Определение № 515 от 30.09.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. Велико Търново, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500393 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 435 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Д. У. против Определение № 768/07.07.2025 г. по в.гр.д. № 518/2025 г. на Окръжен съд Русе, с което окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата на К. У., в качеството й на длъжник по изп.д. № 1087/2012 г. по описа на ЧСИ М. М., срещу призовка за принудително изпълнение от 01.02.2025 г. и сметка за размера на дълга от 20.02.2025 г. в частта, с която към изпълнителното дело се присъединяват за допълнително събиране съответно сумата в размер на 3002,60 лв. и сумата 3042,96 лв., като недопустима и е прекратено производството по делото.

В жалбата са наведени доводи, че съдът не е изследвал всички приложени по делото писмени доказателства, удостоверяващи липса на задължения към държавата и пълно погасяване на дълга по изпълнителен лист от 16.08.2012 г. С поканата за принудително изпълнение са предприети действия и присъединяване на суми, за които длъжникът не е уведомяван преди това. Освен това, в продължение на 10 години – от 2015 г. до 2025 г., спрямо длъжника не са били извършвани никакви принудителни или други изпълнителни действия, като на гърба на изпълнителния лист е отбелязано, че са заплатени всички дължими суми и разноски, съгласно покана за доброволно изпълнение от 26.09.2012 г. още към дата 13.07.2015 г. С оглед на 1

10 годишното бездействие от страна на взискателя към дата 13.07.2017 г. изпълнителното производство е прекратено, поради настъпила перемция, което обуславя отмяната на всички извършени действия след 2017 г., като недопустими и незаконосъобразни. В изготвената от съдебния изпълнител сметка са включени погасени по давност суми към държавата. В призовката за принудително изпълнение са посочени разноски по изпълнението.

Неправилно окръжният съд е приел, че връчената призовка за принудително изпълнение и изготвената сметка не са актове, които длъжникът може да обжалва.

Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество на жалбата срещу разноските, обективирани в призовката за принудително изпълнение и сметката на дълга.

Взискателят „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД не заема становище по жалбата.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба, както и приложените писмени документи, приема за установено следното:

Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Окръжен съд Русе е образувано по депозирана от К. Д. У. жалба по изп.д. № 1087/2012 г. на ЧСИ М. М.. В жалбата се сочи, че на У. е изпратена призовка за принудително изпълнение, в която е посочено, че по изпълнителното дело е присъединена за събиране сумата от 3002,60 лв., от която главница в размер на 47,84 лв., законна лихва в размер на 49,43 лв., 108,16 лв. неолихвяеми вземания, 440,89 лв. допълнителни разноски и такси по Тарифа към ЗЧСИ, както и публични държавни вземания в размер на 2356,28 лв. В издадената сметка за размера на дълга е посочено задължение в размер на 3042,96 лв. С присъединяването за събиране по делото на тези суми съдебният изпълнител е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Към 13.07.2015 г. длъжникът У. е изплатила на взискателя всички дължими суми по издадения изпълнителен лист от 16.08.2012 г., като съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си да приключи 2 изпълнителното дело. Независимо от това, същото следва да се счита прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 13.07.2017 г. С оглед на това в жалбата се сочи, че всички предприети от съдебния изпълнител действия по събиране на сумите съответно 3002,60 лв. и 3042,96 лв., са незаконосъобразни. У. няма задължения към държавата, тъй като същите са погасени по давност, за което представя доказателства.

Искането е да се постанови съдебен акт, с който се отменят връчените призовка за принудително изпълнение и сметка за размера на дълга, в частта, с която към изпълнителното дело се присъединяват за допълнително събиране сумата в размер на 3002,60 лв., съответно 3042,96 лв. и се върне делото на съдебния изпълнител с указания за прекратяване на делото и изготвяне на актуална сметка, в която бъде отразено, че тя не дължи суми по изпълнителното дело.

С обжалваното определение на Окръжен съд Русе е прието, че се обжалва призовка за принудително изпълнение и сметка за размера на дълга, които действия не са сред кръга от изпълнителни действия, които длъжникът може да обжалва. Освен това, делото е прекратено с постановление от 19.02.2025 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и наложеният запор върху трудовото възнаграждение е вдигнат. С оглед на това, че жалбата се явява недопустима, което е обусловило оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството.

От събраните по делото материали е видно, че изп.д. № 1087/2012 г. е образувано по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 16.08.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 4446/2012 г. на РС Русе. На 21.01.2025 г. по делото е подадена молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, цесионер на вземането, с искане за конституирането му като взискател и налагане на запори върху трудови възнаграждения и банкови сметки. С призовка за принудително изпълнение от 01.02.2025 г. У. е уведомена за размера на дължимите суми – общо 3002,60 лв., за наложения запор върху трудовото възнаграждение и насрочване на опис на движими вещи.

С молби от 18.02.2025 г. У. е поискала прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и издаване на сметка за размера на дълга.

