила си и самата обвиняема П.. Пострадалата разказала на полицаите какво се е случило, като след инцидента П. посетила УМБАЛ ***, където била прегледана и й било издадено съдебномедицинско удостоверение.

От издаденото съдебномедицинско удостоверение и назначената съдебномедицинска експертиза се установило, че вследствие упражненото от обвиняемата П. физическо насилие, на пострадалата П. са нанесени травматични увреждания по главата и лицето (охлузвания, отоци и синини), които са причинили на същата болка и страдание.

Изложената фактическа обстановка категорично се установява от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – обясненията на обвиняемата П.; показанията на свидетелите Д. П., С. Г., Г.С., М. М. и П. М.; изготвените по делото съдебномедицинска експертиза и техническа експертиза, както и от приложените по делото писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение и справка за съдимост на обвиняемата П..

Основните доказателства, въз основа на които се установява фактическата обстановка по делото, това са показанията на свидетелите очевидци Д. П. и Г.С..

Свидетелката П. е била не само пряк очевидец, но и пострадала от инкриминираното деяние, като от нейните показания категорично се установява, че на процесната дата е почукала по страничния прозорец на автомобила, в който на шофьорското място седяла обвиняемата П., за да й направи знак да го премести, понеже била спряла пред гаража, като в този момент обвиняемата слязла от превозното средство и се насочила с бърза крачка към П.. Отишла до нея и нанесла на П. удар с юмрук в областта на главата, след което пострадалата залитнала и паднала на земята. Обвиняемата продължила да нанася удари на П., като в този момент се намесил свидетелят Г.С., който работел като охранител в съседния банков клон и видял случващото се.

Свидетелят С. успял да ги разтърве, а П. веднага позвънила на телефон 112 и подала сигнал за случая. Тогава обвиняемата се качила в автомобила си и първо го изместила малко напред, но след това напуснала местопроизшествието. Пострадалата П. се обадила по телефона и на приятеля си - свидетеля С. Н. Г., който също отишъл на мястото. Малко по-късно пристигнали полицейски служители към 05 РУ-СДВР, като почти едновременно с пристигането на полицаите на мястото се върнала с автомобила си и самата обвиняема П.. Пострадалата разказала на полицаите какво се е случило, като след инцидента П. посетила УМБАЛ ***, където била прегледана и й било издадено съдебномедицинско удостоверение.

Показанията на свидетелката П. за упражненото спрямо нея физическо насилие от обвиняемата П. изцяло се подкрепят от разказа на свидетеля Г.С., който работел като охранител в съседния банков клон. Той чул викове на улицата и излязъл да види какво става. Тогава видял как обвиняемата ударила пострадалата, а последната залитнала от удара и паднала на земята. Свидетелят С. ги разтървал и помогнал на падналата жена да стане. Обвиняемата викала на свидетеля, че П. искала да убие детето й. В този момент С. погледнал и видял, че действително в спрелия до тях автомобил имало дете на задната седалка. Потвърждава, че пострадалата се обадила по телефона в полицията, а обвиняемата се качила и преместила автомобила, след което 2 той се прибрал в банковия клон.

Показанията на двамата свидетели очевидци изцяло се подкрепят от заключението на изготвената по делото техническа експертиза. Вещото лице е онагледило запис от охранителна камера, която е заснела инцидента. Същият подробно описва как автомобилът на обвиняемата спрял на аварийни светлини, след което от лявата страна слязло лице, което почти тичайки минало зад превозното средство, качило се на тротоара и замахнало с ръка като да нанесе удар на намиращото се на тротоара лице. Това са именно обвиняемата П. и пострадалата П., като от записа ясно се установява, че именно обвиняемата е тази, която е слязла от превозното средство и с бърз ход се е приближила към пострадалата, която се е намирала на тротоара, като директно е пристъпила към нанасяне на удар на пострадалото лице – замахване с ръка към него.

