Решение № 1835 от 21.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1835 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110216941 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Б. И. И., с ЕГН:

**********, с адрес: ххх против Наказателно постановление № 24-4332008684, издадено на 24.04.2024 г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна полиция“ СДВР, с което, на основание чл. 179, ал.2 вр. чл.179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП ,на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер 200.00 лева за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП.

В мотивирана жалба от наказаното лице се съдържат оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради несъставомерност на изпълнителното деянието, като се твърди, че в момента на ПТП-то другият участник бил извършил нарушение, неспазвайки пътната маркировка и знаци. В заключение моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят Б. И., редовно призован, се явява лично. Поддържа депозираната жалба, излага подробни съображения относно несъставомерността на деянието. Акцентира, че другият участник в движението бил извършил нарушение, движейки се в дясната пътната лента 1 на кръгово движение, обозначена с пътна маркировка за надясно и направо, която не бил спазил. Същият моли съда издаденото му наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Административно – наказващият орган: Началник сектор в СДВР - ОПП, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирани писмени бележки от упълномощен юрисконсулт жалбата се оспорва като неоснователна и необоснована и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в тази насока, като посочва, че всички съставомерни фактически обстоятелства били посочени в издаденото наказателно постановление, както и че административното нарушение било доказано по безспорен начин. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени и гласни доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

На 06.04.2024г. в 13:30 часа в град София, жалбоподателят Б. И. управлявал собствения си лек автомобил ххх по бул. „Драган Цанков“, с посока на движение от ул. „Кирил Видински“ към ул. „Жолио Кюри“. При навлизане в кръгово кръстовище на телевизионна кула се движел в лява пътна лента, сочеща движение направо и наляво. В съседната дясната лента, сочеща движение направо и надясно в кръговото кръстовище се движела с лекия си автомобил ххх свидетелката ххх. По време на движение жалбоподателят навлязъл частично с управлявания от него автомобил в дясната лента за движение, с което не пропуснал движещия се по нея в права посока лек автомобил на свидетеля. Това довело до съприкосновение между двете М. – та, като автомобилът на И. ударил странично този на ххх. След ударът двете М. – та били спрени от техните водачи, които се обадили на Пътна Полиция. На място пристигнал екип на ОПП СДВР в състав свидетелите ххх.

Те провели разговори с двамата водачи и им снели писмени обяснения.

2

Извършили оглед на района на местопроизшествието и съставили скица на ПТП и протокол за ПТП № 1949706/06.04.2024 г., в който били описани подробно констатираните по двете превозни средства материални щети, който бил предявен и подписан от двамата участници. В изготвената скица било отразено взаимното разположение на моторните превозни средства и механизма на възникването на ПТП - то.

Извършвайки преценка на дадените от водачите обяснения, и вземайки предвид пътната регулация в участъка и щетите по М.-тата, свидетелят ххх съставил срещу Б. И. АУАН Серия GA № 1192940/06.04.2024 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата относно констатираното нарушение на чл.

25, ал. 2, пр. 1 ЗДвП. Актът му бил връчен лично и подписан от него без възражение. Такова не било депозирано в срок, поради което при идентично фактическо описание на нарушението и дадена му идентична правна квалификация наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП наложил на И. глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.

25, ал. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от разпитаните свидетели и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитания свидетел ххх е, че същият няма спомен за случилото се дори и след предявяването от страна на съда на съставения АУАН. В показанията си свидетелят и актосъставител ххх от последното съдебно заседание признава, че си спомня за случая.

Потвърждава, че той е изготвил акта и положеният подпис е негов. Като причина за катастрофата посочва частично навлизане в съседна пътна лента в кръговото движение от виновния водач, но не ангажира други подробности по случая. В най-пълна степен описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото показания на свидетелката ххх, която се явява другият участник в процесното ПТП. Същата излага подробни обяснения как докато се е движела в дясна лента в кръговото движение, сигнализирайки с мигач, че продължава излизането в посока към бул.

