Решение № 343 от 19.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Пазарджик, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500311 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение рег.№336/23.10.2025г., постановено по гр.д.№1419/2024г. по описа на РС- Велинград е признато за установено по исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.240 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, че И. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.***** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, сумата от 1422,55лв., представляващи главница по Договор за потребителски кредит 40012610098/11.10.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение №669/04.10.2024г., по ч.гр.д.

№1203/2024г. на РС- Велинград, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2024г., като е отхвърлен иска в останалата част: за горницата над 1422,55лв. до размера на претенцията за главница от 3556,33лв.; договорно възнаграждение в размер на 1547,16лв., дължимо за периода от 01.07.2023г. до 03.07.2024г.; мораторна лихва върху вземането за главница в размер на 175,93лв., дължима от 02.12.2022г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 03.07.2025г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва върху вземането за главница в размер на 114,45лв., дължима от 03.07.2024г. (дата на 1 предсрочна изискуемост) до 26.09.2024г., както и законната лихва върху неуважената част от главницата, считано от 26.09.2024г., като неоснователен.

Отхвърлен е иска на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„България“ №49, бл.53 Е, вх.В, да бъде осъдена И. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, да заплати възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1331,50лв., дължимо за периода от 01.07.2023г. до 03.07.2024г.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2333,32лв., дължимо за периода от 01.07.2023г. до 03.07.2024г.; лихва за забава върху вземането за услуга „Фаст“ в размер на 65,87лв., дължима от 02.12.2022г. до 03.07.2024г.; лихва за забава върху вземането за услуга „Флекси“ в размер на 115,42лв., дължима от 02.12.2022г. до 03.07.2024г.; лихва за забава върху вземането за договорното възнаграждение в размер на 76,53лв., дължима за периода от 02.12.2022г. до 03.07.2024г. и законна лихва върху вземането за услуга „Флекси“ в размер на 75,09лв., дължима от 03.07.2024г. до 26.09.2024г., като неоснователен.

Осъдена е И. С. Ш. с ЕГН **********, с адрес: гр.**** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, сторените разноски по гр.д.№1419/2024г. по описа на РС- Велинград в размер на 131,44лв., както и сторените разноски по ЧГД №1203/2024г. по описа на РС- Велинград в размер на 23,91лв.

Осъден е „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, да заплати на адв.И. У., с ЛН 1600816110, със служебен адрес: гр.София, ж.к.

„Дианабад“, ул.“Тинтява“ №15-17, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 381,84лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.№1419/2024г. по описа на РС- Велинград.

С Решение рег.№6/08.01.2026г., постановено по гр.д.№1419/2024г. по описа на РС- Велинград е оставено без уважение искането на ответника И. С.

Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, чрез адв.И. У. от САК, съдът да допълни Решение №336/23.10.2025г., постановено по гр.д.№1419 по описа на РС- Велинград за 2024г., като разсрочи изпълнението на дълга на равни месечни вноски, на основание чл.241 ГПК.

Оставено е без разглеждане искането на ответника И. С. Ш., с ЕГН 2

**********, с адрес: гр.*****, чрез адв.И. У. от САК за изменение на Решение №336/23.10.2025г., постановено по гр.д.№1419 по описа на РС- Велинград за 2024г., по реда на чл.248 ГПК.

Посочено е, че това решение в частта за разноските по чл. 248 ГПК има характер на определение.

Против Решение №336 от 23.10.2025г., постановено по гр.д.

№1419/2024г. по описа на РС- Велинград е постъпила въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД в частта, с която се отхвърлят претенциите на дружеството относно главница над присъдения размер от 1422,55лв. до реално дължимия размер от 2019,97лв., по арг. на чл.23 ЗПК, съгласно решението /или за сумата от 597,42лв./, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 26.09.2024г., до окончателното й изплащане.

Твърди се, че неправилна е оценката на доказателствата по делото, налице са необосновани фактически изводи, довели до неправилност на атакуваното решение, а именно:

Сочи се, че съдът е приел, че „От приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № 40012610098/ 11.10.2022г., подписан и неоспорен от ответницата се установява, че е изявила воля за сключване на договор за заем с ответното дружество, по силата на който да получи сумата от 4000лв...“

„С част от сумата по договора е поискано да бъде извършено и рефинансиране по друг договор, който ответницата е сключила с ищцовото дружество и сума за рефинансиране е в размер на 597,42лв.“.

След като ищцовото дружество одобрява отпускането на заем, съгласно исканите параметри е извършил прехвърляне на сумата по договора, след извършеното рефинансиране, която възлиза в размер на 3402,58лв. и е преведена на ответницата по посочена от нея банкова сметка, видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от 11.10.2022г.

(заверено копие по реда на чл.183 от ГПК)

„Видно от платежен документ на 11.10.2022г. ответницата И. Ш. е получила в превод от ищцовото дружество сумата от 3402,58 лв.“ На основание чл.23 ЗПК, първоинстанционният съд е постановил връщане на чистата стойност на кредита, като е прихванал всичко платено със 3 задължението по главницата.

