Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 27.05.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1409/2021
Вид
Решение № 148
Подписан
27.05.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1, изр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.178 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.180, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.193 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.66, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96, ал.10 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Бургас , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ

Административно наказателно дело № 20212120201409 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) "И.Д.”, с ЕИК ******** със седалище в с.Равда, община Несебър, област Бургас и адрес на управление с.Равда, община Несебър, област Бургас, улица „М*****“ №****, представлявано от И.А.Д.

Жалбата е подадена против Наказателно постановление №К20_58-F540027/07.04.2020 г., издадено от Е.Д.К. – Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас , упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.96, ал.1 във връзка с ал.10 ЗДДС на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се отправя искане 1 за неговата отмяна. Отправя се искане за присъждане на разноски.

Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП и за присъждане на разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 27.01.2021 г., видно от разписката, която е неразделна част от него. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 01.02.2021 г. с вх.№ИТ-00-840/01.02.2021 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 19.02.2020 г. в ТД на НАП – Бургас въз основа на заявление вх.

№0000-0068354/10.02.2020 г. на дружеството-жалбоподател за регистрация по ЗДДС бил издаден Акт №020****2000677646/19.02.2020 г. В резултат на извършена проверка на представени документи (касови книги, отчети от фискално устройство, банкови извлечения, справки, договори и др.) се установило, че реализираният облагаем оборот от 50 370.38 лева, въз основа на който е възникнало основание за задължителна регистрация по ЗДДС, е реализиран от последните 12 последователни месеца преди текущия. Била възложена документална проверка за наличие или липса на основания за регистрация по ЗДДС.

По време на проверката е установено, че в един и същ търговски обект на – магазин, находящ се на адрес: с.Равда, община Несебър, област Бургас, улица „М*****“ №**** работят последователно от два търговски субекта, както следва:

ЕТ „И.Д.-56“, ЕИК 147096097 с оборот от 13 387.44 лева, реализиран в периода 01.01.2019 г. – 31.05.2019 г. и

„И.Д.“ ООД, ЕИК ******** (дружеството-жалбоподател) с оборот от 2

44 620.63 лева, реализиран в периода 01.06.2019 г. – 31.12.2019 г.

Било установено също така, че ЕТ и дружеството-жалбоподател извършват еднородна дейност при ползване на еднакви активи в един и същ търговски обект по смисъла на чл.96, ал.10 ЗДДС. Било установено също така, че И.Д. е мажоритарен съдружник в дружеството-жалбоподател.

В резултат на посоченото и на 02.03.2020 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, главен инспектор по приходите Н.Я. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №F540027/02.03.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел С.Б..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в като задължено лице дружеството-жалбоподател не е подало в законоустановения срок (01.01.2020 г. – 15.01.2020 г.) заявление за регистрация на основание чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС – цифрово изражение на квалификацията на вмененото деяние.

На същата дата и срещу подпис на управителя на дружествотожалбоподател бил връчен препис от АУАН. Като възражение е написано:

„Ще приложа възражение.“

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано възражение или поне такова не е приложено в изпратената на съда преписка.

На 07.04.2020 г., малко след изтичане рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Е.Д.К. – Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас, упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издала процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид с малка добавка в квалификацията: чл.96, ал.1 във връзка с чл.180, ал.2 ЗДДС.

На 27.01.2021 г. на управителя на дружеството-жалбоподател лице бил 3 връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 01.02.2021 г., в ТД на НАП – Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-840/01.02.2021 г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

По същество на спора, съдът намира следното:

Не се отрича от страна на дружеството-жалбоподател, че реализираният облагаем оборот от 58 458.07 лева, въз основа на който е възникнало основание за задължителна регистрация по ЗДДС, е реализиран за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. по реда на чл.96, ал.10 ЗДДС и е в резултат от последователно извършване на еднородна дейност и в един и същ обект – магазин, находящ се на адрес: с.Равда, община Несебър, област Бургас, улица „М*****“ №**** от двата посочени по-горе търговски субекта, между които и дружеството-жалбоподател, както и че едноличния търговец и мажоритарния съдружник на дружеството-жалбоподател са едни и същи „свързани“ лица.

Съгласно § 34 от ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г. и бр. 24 и 64 от 2019 г.), лице, което към датата на влизането в сила на този закон отговаря на условията за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 във връзка с ал.10 ЗДДС, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на 4 този закон. Според § 33, т.23 в чл.96 ЗДДС се създава ал.10, като този закон е в сила от 01.01.2020 г. При това положение 14-дневния срок е изтекъл на 15.01.2020 г. и не е бил спазен от дружеството-жалбоподател.

Според чл.96, ал.10 ЗДДС при последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице, като дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите. По делото не са установени обстоятелства по ал.11 на чл.96 ЗДДС, за да се приеме, че не е налице последователно извършване на еднородна дейност.

За периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС, в случай че дружеството-жалбоподател е подало заявлението за това в срок, до датата, на която е регистрирано от НАП, т.е. от 30.01.2020 г. до 18.02.2020 г., „И.Д.“ ООД е реализирало оборот в размер на 4 271.85 лева, върху който е следвало да се начисли ДДС по реда на ЗДДС. Този ДДС не е начислен от дружеството-жалбоподател, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в установения в закона срок, т.е. от 01.01.2020 г. до 15.01.2020 г. Безспорно заявлението е подадено на 10.02.2020 г.

Според чл.66, ал.1 ЗДДС ставката на ДДС е 20 %. При реализиран оборот в размер на 4 271.85 лева ДДС би бил 854.37 лева. Според чл.180, ал.1 ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. С други думи и според съда, следвало е имуществената санкция да 5 бъде 854.37 лева, а не 711.96 лева, както е сторено с процесното НП.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за ДДС – основен данък в държавата.

При посоченото дотук настоящият състав намира, че следва процесното НП да бъде потвърдено.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.

Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.

В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което с оглед изхода на делото следва да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас [1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление

№К20_58-F540027/07.04.2020 г., издадено от Е.Д.К. – Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас в ТД на НАП – Бургас, упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на 6

Изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.96, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, на дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „И.Д.”, с ЕИК ******** със седалище в с.Равда, община Несебър, област Бургас и адрес на управление с.Равда, община Несебър, об-ласт Бургас, улица „М*****“ №****, представлявано от И.А.Д., е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 711.96 лева;

ОСЪЖДА дружество с ограничена отговорност с фирма

(наименование) „И.Д.”, с ЕИК ******** със седалище в с.Равда, община Несебър, област Бургас и адрес на управление с.Равда, община Несебър, област Бургас, улица „М*****“ №****, представлявано от И.А.Д.ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.