Пристигналият впоследствие на мястото свидетел С. Г. не е бил очевидец на инцидента. На него му се обадила самата пострадала, за да му каже какво се е случило и той веднага отишъл на мястото. Видял вече пристигналите полицаи, обвиняемата и пострадалата. След това заедно с пострадалата посетили болнично заведение, за да бъде прегледана и й било издадено съдебномедицинско удостоверение.

Свидетелите М. М. и П. М. са полицейските служители от 05 РУ-СДВР, които са се отзовали на сигнала на пострадалата за нанесения й побой. Пристигайки на мястото те установили обвиняемата, пострадалата и свидетеля Георгиев, като пострадалата им разказала за случилото се. Полицаите предупредили страните с протокол да не се саморазправят, след което насочили пострадалата към 05 РУ-СДВР за подаване на жалба.

В обобщение трябва да се отчете, че показанията на двамата свидетели очевидци са абсолютно логични, последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира напълно. Дори да се приеме, че свидетелката П. е заинтересована от изхода на делото като пострадало лице, то именно нейните показания се подкрепят от разпита на свидетеля С., а не казаното от обвиняемата П., поради което съдът приема за достоверна изложената от пострадалата версия. Не само това, но имаме и изцяло обективно доказателствено средство – видеозапис от охранителна камера, който е бил предмет на изготвената техническа експертиза, а той подкрепя именно думите на П., как именно обвиняемата П. е тази, която е слязла от превозното средство и с бърз ход се е приближила към пострадалата, която се е намирала на тротоара, като директно е пристъпила към нанасяне на удар на пострадалото лице – замахване с ръка към него.

Обвиняемата също даде обяснения по делото, като не отрече за възникналия конфликт. Сподели как действително спряла пред гаража и след малко пострадалата й почукала на стъклото. Заявява, че пострадалата я обиждала и се опитала да отвори вратата на автомобила, но дори да е било така, това не оправдава последващото поведение на обвиняемата – слизане и нанасяне на побой на пострадалото лице. Казва, че двете си нанасяли взаимни удари, като логично е след нападението пострадалата да се е защитавала по някакъв начин. Не се потвърждават обаче думите й, че първо пострадалата й ударила шамар, а тя след това отвърнала. От видеозаписа категорично се установява, че обвиняемата е слязла от автомобила и тя е отишла до пострадалата, а не обратното, след което при отиването си до П. веднага е замахнала да я удари и не се вижда първо удар от страна на П.. Свидетелят С. също говори за удар от страна обвиняемата, при който пострадалата е паднала на земята. Твърденията за майчинския инстинкт и реакцията да защити детето си, също не се приемат от съда, тъй като и ако 3 действително детето е плачело неистово и е кашляло, то нормалната родителска реакция на обвиняемата е веднага да напусне мястото, за да избегне някакъв посериозен конфликт или слизайки от автомобила да се насочи към задната врата и седалки, където е било детето, а не да се нахвърля да бие пострадалата. Логично е, виждайки майка си във физически конфликт, детето да се разстрои още повече, вместо да се успокои. Нормално е, ако детето действително много е плачело и е било стресирано, обвиняемата да обърне внимание на него, а не да го оставя само в автомобила и да се бие на метри от него с пострадалата, тъй като оставянето на толкова малко дете само в превозното средство и упражняване на физическа агресия спрямо друго лице пред детето, би го разстроило много повече и категорично не говорят за проявено майчинско чувство и загриженост, а по-скоро за хулиганска проява и мисъл за физическа саморазправа, последвала от раздразнение на база направената забележка да премести автомобила.

Приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение и изготвената съдебномедицинска експертиза също изцяло подкрепят думите на П. и С., тъй като установените кръвонасядания, отоци и охлузвания отговарят на това да са били получени при побоя от страна на обвиняемата.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие деянието на П. – удар с юмрук в главата и падане на пострадалата на земята, П. е получила кръвонасядания, отоци и охлузвания, които са причинили на същата болка и страдание. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение, като съдът намира заключението на вещото лице за пълно, обективно и добре аргументирано, поради което го кредитира изцяло.