Сочи се, че съдът не е прихванал всичко платено с коректния размер на главницата /4000,00лв./, а е прихванал всичко заплатено по кредита само от сумата, която е била преведена на И. Ш. след извършеното рефинансиране /3402,58лв./:

Приел е, че „...следва да се уважи установителният иск само в частта за претендирана главница в размер от 1422,55лв. /от чистата преведена сума на ответницата И. Ш. в размер на 3402,58лв. след приспадане на внесената от нея сума в размер на 1908,03лв., отнесена изцяло към главницата, остава дължима главница в размер на 1422,55лв./.“

Счита се, че този подход за изцяло неправилен. Първоинстанционният съд е следвало да прихване всичко платено със задължението по главницата4000лв.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е получил в заем от ищеца само сума в размер на 3402,58лв. В заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза ясно е описано, на стр.1, че заемната сума е 4000лв. И. Ш. е поискала част от сумата по договор № 40012610098 да бъде преведена по друго нейно задължение, каквото право е имала. И. Ш. е можела да поиска рефинансиране и към външен кредитор, при която хипотеза подобен въпрос не би бил релевантен за спора. Идентичен е настоящия случай.

Твърди се на следващо място, че рефинансирания кредит не е бил предмет на настоящия иск. В случая не са налице доказателства „Профи Кредит България” ЕООД да е получило нещо /парична сума/ без основание по рефинансираният кредит. Това би означавало, че ищецът е получил сума без никаква правна причина. В случая не се представят и доказателства ищецът да е получил плащания без основание или на неосъществено или отпаднало основание /по отношение на рефинансирания договор/. Рефинансираният договор не е бил анулиран или обявен за недействителен и в резултат на това ответницата да има вземане към ищеца. Подобни твърдения липсват и в самото съдебно решение.

Счита се, че изследването на рефинансирането е неотносимо и недопустимо в настоящото производство, тъй като се отнася до погасено правоотношение, което няма връзка с предмета на делото. Действителността 4 на рефинансираният договор е извън предмета на делото. Няма установено право срещу дружеството по рефинансирания договор. Заемната сума /главница/ е 4000лв. и е преведена/усвоена, съгласно заявеното от И. Ш. в договора. Желаното рефинансиране е описано и в т. V от Договора за потребителски кредит № 40012610098: V. Поискани от Клиента допълнителни възможности Програма „Клуб на добрия клиент“ Рефинансиране; Да Кредитор: „Профи Кредит България“ ЕООД; В полза на: И. С. Ш. Сума за рефинансиране: 597,42лв.; IBAN.

Сочи се, че фактът, че част от заемната сума е преведена по различна банкова сметка, не означава, че от сметката на „Профи Кредит България” ЕООД по Договор за потребителски кредит №40012610098 не е наредена сума в размер на 4000лв. Още повече, че и в самия договор ясно е записано, че сумата, с която се рефинансира друг кредит е в полза именно на длъжника.

Визира се, че волеизявлението на И. Ш., касателно исканото рефинансиране е изцяло валидно. Това е така, тъй като на 10.10.2022г. И. С.

Ш. подава до „Профи Кредит България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт със зададени параметри, като и в този документ ясно е посочено желаното рефинансиране, т.е. преди да бъде преведена заемната сума И. С. Ш. подписва два документа, чието съдържание безспорно познава много добре, посочва, че иска да се рефинансира друг кредит.

Счита се, че няма основание да не се присъди сумата по извършеното рефинансиране. Потребителят сам е изявил желание за рефинансиране на други задължения.

По отношение на извършеното прихващане от първоинстанционния съд се сочи, че последния е приел, че въззиваемата е извършвала плащания по неравноправни и нищожни клаузи, поради което е счел, че с платената сума част от главницата е погасена, отхвърлени са останалите претенции. В тази насока се визира, че неправилна е констатацията на съда, че потребителят е получил сумата от 3402,58лв., която представлява чиста стойност на кредита.

Както посочено, чистата стойност на кредита е 4000лв. Приема се, че погрешно от сумата 3402,58лв. съдът е приспаднал платеното от потребителя в размер на 1980,03лв. и е осъдил ответникът да заплати на дружеството сума в размер на 1422,55лв., като чиста стойност на кредита. Следвало е от чистата 5 стойност на кредита 4000лв. да приспадне платеното от потребителя в размер на 1980,03лв. и да се присъдят 2019,97лв.

Ето защо се счита, че следва да се присъдят още 597,42лв.- главница, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 26.09.2024г., до окончателното изплащане. Т.е. претендира се остатъчната главница над присъдения размер от 1422,55лв. до реално дължимия размер от 2019,97лв.

Искането е да се отмени, като решението в неговата обжалвана част, като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново решение, с което да бъде прието за установено, че И. С. Ш. дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, сума в размер на 597,42лв.- за главница, или за горницата над присъдения размер от 1422,55лв. до реално дължимия размер от 2019,97лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 26.09.2024г., до окончателното й изплащане.

Моли се за присъждане направените съдебни и деловодни разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност.

В срок е постъпил писмен отговор на тази подадена въззивна жалба от страна на И. С. Ш., чрез пълномощника й адв.И. У..

В него се счита, че решението в неговата обжалвана част е правилно.

Сочи се в тази насока, че въззивникът оспорва решението в частта, в която съдът е присъдил на основание чл.23 от ЗПК въззиваемият да върне на кредитора само чистата стойност на получения заем, като приспадне погасената чрез плащане част от заема. Оспорването се свежда до обстоятелството, че съдът при изчислението си е приел, че чистата сума на кредита е 3402,58лв. вместо 4000лв. От доказателствения материал по делото се установи, че въззиваемата реално е получила именно сумата от 3402,58лв., която се явява чистата сума по договора за кредит.