Решение № 844 от 18.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 844 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000502758 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от И. И. А. и А. Н. А., с която обжалват решение № 4 086 от 05.07.2024 г., постановено по гр. д .№ 7 815/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от И. И. А. и А. Н. А. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 33Д срещу Н. Г. Ц., за осъждането на Н. Г. Ц. да заплати на всяка от ищците сума в размер на по 300 000 лв., представляващи съответната част 1/2 част от 600 000 лв., съобразно наследствени им права, от недължимо преведена от И. И. А., починал на ******** г., сума в размер на 600 000 лв. на 11.02.2022 г. от негова банкова сметка в „Юробанк България“ АД с IBAN BG******** по банкова сметка на Н. Г. Ц. с IBАN BG******** и е осъдил И. И. А. и А. Н. А. да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Н. Г. Ц. сумата от 33 192.70 лв., представляваща разноски в производството.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Твърди, че за да постанови обжалваното решение, решаващия състав изцяло, безрезервно и напълно безкритично е възприел тезата и твърденията на ответника че преведената й на 11.02.2022 г. от И. А. сума, в размер на 600 000 лв. е с основание съзнателно изпълнение на морално задължение и нравствен дълг към дългогодишния му партньор в живота. Оспорва извода на съда, че независимо че И. А. през цялото време е 1 имал законен брак с А. А., не съществува пречка и не го лишава от възможност той да изпълни нравствено задължение към любовницата си, както и да й осигури висок стандарт на живот и финансово обезпечаване за периода след смъртта му.

Твърди, че по делото е безспорно установено извършването на превод, като основание за този превод е посочено „захранване на сметка”, с оглед на което следва да се приеме, че извършения превод е без основание. Твърди, че през цялото време на фактическото съжителство на наследодателя с ответницата И. .А. е имал законен брак с А.

Н. А., както и родената от този брак дъщеря И.. Твърди, че част от разпитаните свидетеля установяват, че И. А. никога не е прекъсвал връзката със съпругата си и дъщеря си, които са и неговото семейство, с оглед на което твърди, че е установено, че ответника е поддържал извънбрачна връзка, която е против моралните, нравствени и етични норми, които не само закона но и приетите в обществото правила не допускат. Твърди, че от връзката си с ответницата наследодателят няма деца, поради което следва да се приеме, че това не е връзка, която да е пораждала отношения като между съпрузи, както и не представлява съвместно съжителство, тъй като през цялото време И. А. е бил в брак със законната си съпруга и не е прекъсвал фактическата си връзка с нея. Твърди, че нито българското право, нито българското общество, през целия период от съществуването на българската държава до настоящия момент, не познава и не приема конкубината или полигамията като начини на поведение и съжителство, дори конкубината и полигамията са напълно чужди на нашите закони и морал, като в определени периоди дори са инкриминирани.

Твърди, че при разрешаване на настоящия съдебен спор, задължително следва да бъде даден отговор на въпроса: Дължи ли ти се нещо и ако да какво, на жена, с която мъж е поддържал интимна връзка, продължила по времето, когато той е бил в законен граждански брак?. Твърди, че няма и не може да съществува изпълнение на нравствен дълг, когато единствената причина за престиране на значителна парична сума е стремежът да се осигури на облагодетелстваното лице стандарта на живот, които разпоредилият се му е осигурявал по време на извънбрачната им връзка, тъй като нравствен дълг би бил налице само в случай, че получилото сумата лице се нуждае от издръжка въз основа на общите критерии за това, установени от Семейния кодекс. Твърди, че типичен пример да изпълнение на нравствен дълг е изплащането на разходи за погребение или за лечение на близък - т.е. за решаването на твърде специфични и дори съкровени, интимни въпроси в кръга на найблизките хора, свързани с отношенията на родството или брака.

Твърди, че за да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, не е достатъчно наличието на изпълнен, обективно съществуваш нравствен дълг, а е необходимо и съзнателно осъществяване на изпълнението. Твърди, че ако изобщо има място да се твърди наличието на такъв по отношение на човека, с когото е имал извънбрачна връзка, то следва да се имат предвид показанията на свидетелите, че Н. Ц. е била „водена на работа“ и осигурявана във фирмата на И. А., без същата реално да полага какъвто и да е труд, както и че приживе И. А. е направил за своя сметка здравна застраховка в полза на Н. Ц., която да й послужи при нейно лечение, в случай на заболяване. Инвокира доводи, свързани с теглени 2 суми от сметката след смъртта, като твърди, че този довод не е обсъден от съда. В тази връзка твърди, че подобно действие извършено в рамките на час и половина след смъртта на лицето, с което твърдиш, че си имал отношения, характеризирани като „съюз на фактическа и физическа близост, основан на взаимност, трайност и взаимна грижа“, житейски се определя като мародерство, което би извършил морален инвалид. Твърди, че не на последно място, задължително следва да се обърне внимание и на въпроса за справедливостта като ценност на обществото. Следва да се акцентира, че отхвърлянето на такъв иск (т.е. да се допусне да се обогати без основание лице, спрямо което починалия не е имал никакъв „нравствен дълг“), драстично би накърнило принципа на справедливостта, който е фундамент на правния ред на Република България. В тази връзка цитира решение на КС на Р България.

