Решение № 167 от 22.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Бургас, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20262100600828 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341, ал.1 и чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.1 НПК.

Образувано е по повод постъпил въззивен протест от прокурор при Районна прокуратураБургас против Определение № 1064 от 15.05.2026 година по НЧД № 1003 по описа за 2026 година на Районен съд- Бургас, с което съдът се е произнесъл по прилагането на чл. 25, вр. чл. 23 НК спрямо влезлите в сила осъждания на К. С. А. с ЕГН: **********. Съдебният акт е протестиран като неправилен изцяло и се прави искане за ново прегрупиране на осъжданията на А..

В проведено съдебно заседание въззивният прокурор посочва, че поддържа протеста, дал повод за образуване на настоящото производство частично, а именно касателно предложението му да се определи и наложи едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 1506/2025 г. и НОХД № 4087/2024 г., и двете по описа на Районен съд-Бургас, в размер на 9 месеца лишаване от свобода, увеличено по НЧД № 2233/2025 г. по описа на БРС, на основание чл.24, ал.1 НК до 11 месеца, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. На основание чл.25, ал.2 НК да се приспаднат изцяло изтърпените 11 месеца лишаване от свобода. Осъждането по НОХД № 842/2026 г. на Районен съд - Бургас в размер на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим отделно от останалите групи. Искането, изложено във въззивния протест в т.1, според представителя на БОП, а именно да се определи едно общо найтежко наказание измежду наложените по НОХД № 2072/2020 г. и НОХД № 3059/2021 г., и двете по описа на Районен съд- Бургас, в размер на 5 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим, след като бъде приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 НК, се явявало недопустимо, доколкото присъдите, описани е него, не били предмет на първоинстанционното предложение и производство.

Защитникът на осъденото лице заявява, че се присъединява към становището на държавното обвинение, доколкото било невъзможно да се санира първоначално допуснат пропуск с 1 искането за образуване на производство пред първата инстанция. Намира, че ако въззивният протест бъде уважен, то А. не би могъл да защити правата си в пълен обем.

Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка на определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 НПК, независимо от основанията, посочени от държавното обвинение, намери протеста за процесуално допустим, като подаден в установения в чл.319, ал.1 НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, протестът е основателен.

В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и съдържание доказателства, от които се установява, че К. С. А. с ЕГН: ********** е осъждан както следва:

1. С определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 2072/2020 г. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 24.06.2020 г., е бил признат за виновен за извършени на 20.06.2019 г. престъпления по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 НК, за които му е било наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години.

2. С присъда по НЧХД № 3059/2021 г. по описа на Районен съд-Бургас, влязла в сила на 11.11.2021 г., е бил признат за виновен за извършено на 20.06.2019 г. престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, за което му е било наложено наказание пробация с прилагане на следните пробационни мерки, а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес” - за срок от 1 /една/ година, с периодичност определена от съда 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”- за срок от 1 /една/ година.

С влязло в сила определение на 28.01.2022 г., постановено по ЧНД № 5178/2021 г. състав при Районен съд-Бургас е определил и наложил едно общо наказание на А. измежду тези по НОХД № 2072/2020 г. и НЧХД № 3059/2021 г., а именно лишаване от свобода в размер на 5 месеца, като изпълнението му е отложено с изпитателен срок от 3 години.

3. С определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 1506/2025 г. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 05.05.2025 г., е бил признат за виновен за извършени в периода 01.11.2024 г. – 06.11.2024 г. престъпления, за които му е било наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, което е било постановено да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Наказанието е било изтърпяно на 20.07.2025 г.

4. С определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 4087/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 16.06.2025 г., е бил признат за виновен за извършено на 04.06.2023 г. престъпление, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, което е било постановено да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

С влязло в сила определение на 17.10.2025 г., постановено по ЧНД № 2233/2025 г. състав при Районен съд-Бургас е определил и наложил едно общо наказание на А. измежду тези по НОХД № 1506/2025 г. и НОХД № 4087/2024 г., а именно лишаване от свобода за срок от 9 месеца, което е било постановено да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Това общо наказание е било увеличено с още 2 месеца на основание чл.24, ал.1 НК до размер от 11 месеца, което е било изтърпяно при първоначален общ режим на 24.12.2025 г.

5. С определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 842/2026 г. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 16.03.2026 г., е бил признат за виновен за извършени в периода 17.05.2025-20.07.2025 г. престъпления, за които му е било наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, което е било постановено да се изтърпи при първоначален строг режим.

Въпреки че към момента на изготвяне на проверявания към настоящия момент акт са съществували доказателства за всички предходни осъждания на А. по влезли в сила съдебни актове, районният съд се е произнесъл и е групирал наказанията, наложени му само с част от тях. Това не би било съществено процесуално нарушение, ако групирането бе правилно извършено. В случая обаче доколкото, макар и след тълкуване на определението, е извършено погрешно групиране на част от наказанията, несъобразено с принципа за групиране на наказанията по най-благоприятното за осъдения съчетание - Постановление № 4 от 28.04.1965 год. по н.д. № 2/65 г. на Пленума на Върховния съд и и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС, проверяваният акт се явява незаконосъобразен. С оглед на това и доколкото протестът е постигнал своя деволутивен ефект, както и предвид указанията, дадени в ТР № 3 от 16.11.2009 г. по ТД № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, 2 то следва въззивният съд да се произнесе по приложението на чл.23-25 НК касателно всички осъждания на А.. Съгласно разясненията на ВКС в този тълкувателен акт е възможно съдът в хода на наказателното производство да е събрал доказателства за всички предходни осъждания на едно лице по влезли в сила присъди до момента на неговото произнасяне било с присъда по чл. 301, ал.1, т.3 НПК или пък с определение по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК. Посочено е още и че е възможно съдът да е пропуснал някое от тях и да не го е обсъдил в мотивите или макар и да го е обсъдил, да не го е взел предвид в крайното решение. Такъв съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 14 НПК. Нарушени ще са и разпоредбите на чл. 23-25 НК, тъй като няма да е извършено пълно и цялостно групиране на престъпленията на осъдения и налагане на общо наказание за тях.

