Решение № 100 от 14.02.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 100/14.2.2022г. гр. Пазарджик, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пазарджик, в открито заседание на деветнадесети януари, през две хиляди и двадесет и втора година в касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

НИКОЛИНА ПОПОВА при секретаря Д. Георгиева с участието на прокурора Ж.Пенев, като разгледа докладваното от съдия Попова КАНД

№ 1242 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В.Х.Г. ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К. У. със съдебен адрес ***, оф.13 против Решение № 260078/01.09.2021 г. на Районен съд гр. Пазарджик, по АНД № 830/2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 0013229/21.05.2020 г. издадено от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане „ в Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ гр.София, с което на В.Х.Г. ЕГН **********, за нарушение на 139 ал.6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000,00 лв. и е присъдено заплащане на такса по чл.10а ал.2 от Закон за пътищата / ЗП/ в размер на 87,00 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението на ПзРС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, като наложеното наказание е явно несправедливо – отменителни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно ПзРС е приел, че липсва нарушение на разпоредбите на чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, както и чл. 43 ал.5 ЗАНН. Изтъква се, че при предявяването на АУАН е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на решението на ПзРС и за отмяна на НП.

Ответникът по касационната жалба – редовно призован, чрез своят процесуален представител и чрез подадено писмено становище , оспорва жалбата и моли съща да бъде оставена без уважение. Претендира съдебно- деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление № 0013229/21.05.2020 г. издадено от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане „ в Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ гр.София, на В.Х.Г. ЕГН **********, за нарушение на 139 ал.6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000,00 лв. и е присъдено заплащане на такса по чл.10а ал.2 от Закон за пътищата / ЗП/ в размер на 87,00 лв.Фактическата обстановка се състои в това , че на 25.12.2019 г. около 14,00 ч. , В.Х.Г. в качеството си на водач , е управлявал ППС с рег. № РА 2489 ВС, марка ДАФ , модел Х , вид товарен автомобил, с обща техническа допустима маса над 12 тона , на републикански път ІІ-37 в посока

Гелеменово включен в обхвата на платената пътна мрежа , като за посоченото ППС не е заплатена винетна такса , съгласно чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.

За да потвърди наказателното постановление, ПзРС е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и АНО правилно е ангажирал административно наказателната му отговорност. Съдът не е констатирал наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна или такива довели до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Обжалваното решение е правилно като постановено при отсъствието на наведените с жалбата касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Правилни са изложените от районния съд мотиви, относно акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление при липсата на допуснати процесуални нарушения. Неоснователни са изложение възражения за липсата на надлежно предявяване на АУАН. Съдът е обсъдил тези доводи и е изложил подробно своите съображения, които настоящата касационна инстанция възприема изцяло. Както се установява, в акта не е отразена дата на получаване на АУАН , но този пропуск не е съществено процесуално нарушение, доколкото не е било спорно по делото , че актът е бил съставен на място при установяване на нарушението и че е връчен на жалбоподателя. При това положение , този процесуален пропуск не е съществен, тъй като не е нарушил правото на защита на наказаното лице.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Доводът, че била допусната неяснота относно фактите касаещи признаците на деянието при съставяне на НП - е неоснователен.

Съгласно

§ 21б. ал.1 от ПЗР към ЗИДздВП / ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г./ разпоредбата на чл. 179, ал. 3 не се прилага за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. Водач, който управлява пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон, се наказва с глоба 2000,00 лв. В случая районният съд правилно и законосъобразно и изхождайки от съвкупния анализ на цитираната правна норма е направил извода , че след като в оспореното наказателно постановление , максималната товароносимост на ППС е определена като такава над 12 тона, при минимално предвидената в нормата от 3,5 тона , безспорно нарушението е правилно индивидуализирано и попада под действието на нормата на чл. 139 ал.6 ЗДвП. Това обстоятелство е взето предвид от наказващия орган , който го е отразил в текстовата част на

НП и по този начин го е довел до знанието на административно-наказаното лице , чието право на защита не е накърнено.

С оглед гореизложените съображения касационният състав намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд, поради което същото ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на ответника по касация се полага присъждане на съдебно- деловодни разноски под формата на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лв.

На основание чл.221 ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Пазарджик :

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260078/01.09.2021 г. постановено по АНХД № 830/ 2020 г. на

Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА В.Х.Г.

ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. К. У. със съдебен адрес ***, оф.13 да заплати на Агенция „ Пътна Инфраструктура „ сторените по делото разноски в размер на 100,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:

1. /п/

2. /п/