Твърди, че доколкото в отговора на исковата молба, както и в писмените бележки ответника алтернативно навежда твърдения за получаване на сумата като дарение, то моли да се има предвид и становище по това твърдение. В тази връзка твърди, че по делото не са установени каквито и да е данни за наличието на договор между И. А. и Н. Ц., каквато е формата, посочена в чл. 225, ал. 2 на ЗЗД. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи въззивната жалба, като отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважите изцяло предявените от ищците искове, както претендира и присъждане на всички направени съдебни разноски.

Ответникът по въззивната жалба Н. Г. Ц. оспорва подадената въззивна жалба.

Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. В подкрепа на твърденията си развива доводи относно неоснователността на оплакването, че съдът „безрезервно и напълно безкритично" бил възприел твърдението на ответницата, че преведената от наследодателя им И. А. към нея сума е в изпълнение на негов нравствен дълг към дългогодишния му партньор в живота. Твърди, че мотивите на решението дават ясен. аргументиран и обоснован отговор на всички въпроси по делото, а от съдържанието им може да се проследи осъществената от съда решаваща дейност. Твърди, че произнА.нето на съда е в унисон с най-новата практика на ВКС по приложението на чл. 55, ал. 2 ЗЗД. Прави анализ на събраните по делото гласни доказателства, от които прави извод, че е доказан фактът, че двойката е живяла съвместно в обшия им дом. Твърди, че въз основа на събраните доказателства съдът е установил, че отношенията на И. А. и ответницата са били именно като на съпружеска двойка, като те са изградили обши приятелства с други семейства, както и че той е запознат доверителката ни с най-дългогодишните си приятели, с колегите си, както и с дъщерите си. Твърди, че от събраните по делото доказателство категорично опровергават тезата на въззивниците за характера на отношенията между И. А. и ответницата. В тази връзка твърди, че обстоятелството, че И. А. не е предприел стъпки за прекратяване на брака си с А. А., както и обстоятелството, че И. А. и ответницата не са имали дете, не представляват пречка отношенията между двамата да са фактическо съпружеско съжителство. Твърди, че обратно на доводите във ВЖ, отношенията с И. А. не са се свеждали единствено и само до обитаване на едно жилище и до съвместни пътувания 3 на екскурзии и почивки (това са само отделни щрихи от външните проявления на тяхното фактическо съпружество). Твърди, че правилно съдът не е кредитирал и показанията на св.

Е. К., тъй като същите са напълно объркани и непоследователни. Твърди, че съдът правилно е приел, че И. А. и ответницата са манифестирали връзката си на съжителство от семеен тип не само пред всички приятели, съседи и колеги, а също така и пред дъщерите на И. А., които са, били напълно наясно за отношенията между тях.

Твърди, че съдът правилно е възприел правнорелевантните факти досежно отношенията в двойката И. А. и Н. Ц. и е стигнат до извода, че те притежават всички елементи на семейните. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че в периода след 2018 г., когато за пръв път започват да се усещат признаците на влошаване на здравето на И. А., наред с усилията, които полагала да му обезпечи пълен комфорт в условията на усложненото му здравословно състояние, ответницата е започнала да се грижи и за организация на неговото лечение. Твърди, че е от доказателствата се установява формираното съзнание за нравственото си задължение да обезпечи ответницата финансово за периода след смъртта му, което се установява от свидетелските показания.

Оспорва въведеното твърдение във въззивната жалба, че в отношенията между И. А. и ответницата няма място за нравствен дълг. Твърди, че в съдебната практика и в доктрината се приема, че между партньорите във фактическото съпружеско съжителство могат да съществуват нравствени задължения. Твърди, че доводът за наличието на „даване срещу интересите на семейството“ е фактически некоректен. Твърди, че прави впечатление, че въззивниците, говорейки за нравствен дълг и морално задължение за грижа и взаимопомощ между членовете на семейството всячески пропускат факта, че ответницата (а не те) е тази, която е била до И. А. и всеотдайно се е грижила за него и когато с остаряването са се проявили и заболяванията му. Твърди, че трайната съдебна практика, включително и тази отпреди 1989 г. признава определени правни последици на съжителството на съпружески начала без да има сключен граждански брак, противно на голословния опит в жалбата да се обоснове, че се ограничават само до роднини. Твърди, че напълно лишени от законова основа са оплакванията, че изпълнението на нравствен дълг било ограничено само до случаите, в които получилото сумата лице било се нуждаело от издръжка въз основа на критериите, установени в СК, тъй като подобно тълкуване е contra legem, с оглед на липсата на такова ограничение. Твърди, че дори да се приеме, че чл.55, ал. 2 ЗЗД изисква не просто моралът да поощрява някакво поведение (напр. благотворителност), а да проявява негативно отношение, ако не са извършени, то социалната среда на И. А. и Н. Ц. приема за укоримо той да не осигури финансово жената, с която е прекарал последните 30 г. от живота си.

Твърди, че напълно неоснователни са оплакванията, че е неморално И. А. да иска да обезпечи жената, с която е живял и е била неговото фактическо семейство в продължение на 30 години, понеже това била извънбрачни връзка, която въззивниците оценяват като „безнравствена” и наказуема. С оглед на това посочва, че в мотивите изрично е посочено защо съдът не приема този довод на насрещната страна, като мотивите му и в тази насока са напълно правилни. Твърди, че съзнателно извършена престация е в съгласие с 4 изискванията на морала. Твърди, че съдът правилно е приел, че И. А. е бил наясно, че предвид липсата на сключен граждански брак с ответницата, тя не може да го наследи и няма да придобие никакви наследствени права при откриване на неговото наследство.