3

С Постановление от 19.02.2025 г. на ЧСИ М. М. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановлението е връчено на взискателя и на длъжника, като със съобщения от 05.03.2025 г. и от 07.03.2025 г. са вдигнати наложените запори върху трудовото възнаграждение и банкови сметки.

На 26.02.2025 г. е постъпила жалбата, предмет на производството пред Окръжен съд Русе, с посочено правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Настоящият състав приема обжалваното определение за правилно и съобразено с правилата на процесуалния закон по следните съображения:

Законодателят предвижда стриктно ограничаване в предмета на обжалване, основанията за това и в кръга лица, имащи право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител от страна на длъжника са посочени изрично и изчерпателно в текста на чл. 435, ал. 2 ГПК, като в конкретния случай обжалваните действия – изпращане на призовка за принудително изпълнение, с оглед присъединяването за допълнително събиране на посочените суми, и издаване на сметка за размера на дълга, не попадат сред тези, визирани в закона. Въпреки че в жалбата до съда се посочва правно основание на жалбата чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, от съдържателната й част и петитума не може да се обоснове извод за оспорване на изчислените разноски, доколкото изложените обстоятелства са в насока, че не съществува изобщо задължение, поради погасяването му, както и че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, поради настъпила перемция. В този смисъл настоящият състав приема, че самостоятелно оплакване за основанието и размера на визираните в призовката за принудително изпълнение разноски, няма направено, поради което и жалбата до окръжния съд не може да се квалифицира като такава по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. По тази причина, извън предмета на проверката пред окръжен съд е бил въпросът за основанието и размера на изчислените разноски, поради което подобно оплакване не може да се навежда за пръв път пред въззивния съд. Независимо от това, следва да се отбележи, че обжалването на изпратената призовка за принудително изпълнение и издадена сметка за размера на дълга, е недопустимо и на друго основание – липса на правен интерес. Депозираната пред съда жалба против действията на съдебния изпълнител е след издаването на постановление за прекратяване на 4 изпълнителното дело. По делото не съществува спор, че постановлението за прекратяване е влязло в сила и това следва от изпратените от съдебния изпълнител съобщения за вдигане на наложените запори /чл. 433, ал. 3 ГПК/.

Изпълнителното дело вече не е висящо, действия по принудително изпълнение по него не могат да бъдат извършвани, поради което жалбата се явява лишена от правен интерес. Възраженията, касаещи липсата на задължения и евентуално техния размер, не попадат в предметната проверка на съда при обжалване действията на съдебния изпълнител, поради което не подлежат на обсъждане.

По тези съображения обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на К. Д. У., се явява правилно, и последица от това е потвърждаването му като такова.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 768/07.07.2025 г. по в.гр.д. № 518/2025 г. на Окръжен съд Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата на К. Д. У., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 1087/2012 г. по описа на ЧСИ М. М. срещу призовка за принудително изпълнение от 01.02.2025 г. и сметка за размера на дълга от 20.02.2025 г. и е прекратено производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. Велико Търново, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500393 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 435 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Д. У. против Определение № 768/07.07.2025 г. по в.гр.д. № 518/2025 г. на Окръжен съд Русе, с което окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата на К. У., в качеството й на длъжник по изп.д. № 1087/2012 г. по описа на ЧСИ М. М., срещу призовка за принудително изпълнение от 01.02.2025 г. и сметка за размера на дълга от 20.02.2025 г. в частта, с която към изпълнителното дело се присъединяват за допълнително събиране съответно сумата в размер на 3002,60 лв. и сумата 3042,96 лв., като недопустима и е прекратено производството по делото.

В жалбата са наведени доводи, че съдът не е изследвал всички приложени по делото писмени доказателства, удостоверяващи липса на задължения към държавата и пълно погасяване на дълга по изпълнителен лист от 16.08.2012 г. С поканата за принудително изпълнение са предприети действия и присъединяване на суми, за които длъжникът не е уведомяван преди това. Освен това, в продължение на 10 години – от 2015 г. до 2025 г., спрямо длъжника не са били извършвани никакви принудителни или други изпълнителни действия, като на гърба на изпълнителния лист е отбелязано, че са заплатени всички дължими суми и разноски, съгласно покана за доброволно изпълнение от 26.09.2012 г. още към дата 13.07.2015 г. С оглед на 1

10 годишното бездействие от страна на взискателя към дата 13.07.2017 г. изпълнителното производство е прекратено, поради настъпила перемция, което обуславя отмяната на всички извършени действия след 2017 г., като недопустими и незаконосъобразни. В изготвената от съдебния изпълнител сметка са включени погасени по давност суми към държавата. В призовката за принудително изпълнение са посочени разноски по изпълнението.

Неправилно окръжният съд е приел, че връчената призовка за принудително изпълнение и изготвената сметка не са актове, които длъжникът може да обжалва.