„Ситняково“, била ударена от движещия се на метър и половина – два зад нея 3 автомобил ххх, управляван от жалбоподателя. След инцидента й бил връчен съставен протокол от пристигналите на мястото полицейски служители. В резултат на ПТП-то сочи, че на управлявания от нея автомобил били нанесени имуществени щети от удар в предна лява врата и предна броня, които към деня на разпита от съда вече били възстановени от застрахователната компания. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и безпротиворечиви. Същите потвърждават фактическата обстановка, изложена в АУАН и обжалваното НП. Показанията на свидетелите се подкрепят и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и в частност съставения Протокол, скица и декларации попълнени и подписани от двамата участници в ПТП - то. В протокола е описан механизма на възникването на ПТП, участниците в него и пораженията по двете М. – та.

Съдът счита, че възражението на жалбоподателя относно неизпълнение на задължение на свидетелката ххх да излезне от кръговото кръстовище на първи или втори изход, а не на трети такъв, предвид факта, че се е намирала в дясната лента за движение, е неоснователно. Движението в кръгово кръстовище не е регулирано със специална норма в ЗДвП, и предвид спецификата на движение в него, не могат да бъдат приложени правилата за движение в кръстовище. В случая, единствено приложими са правилата за движение в съседни пътни ленти, каквото е било движението на двете МПСта, участници в ПТП, а именно нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, според която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него, или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Жалбоподателят е предприел излизане от кръгово движение от лява лента при отнемане предимството на движещата се в дясната лента свидетелка, която преди удара е била подала сигнал, че ще продължи движението към следващ изход. С което същият не е изпълнил законово разписаното му задължение в нормата на чл.

25, ал. 2 от ЗДвП, а именно преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, вследствие на което е настъпило ПТП. Противното ако се приеме за осонвателно, а менно че свидетелката ххх също е извършиала административно нарушение, то това 4 обстотялество не изключва отпадането на административна отговорност от страна на другия нарушител, а е основание единствено за реализирането на самостоятелна отговорност.

Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е съответствието му с материалния и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и издаденото НП са били издадени от компетентни органи, видно от приобщените по делото заповеди и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът намира, че със своето поведение жалбоподателят Б. И. е извършил административно нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП . В хода на съдебното производство безспорно се установи, а и не се оспорва в жалбата, че на посочената в АУАН и НП дата и на указаното място, жалбоподателят е управлявал М. по посочения пътен участък, като вследствие предприемане на маневра излизане от кръгово движение без да пропусне движещия се в дясна лента на същото автомобил, причинил ПТП с незначителни щети.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено посредством действие. Жалбоподателя т не е преценил правилно пътната ситуация, не е изпълнил задължението си преди да започне маневрата с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея /в случая управляваното от свидетелката Д. М./, като навлязъл частично в дясната пътна лента от кръгово движение, което е обусловило и възникването на ПТП.

От субективна страна административното нарушение е осъществено при условията на непредпазливост под формата на груба небрежност и поради тази причина е виновно. Жалбоподателя, като лице притежаващо правоспособност да управлява М. е знаел и е бил длъжен да знае, че преди извършване на маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и да я извърши като съобрази 5 местоположението на другите участници в движението, съответно да пропусне движещия се по пътната лента автомобил преди да навлезе в нея.

Преди предприемане на маневрата той е бил длъжен и е имал обективната възможност да види движещия се пред него в дясно автомобил на свидетелката, който трябва да пропусне и едва тогава да предприеме навлизането в пътната лента, но не го е направил и това е довело до настъпване на произшествието, при което са причинени материални щети на автомобила на Д.

В случаите, когато са нарушени правилата за предимство и с това е причинено ПТП, чл. 179, ал.2 вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Административното наказание, определено на жалбоподателя Б. И. е индивидуализирано от закона в абсолютен размер, при което и не подлежи на последваща редукция.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално основание. Налице е коректно посочване на нарушената правна норма в съставения АУАН и НП, която отговаря на извършеното изпълнително деяние.

Не бяха констатирани неточности, неясноти или липси на законоустановената правна норма, както по отношение на нарушението, така и на неговото санкциониране. С оглед гореизложеното наказателното постановление се явява законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.