Разпореждане № 4702 от 08.04.2025, Районен съд - Плевен

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4702 гр. Плевен, 08.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Частно гражданско дело № 20254430102209 по описа за 2025 година

Производството по ч. гр.д.№ 2209/2025г. на ПлРС е образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК със заявител “СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК *******, против М. М. П. с ЕГН ********** от гр.****** №51 ет.2 ап.4 за заплащане на следните суми: 800 лв. - главница; 204,82 лв. - възнаградителна лихва за периода 10.07.2023г. – 10.07.2024г.; 920,18 лв.- договорна неустойка за периода от 10.07.2023 – 10.07.2024г.; 166,60 лв.- законна лихва за забава за периода от 01.11.2023 – 01.10.2024г., неустойка за забава в размер на 192,50 лв дължима и неплатена, начислена еднократно на 10.12.2023г., такса администриране на просрочен кредит в разме на 14,66 лева дължима и неплатена начислена за периода 18.09.2023г – 30.11.2023г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 07.04.2025г. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски в размер на 45,98 лв. - ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260 лева. Приложена е разпечатка на Договор за паричен заем сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД - заемодател и длъжника, с размер на предоставения кредит и Тарифа.

Съдът счита, че заявлението е неоснователно в частта относно искането за присъждане на сумите 920,18 лв.- договорна неустойка за периода от 10.07.2023 – 10.07.2024г.; неустойка за забава в размер на 192,50 лв дължима и неплатена, начислена еднократно на 10.12.2023г. и такса администриране на просрочен кредит в размер на 14,66 лева дължима и неплатена начислена за периода 18.09.2023г – 30.11.2023г..

1

Предвид разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК, задължаващи съда да преценява още в заповедно производство, дали са налице условията за уважаване на искането, съдът намира, че тази претенция следва да се откаже.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В заявлението се сочи, че договорната неустойка при непредставяне на поне едно от обезпеченията посочени в договора се дължи на основание чл.11 от Договора, неустойката за забава се дължи на основание чл.6.2 от Договора вр. Тарифата за заплащане на дължими такси, а разходите за администриране на просрочен кредит се дължат на основание т.3 от Тарифата към договора.

Договорът предвижда в чл.11 заплащане на неустойка в размер на 1068,48 лева при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, което съдебната практика приема, че представлява нищожна клауза, тъй като противоречи на императивни норми, както следва: на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП - задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение, още повече че то се начислява и върху друга неустойка и лихви; на чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; на чл.33 ал.1 и 2 от ЗПК, съгласно които кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Видно е, че размерът на неустойката надвишава размера на предоставената в заем сума. Отделно от това практическо се явява невъзможно в тридневен срок кредитополучателят да осигури обезпечение поръчител или банкова гаранция. Освен, че тази клауза противоречи на императивните норми, тя противоречи и на добрите нрави, което я прави нищожна и съответно не поражда задължения за страните По отношение на претенцията за неустойка за забава в размер 192,50 лв, съдът също счита, че е нищожна клауза. Видно е от приложената Тарифа, че при забава повече от 90 дни се начислява еднократно сума в размер на 10% от остатъка на дължимата сдума до цялостно погасяване. Съгласно чл.33 2

ЗПК, При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал.2 Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Това прави клаузата на т.3 от Тарифата нищожна и съответно същата не поражда задължения за кредитополучателя за заплащане на неустойка за забава.

Същото се отнася и за претенцията за такса за администриране на просрочен кредит, която също е нищожна клауза. Таксата е предвидена в тарифата за изпращане на напомнителни писма, разговори, посещения на адреса, като Сумата зависи от дните на забава. Тези разходи не могат да бъдат посочени като стойност при сключване на договора. От друга страна, към момента няма данни в какъв размер разходи е направил заявителят.

Тези клаузи в договора са нищожни и неравноправни и не може да послужат за основание за издаване на заповед за изпълнение.

Поради изложеното съдът счита, че в случая намира приложение нормата на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК и заявлението в частта, в която се претендира договорна неустойка, неустойка за забава и такси за събиране на вземането, при констатирани от съда неравноправни и нищожни клаузи в договор, сключен с потребител следва да бъдат оставени без уважение.

Самото искане на заявителя за присъждане на суми по нищожна клауза противоречи и на добрите нрави, което е основание за отказ по реда на чл.411 ал.2 т. 2 от ГПК.

Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415 ал.1 т.3 от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за отказаното вземане, и в исковия състезателен процес, страните да вземат становище и представят доказателства във връзка с неравноправността/нищожността на клаузите. Следва да се издаде ЗИ за остатъка от посочените по заявлението суми.

Воден от горното, съдът

3

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, искането за ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по реда на чл.410 от ГПК, по заявление по ч.гр.д. №2209/2025г. на ПлРС със заявител “СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК *******, и длъжник М. М. П. с ЕГН ********** от гр.****** №51 ет.2 ап.4, за присъждане на сумите 920,18 лв.- договорна неустойка за периода от 10.07.2023 – 10.07.2024г.; неустойка за забава в размер на 192,50 лв дължима и неплатена, начислена еднократно на 10.12.2023г., такса администриране на просрочен кредит в разме на 14,66 лева дължима и неплатена начислена за периода 18.09.2023г – 30.11.2023г..като НЕОСНОВАТЕЛНО.

На основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК, УКАЗВА на заявителя “СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК *******, че може да предяви осъдителен иск относно вземането в отказаната му част, срещу М. М. П. с ЕГН ********** от гр.****** №51 ет.2 ап.4 в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от получаване на настоящото определение, като довнесе дължимата държавна такса по иска.

Да се издаде Заповед за изпълнение за останалите, посочени в заявлението суми.

Разпореждането може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба в едноседмичен срок пред ПлОС, считано от датата на връчването му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4