Нарушението на материалния закон и/или на процесуалните норми за постановяването на съдебния акт винаги представлява порок на съдебния акт, който следва да бъде коригиран. Законодателят е предвидил процесуален ред, с който да осигури на страните възможност да предизвикат с жалба или протест инстанционна проверка на незаконосъобразен съдебен акт по приложението на чл. 2325 НК, независимо дали това е станало с присъда или по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК.

Видно от изложеното, по отношение на деянията на А. са налице предпоставките за определяне на общи наказания по отделни групи, съгласно правилата на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, като следва да се има предвид, че са възможни няколко варианта на кумулиране на наказанията, тъй като част от деянията се намират в условията на рецидив едно спрямо друго, както правилно е посочено и от държавното обвинение. Като взе предвид това, както и постулатите на Постановление № 4 от 28.04.1965 год. по н.д. № 2/65 г. на Пленума на Върховния съд, то въззивният съд намира, че отделните осъждания на лицето следва да се разпределят в следните групи, който вариант се явява най-благоприятен за осъдения:

Налице са предпоставките за определяне на едно общо наказание, съгласно правилата на чл.

25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, по отношение на наказанията по НОХД № 2072/2020 г. по описа на Районен съд-Бургас и по НЧХД № 3059/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, предвид обстоятелството, че деянията по изброените дела са били осъществени от осъденият преди да е имало влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. За деянията, попадащи в тази група, следва да се определи едно общо наказание в размер на най - тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от 5 /ПЕТ/ МЕСЕЦА. Тези наказания вече веднъж са били предмет на кумулация по ЧНД № 5178/2021 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което дело отново е било определено и наложено на А. общо наказание лишаване от свобода в размер на 5 месеца, като изпълнението му е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Това определение е влязло в сила на 28.01.2022 г. В случая обаче, доколкото след влизане в сила на това определение А. е осъществил на 04.06.2023 г. умишлено деяние от общ характер, за което му е било наложен наказание лишаване от свобода по НОХД № 4087/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас, то кумулираното общо наказание лишаване от свобода от 5 месеца следва да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС. На основание чл.59, ал.1 НК следва да се приспадне времето, през което осъдения А. е бил задържан по ЗМВР или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест” по посочените по-горе и включените в съвкупността присъди.

Следва да се определи и наложи едно общо най-тежко наказание измежду осъжданията по НОХД № 1506/2025 г. и НОХД № 4087/2024 г., и двете по описа на Районен съд – Бургас, а именно наказание лишаване от свобода в размер на 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА, което следва да се изтърпи при първоначален общ режим. Доколкото така кумулираното общо наказание вече веднъж е било увеличено на основание чл.24 НК по ЧНД № 2233/2025 г. по описа на Районен съд-Бургас с още два месеца до общ размер от 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, което е било постановено да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим (в действителност е изтърпяно до 24.12.2025 г.), то и към настоящия момент следва така определеното общо наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода, да бъде увеличено с още 2 месеца до общ размер от 11 /единадесет/ месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.25, ал.2 НК от така определеното и увеличено общо наказание следва да се приспадне изцяло изтърпяната част.

Видно от съдимостта на А. деянията, за които му е наложено по НОХД № 842/2026 г. по описа на Районен съд-Бургас едно общо най-тежко наказание на основание чл.23 НК, а именно лишаване от свобода в размер на 10 месеца, като е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим, са извършени в периода 17.05.2025 г. – 20.07.2025 г. Следователно част от деянието по това осъждане са в рецидив с деянието по НОХД № 1506/2025 г. по описа на Районен съд-Бургас, а 3 друга част са в рецидив с деянието по НОХД № 4087/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас. В същото време всички деяния са в рецидив с тези по НОХД № 2072/2020 г. и по НОХД № 3059 /2021 г., и двете по описа на Районен съд-Бургас. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че когато осъждането по последната влязла в сила присъда е в отношение на рецидив с всички останали деяния, включени в останалите съвкупности, следва да се постанови отделно изтърпяване на наложеното с това осъждане наказание (в този смисъл мотивите в Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. по тълк. д. № 3/2009 г., ОСНК на ВКС ). По тези съображения въззивният съд намира, че наказанието лишаване от свобода за срок от 10 месеца, на което А. е осъден по НОХД 842/2026г. по описа на Районен съд-Бургас, следва да се изтърпи отделно при СТРОГ режим. На основание чл.59, ал.1 НК следва да се приспадне времето, през което осъдения А. е бил задържан по ЗМВР или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест”.