Решение № 260618 от 19.05.2021, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

...............2021г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненски районен съд, XXXVI – ти състав

На осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година В публично заседание

Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 317 по описа за

2021 година, установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С. Л.“ ЕООД, представлявано от Р.А., депозирана чрез адв.

И.Г. против Наказателно постановление №

23-00010987 от 30.11.2020г., издадено от началника на Отдел „Контрол" в РД „АА" - Варна, с което на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП.

В жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. Сочат се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото актът и постановлението са съставени, предявени и подписани от упълномощено лице, на което законовият представител на дружеството не е делегирал правомощията да подписва и получава такива. Актът и постановлението не били връчени и подписани от управителя на дружеството, който го представлява като юридическо лице и е негов единствен представител по закон.

Управителят на дружеството не бил предоставял правомощия на пълномощника за подписване и получаване на съставени срещу него или представляваното от него предприятие актове за установяване на административни нарушения или наказателни постановления, поради което се иска отмяна на НП и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален представител- адв.Ив.Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на посочените в жалбата основания, като допълва, че законът не е регламентирал срок нито в разпоредбата на чл. 91в, нито в разпоредбата на чл. 104, ал.7 ЗАвП. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На дружеството – жалбоподател „С. Л.“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Р.А., притежаващо лиценз на Общността за извършване на превоз на товари, била извършена комплексна проверка от длъжностни лица към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, сред които и св.Б.И..

На 17.07.2020г. до дружеството била изготвена Покана изх.№50-00-554/2/17.07.2020г. от Директора на РД“АА“-Варна. Поканата била изготвена на основание чл.91б, т.1 от ЗАвП във връзка с чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС и била адресирана до управителя на дружеството.

Тя съдържала писмено разпореждане до въззивника в 7-дневен срок , да предостави в РД “АА” гр. Варна документи във връзка с проверка на документацията относно транспортната дейност на дружеството за периода от 01.01.2020г. до 31.05.2020г.

В цитираната покана подробно бил изложен списък с исканите документи и информация сред които: т.6 от раздел 1 информация на магнитен носител, извлечена от дигиталната карта на водача.

В поканата било посочено още, че документите следва да се представят в РД „АА“-Шумен, като бил посочен и съответен адрес, както и била упомената отговорността, която се носи при непредставяне на изискуемите съгласно чл.97, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.

Поканата била връчена на 29.07.2020г. на г-н Х. Т. -лице легитимиращо се като упълномощено от управителя на дружеството.

До изтичане на 7-дневния срок-05.08.2020г. визиран в горепосочената наредба за представяне на изисканите документи, въззивното дружество не представило в административната сграда на РД“АА“-Варна нито един от документите и информацията посочени в поканата.

Тези документи и информация били представен в администрацията на Областен отдел „АА“-Шумен на 07.08.2020г. с приемо-предавателен протокол. След представената информация липсвала такава на магнитен носител-извлечение от дигиталната карта на водача Р.В.

И.. Исканата информация не била представена до приключване на проверката.

При горните констатации на 18.09.2020 год. срещу въззивното дружество св.И. съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП като приел, че нарушението е извършено в гр.Варна на 06.08.2020 год., която дата се явява денят следващ датата, на която е изтекъл срокът за предоставяне на информацията с визираната по-горе покана.

Актът бил предявен и връчен още същия ден на упълномощено от представляващия въззивното дружество лице, което го подписало без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени и писмени възражения пред АНО.

Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на началника на отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на основание чл. 104 ал.7 от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП.

Наказателното постановление било връчено на упълномощено лице на 14.12.2020г.. В законоустановения 7-дневен срок, на 15.12.2020г. /видно от входящия номер на жалбата/, в РС-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото - от показанията на свидетеля И., дадени в съдебно заседание, които съдът кредира като изцяло съответстващи на останалите налични по делото писмени доказателства - ауан, покана, приемо- предавателен протокол, заповед, пълномощно, информация от паметта на тахограф и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна.

Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т.

5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя И.. Със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на началниците на отдели „Контрол“ в РД"АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от Пламен Димитров в качеството му на началник отдел“Контрол“ в РД „АА“-Варна, поради което е издадено от компетентен орган.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Безспорно

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е З.Ю.присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН.

Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

Разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП за която е ангажирана отговорността на въззиника, предвижда отговорността на превозвач, който не съхранява (предл.

1) тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка (предл.

2) на контролните органи.

В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят „С. Л." ЕООД е „превозвач” по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвПр, който дефинира, че „превозвач” е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Въпросното качество не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава Лиценз №18608 за международен превоз на товари, валиден до 01.01.2028г.

Не е спорно между страните и , че дружеството не е представило на проверяващите в срокът посочен в поканата извлечение от дигиталната карта на водача Дионисиев.

Съобразно разпоредбата на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове. Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год. превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на водача.

За да бъдат съхранени данните от картата на водача за срок от най-малко 12 месеца, съобразно изискването на т. ii) от приложимия регламент, данните следва да бъдат извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т. i) от същия регламент по реда на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год..

Следва да бъде посочено, че законодателна уредба не предвижда срок за предоставяне на информацията, извлечена от картата на водача, в каквато насока са и възраженията на процесуалния представите на въззивника.

Нещо повече - съгласно чл. 10, § 5, б. „а”, т. „ii” от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. превозвачът следва да осигури достъп до тази информация пряко или дистанционно от помещенията на предприятието, което е в потвърждение на извода, че за изпълнение на задължението не следва да се предоставя срок.

В контекста на всичко гореизложено посочената правна квалификация на деянието съпоставена с фактическите обстоятелства описани в АУАН, възпроизведени и в НП, сочат на неяснота на предявеното обвинение, в който смисъл са възраженията на въззивното дружество.

Нито в АУАН, нито във впоследствие издаденото НП не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което възпрепятства проверката по същество относно изпълнението на задължението по чл.91в, т.2 от ЗАвПр, като АНО не е посочил формата на изпълнителното деяние, като не е посочил нарушеното от дружеството предложение посочено в правната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвПр.

Както се посочи по-горе, санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от закона предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява за период 365 дни или отказва да предостави за проверка от контролните органи извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача т.е. сред възможните форми на изпълнителното деяние няма „не е спазил законоустановения срок да представи“, както е посочил АНО в случая.

Неясно остава фактът на това непредставяне в срок дали се отнася до несъхраняването им (поради неизвличани или друго) или в отказ от представянето им