Определение № 5631 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5631 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110139859 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Депозирана е молба от ищеца, с която се иска изменение на решението в частта за разноските.

В срока за отговор е депозиран такъв от ответника, с който оспорва молбата като неоснователна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира молбата за неоснователна.

В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска. Видно от материалите по делото, така предвидените процесуални предпоставки за допустимост на молбата са налице.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съдът намира, че доколкото ответникът с отговора на исковата молба признава иска и не е спорно между страните и се установява по делото, че ответникът не е предприемал изпълнителни действия за принудително събиране на вземането, то не е дал повод за завеждане на делото и разноски не следва да се присъждат. В този смисъл е константната практика на ВКС - Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК;

Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК и др.

Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Давността е не само забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде установено неговото съществуване или несъществуване, тъй като то може да е погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от издадените разписки. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение. Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма право на принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се установява съществуването или несъществуването на вземането.

Ако този иск е основателен, ответникът дължи разноски, защото е оспорил иска с твърдения, че давностният срок е по-дълъг или теченето му е спирано и/или прекъсвано.

1

Чая ответника признава иска и съдът намира, че същият не е сал повод за завеждане на делото с извънсъдебното му претендиране, доколкото вземането съществува като естествено такова, Единствено е погасена възможността да се събира принудително и то при надлежно възражение за изтекла погасителна давност, каквото е направено от ищеца с настоящия процес,. Отговорност за разноски има деликтен характер и не следва да се понася от взискателя, който претендира вземането си извънсъдебно.

Поради изложеното молбата следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, с която се иска изменение на Решението в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2