Решение № 20 от 31.01.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Попово, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело № 20213520100900 по описа за 2021 година

Ищецът С. Р. Б. от с. Дриново, общ. Попово, действащ чрез пълномощник: адв. М. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, твърди в исковата молба, че бил страна по Договор за паричен заем № 4022366 от 04.01.2021 г., сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който получил в заем сума от 1 500 лева.

Съгласно Договора ищецът се задължил в срок от 3 дни да предостави едно от следните обезпечения:-две физически лица-поръчители;-банкова гаранция;-одобрено от заемодателя дружество поръчител.

В тази връзка ищецът сключил с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № 4022366, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Така общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство бил в общ размер на 2 584.00 лева.

Твърди, че не му били предоставени нито Договор за паричен заем № 4022366, нито Договор за предоставяне на поръчителство № 4022366, както и погасителен план към договора за заем и в тази връзка му било непонятно защо от него се претендирала сума в размер близо два пъти над сумата на отпуснатия кредит.

Релевира доводи за нищожност на Договор за паричен заем № 4022366, сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

В условията на евентуалност претендира нищожност на сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 4022366, на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл.19, ал.

1

4, вр. чл. 21, ал.1 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, както и на основание чл. чл.19, ал. 4 вр. с чл. 11 т.

10, вр. чл. 2 от ЗПК, като излага подробни съображения за това.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, моли за решение, с което по отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да прогласи за нищожен Договор за паричен заем № 4022366, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, евентуално – да прогласи нищожността на клаузата на чл. 4 от договора за нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност – по отношение на ответника „Файненшъл България“ ЕООД – да прогласи нищожност на договора за поръчителство № 4022366, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4, във вр. чл. 21 от ЗПК и чл. 143 от ЗПК. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК са подадени писмени отговори от ответниците „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в които са изложени доводи за неоснователност на исковите претенции. Оспорват се ищцовите твърдения, че посоченият в договора за кредит лихвен процент противоречи на добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя, като се излагат подробни съображения.

Според ответниците при сключване на договора за кредит не са допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като Договорът, в чл. 2, т. 8 изрично посочвал какви допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР.

Оспорват се ищцовите твърдения за недействителност на договора за поръчителство, като ответниците ги намират за голословни и неподкрепени с аргументи или доказателствен материал.

Отделно от това, ответниците считат, че престациите по договора за поръчителство не са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за предоставяне на поръчителство

„Файненшъл България” ЕООД поемало задължение, което изпълнявало, сключвайки Рамковия договор за поръчителство. Дружеството, задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя, не получавало нищо в повече от това, което предоставяло, дори напротив. Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям размер, получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към заемателя, последният ще ангажира отговорността на поръчителя.

Освен това, заемодателят не бил поставил изискване към заемателя да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-поръчител, каквито твърдения били наведени в исковата молба. Дори напротив, заемодателят му бил предоставил възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на заемателя би била реализирана по общия ред.

Предвид изложените възражения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ищеца.

В съдебно заседание за страните не се явяват процесуални представители, но с 2 писмена молба ищецът поддържа предявената искова молба чрез пълномощник: адв. М. М., който претендира присъждане на разноски по чл. 38 от ЗАдв.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, а и от събраните писмени доказателства е видно, че на 04.01.2021 г., между ищеца С. Р. Б. (заемател) и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД (заемодател), е сключен договор за паричен заем № 4022366, по силата на който на ищеца му бил предоставен заем в размер 1500.00 лв., при годишен лихвен процент от 35% и ГПР в размер на 40.54%, за срок от 34 седмици, платим на 17 двуседмични погасителни вноски в размер на по 99.31 лв. всяка и общо дължима сума в размер на 1688.27 лв. (включваща според чл. 7 от договора размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва).

В чл. 4 е предвидено задължение за заемателя в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1. две физически лица поръчители, които следва да отговарят на конкретни условия, подробно посочени в договора; 2. банкова гаранция или 3 . одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата – 04.01.2021 г., между ищеца С. Р. Б. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4022366, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за солидарна отговорност с потребителя за изпълнение на всичките му задължения по договора за паричен заем в размер на 1500.00 лв. , ведно с възнаградителната и лихвата за забава, както и разноските по кредита. С договора за поръчителство е уговорено възнаграждение в размер на 895.73 лв. за поетото задължение за поръчителство, платимо разсрочено на вноски в размер на по 52.69 лв. всяка, дължими на падежа на плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран със следните искове: : по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 11, чл. 19, ал.4 от ЗПК, във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП – за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 4022366, сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД и предявен в условията на евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11 и чл.19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП – за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4022366, сключен с „Изи Асет Мениджмънт “ АД, а против ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД – евентуален иск за прогласяване нищожност на договор за поръчителство № 4022366 – по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл.19, ал. 4, във вр.чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП.

Тъй като исковете са предявени от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с интерес от предявяването им, то същите са допустими.

По същество:

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В чл. 10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни разпоредби относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Неспазването на това изискване води до 3 недействителност на договора за кредит.

Съгласно чл. 16 от ЗПК задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства, да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Според разпоредбата на чл. 21 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т.

12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 24 от ЗПК,за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП.

В настоящия случай, при определяне на ГПР по кредита не е бил включен разходът за заплащане на обезпечение (поръчителство), поради което съдът намира, че процесният договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена само общата сума, която потребителя дължи. Следва да се отбележи, че ГПР е посочен в договора, а именно – 40.54%, но определен въз основа на начислените суми за главница и лихва. В действителност обаче, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните такива, имайки предвид задълженията, които потребителят е поел за заплащане на възнаграждение на поръчителя по договора за поръчителство, който, макар и отделен договор, е сключен във връзка с договора за заем, на същата дата, със същия номер и заплащането на възнаграждението по който е разсрочено на погасителни вноски със същите падежни дати като тези по основния договор за заем. По този начин процентът, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи задължението за заплащане на възнаграждението за поръчител, ще бъде в значително по-висок размер, предвид обстоятелството, че предвиденият размер за възнаграждение за гарант е в размер 895.73 лв. (повече от половината от заемната сума), който, в случай, че беше включен в ГПР, щеше да надвиши максимално предвидения размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Поетото от ищеца задължение за заплащане на възнаграждение на поръчител по договора за поръчителство е довело до съществено оскъпяване на предоставения му кредит.

Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора за кредит. Разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, която е императивна по своя характер, е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява свръх обременителен за него. В случая обаче допълнителното плащане на възнаграждение за поръчител заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва действителния ГПР.